Душата е предназначена да задържи и отразява присъствието на духа; да бъде мост между несътвореното и преживяването
Душата не е сама; тялото, умът и емоциите са нейни продължения, формирайки цялостната ѝ структура в нашия опит. Винаги сме твърдели, че макар душата да действа в рамките на демиургичната система, тя не е задължително да е във война с духа. Душата е това, което ни позволява да живеем, чувстваме, преживяваме и поддържаме връзката си с несътвореното.
Истинският конфликт не е в душата, а в това, което системата ѝ налага: аксиологични и онтологични модели, които функционират като блокажи.
Блокадата е енергийна и перцептивна блокада, поставена върху душата, за да обуслови как тя чувства и възприема; тя функционира като филтър, който изкривява опита, преди той да достигне до духа. Тя не произтича от нашата същност, а от фалшивото аз, егото, обусловено от демиургичната система.
Има два основни вида: Аксиологични; наложени ценности и вярвания, които обуславят емоциите и действията; например вина, страх, сляпо подчинение, стремеж към външни стандарти.
Онтологични; Начини за виждане на реалността, които ограничават свободата на възприятие; например, вярването, че линейното време е абсолютно, че материалният свят е всичко, което съществува.
Тези ограничаващи вярвания отвличат емоционалното преживяване на душата, карайки ума да реагира автоматично, тялото да действа на автопилот, а духът да бъде отхвърлен, неспособен да се намеси във времето. Сякаш животът се преживява през филтър от илюзии и манипулации, преди истинското несътворено присъствие да може да се прояви.
Душата е предназначена да задържи и отразява присъствието на духа; да бъде мост между несътвореното и преживяването. Духът, от своя страна, е несътвореният принцип, искрата на абсолюта, която се стреми да се прояви в нас. Когато ограничаващите вярвания доминират душата, духът се блокира и човекът се движи според външни модели, а не според истинската си същност.
Първата стъпка в разпознаването на ограничаващите вярвания е да наблюдаваме без осъждане; да идентифицираме автоматичните емоции, вярванията, които се чувстват наложени, реакциите, които сякаш не произтичат от истинския ни опит. Да се запитаме: Дали това идва от мен, от душата ми, или е нещо наложено отвън?
Разтварянето на тапасигите включва поставяне под въпрос наложеното; всеки аксиологичен и онтологичен модел трябва да бъде изследван и оспорен. Директно преживяване; опитване, чувстване и действие от душата без външни филтри. Позволяване на духа да ръководи действието, вместо фалшивото аз.
Когато духът поеме юздите на цялото същество, душата, умът и тялото се подравняват. Човекът се лекува; болестите престават да се проявяват, защото влиянието на духа тече без блокажи. Стареенето се забавя или спира; тялото престава да бъде жертва на моделите, наложени от фалшивото аз и тапасигите. Всичко започва истински да тече; мислите, емоциите и действията се синхронизират с несъздаденото проявление. Вътрешното сияние се разширява; светимост, която отразява същество, което наистина се е пробудило, отвъд всякаква манипулация или ограничение.
Това, което някога е било емоционален и умствен хаос, контролиран от фалшивото аз, сега се превръща в съзнателен поток на несъздаденото проявление. Истинска свобода, насочено действие и ясно възприятие. Душата престава да бъде средство за манипулация и се превръща в мост за духа; пространство на свързване и терен на несътворено проявление.
Когато духът разпознае себе си, тялото престава да бъде затвор, душата престава да бъде сянка и цялото същество се превръща в светлина, която тече безгранично. Всичко в нас има причина да съществува; нашата задача е да разберем как всичко работи, така че в деня, в който се върнем към истинския си произход, да го направим свободни, цялостни и съзнателни.
Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB
Превод Ивайло Добрев