Астрология – Карма – Съдба

Когато подканвам някой да си направи Астрологична консултация, аз го подканвам да разбере и осъзнае параметрите и очертанията на своя Затвор/ Често обаче се случва човек да иска да си остане в Затвора - там е по-лесно - някой ти казва какво можеш и не можеш да правиш, имаш килийка, осигурена храна, малко книги и малко телевизия, правиш физически упражнения, и от време на време трябва да намушкаш някого или ще намушкат теб/Стотици пъти съм чупил астрологичната си карта, и продължавам да го правя/не се спирайте пред тази "предначертаност" твърде дълго време/вие не сте нея/ може да се случва на вас, но не сте нея, и вие избирате как и колко и дали да реагирате на нейната събитийност/която в един момент, когато пробудите Духа си достатъчно, спира да работи и ви влияе/

Невидимата нишка на съдбата: Кой пише вашия път?

От момента, в който се родите, невидима сила започва да тъче вашата история. Не говоря за случайност или съвпадение; това са думи, измислени, за да не се питате кой държи нишката. Всичко, което сте, всичко, което сте били, и всичко, което ще бъдете, сякаш се движи в партитура, написана още преди да успеете да изсвирите нота. Някои го наричат съдба, други карма, божествен план или астрология. Но ако се вгледате по-дълбоко, ще видите, че този „план“ принадлежи на Господаря на тази илюзия: архитекта на планетарния часовник, който отбелязва всяка секунда от вашето преживяване. На всяка въплътена душа е била определена карта: позиции, влияния, вибрации, изпитания, изкушения. Това е първоначалният калъп, сцената, подготвена за пиесата. Но това, което малцина разбират, е, че Духът, несъздаденото добро, не е създаден да се подчинява на часовници, орбити или знаци. Духът няма съзвездие, защото идва отвъд звездите.

Ето защо съдбата не е затвор, а улика. Показва ви зъбните колела на системата, архонтите, които се опитват да дефинират движенията ви, моделите, които се повтарят като наследено проклятие. И когато ги видите, когато разпознаете сценария, можете да решите дали да го изсвирите или да импровизирате. Повечето хора прекарват живота си, действайки по написаното: изучават това, което им е било казано, обичат така, както са били научени, страдат от това, което вече е било предписано.

Малцина се осмеляват да поемат щафетата и да нарушат мелодията, да дисонират вселенския хор, за да чуят собствения си звук. Онези малцина, тези, които разбират играта, спират да „имат съдба“ и започват да имат посока.

Свободната воля не е да правиш каквото си поискаш в клетката; тя е да си спомниш, че можеш да излезеш от нея. И когато това се случи, часовникът спира да отмерва темпото ти: ти задаваш темпото. Защото Духът не е дошъл да се подчини на замисъла, а да го разбере и надмине. Затова не гонете това, което смятате за ваше, не молете за знаци, не се убивайте, работейки за вече определено място. Съдбата, която ви продадоха, е симулация. Реалността започва, когато се осмелиш да напишеш това, което не е било в сценария. Когато разчупиш партитурата на Демиурга и за първи път чуеш тишината между нотите: там, където Духът си спомня кой е и времето престава да съществува.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев