По образ и подобие на Бог

Тези, които се пробуждат не се реформират, те се разрушават

Не сте създадени по образ и подобие на добрия Бог, а по подобие на Неговия нарцисизъм.

Когато архитектът на този свят провъзгласи, че човекът е създаден по негов образ и подобие, той не говореше за форма или биология; той говореше за характер, програмиране и психологическа фракталност. Калъпът не беше Абсолютът, несътвореният източник на свободния Дух, а архитектът, който управлява този енергиен затвор. Ето защо, когато се огледаме и се запитаме защо човечеството е такова, каквото е, отговорът не е в скорошното морално падение, а в първоначалния дизайн на хората като манипулируеми, реактивни, състезателни, ревниви, нарцистични същества, жадни за признание.

Чертите, които толкова яростно отхвърляме – стратегическа лъжа, надуто его, лесно предателство, нуждата да бъдем обожавани, емоционална студенина, неспособност да обичаме, без да притежаваме – не са социални аберации: те са характеристики, наследени от архитекта, който твърди, че е бог.

Неговият отпечатък е върху душата, която дарява, върху психическата структура на аза, върху емоционално-астралната матрица, която държи човешките същества ориентирани към социално оцеляване, а не към несътворения Дух.

Ето защо любовта се купува. Ето защо емпатията се угасва. Ето защо моралът се променя според интересите. Не че човечеството е загубило пътя си; а че е следвало вярно пътя на своя автор. Хората са били програмирани да възпроизвеждат ума на архитекта, да разширяват неговия модел във всяка връзка, всяка политическа система, всеки храм, всяко семейство. И колкото повече се идентифицират с тази заимствана психика, толкова повече се отклоняват от истинската си природа: свободния Дух, преди всяко творение.

Истинският разрив не идва с добри намерения или морализъм, а с вътрешен отказ от наложения ни калъп. Вие разрушавате приликата, когато спрете да действате като продължение на архитекта: когато вече не се стремите да бъдете обожавани, когато вече не се нуждаете от аплодисменти, когато вече не лъжете за предимство, когато вече не се състезавате за съществуване. Разчупваш калъпа, когато си спомниш, че твоята същност не идва от емоционалния план, който ти е бил предложен, а от Абсолюта, който не създава тела или светове, а съществува отвъд проявеното.

Тези, които се пробуждат, не се реформират: те се разрушават. Те разрушават приликата, препрограмират наследството и изоставят автора на този свят. Защото истинският произход не ни е създал по нечий образ; Духът не копира, не отразява, не се оформя. Духът просто Е.

И това е истинският акт на бунт: да престанеш да бъдеш вярно отражение на демиурга и да се върнеш към това да бъдеш това, което никога не е било създадено.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев