Живеем в свят, в който никой вече не иска да бъде, а само да изглежда, че е.

Живеем в свят, в който никой вече не иска да бъде, а само да изглежда, че е. Където стойността на човек се измерва с колата, която кара, марката, която носи, или живота, който се преструва, че има. Центърът е изгубен. Духът е изместен от образа, а външното валидиране се е превърнало в новата религия. Всеки иска да бъде видян, одобрен, признат, дори това да означава да продаде душата си на привидността.

Обществото като цяло се е превърнало в тихо съревнование. Ако единият има, другият трябва да го надмине. Ако единият показва, другият трябва да покаже повече. Вътрешната истина вече няма значение; важното е отражението, което проектирате. Това е война на огледала, където всички се оказват празни, изтощени, сравняват рани, гонят сенки.

Никой не иска да изостава, дори ако няма нищо пред него.

Желанието за притежание е заменило желанието за помнене. Завистта се е родила от забравата, защото тези, които се откъсват от Духа си, започват да гледат гладно това, което другите имат. И в този миг автентичността умира. Човешките същества се превръщат в продукти, душите във валута, а животът се превръща в пазар на маски, където най-добрият лъжец е аплодиран.

Но бъдете предупредени: тук не става въпрос за прославяне на бедността или осъждане на притежанията. Проблемът не е в притежаването, а в зависимостта. Не става въпрос за наслаждаване, а за отъждествяване с това, което човек притежава. Духът не отхвърля материята; той я превъзхожда. Не е нужно да се лишава от всичко, за да се пробуди; трябва само да избягва да се губи в това, което натрупва. Истинското богатство не е в това, което се показва, а в това, което не може да се купи.

Защото никакъв статус, тяло или богатство не могат да запълнят празнотата, оставена от откъсването от Духа. Външното избледнява, влошава се, забравя се. Вътрешното, когато се разпали, не се нуждае от аплодисменти. Тези, които помнят себе си, не се състезават: те превъзхождат. Тези, които намират себе си, не се хвалят: те излъчват.

И в това се крие голямата разлика между тези, които живеят, за да бъдат видени... и тези, които съществуват, за да се пробудят.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев