Съвременната жена

Жена, противопоставена на мъже, спира да гради дом и започва да гради система

Днес съвременните жени са принудени да вярват, че тяхната ценност се крие в съревнованието, производството и доказването, че не се нуждаят от връзки. Това не е случайно. Ако отделите жената от нейния вътрешен център, вие отделяте духа ѝ от пътя, по който той се въплъщава, подхранва и поддържа. Ето защо има огромно финансиране за идеологии, които предефинират нейната идентичност: те не търсят свобода, а се стремят да моделират мисълта.

Феминизмът от последните десетилетия не се е появил като органичен израз на женското съзнание, а като процес, предназначен да измести духовната ѝ роля към икономическа. Първо, те я направиха робиня на дома, след това робиня на пазара. Те промениха структурата, не я освободиха. Движенията, водени от неправителствени организации, глобалистки фондации и корпорации, не се стремят да овластят жените; те се стремят да превърнат майчинството в бреме, семейството в пречка, а мъжете в антагонисти. Жена, противопоставена на мъже, спира да гради дом и започва да гради система.

Моделът е прост: всеки дискурс, който откъсва жените от самите тях и ги превръща в продуктивно зъбно колело в машината, се финансира, става вирусен и се празнува. Това, което я свързва отново с нейния произход, нейната интуиция и нейната духовна роля, не се появява в медиите, не получава финансиране или награди. Те не купуват права; те купуват начини на мислене. Ако една идея укрепва духа, тя се цензурира; ако подсилва установения ред, тя се превръща в тенденция.

Но има и другата крайност: много пробудени духове не желаят да раждат деца, не защото някакъв дневен ред го диктува, а защото знаят, че въплъщението тук е повторно влизане в затвора на астралния цикъл. Този отказ не произтича от идеология или социално отхвърляне, а от отговорност: да не се довежда друг дух на този план, ако няма сигурност, че ще си спомни кой е. Тук няма омраза към майчинството; има осъзнаване на капана.

Ето защо смисълът не е да се насърчава майчинството или да се насърчава неговото отхвърляне. Истинският въпрос е откъде решавате. Ако решението идва от системата, то служи на системата. Ако идва от духа, то служи на завръщането. Раждането на деца може да бъде механичен акт. Да не ги имаш може да бъде бягство от реалността или прозрение. Същото действие се променя напълно в зависимост от вътрешния си произход.

Свободата на жените не се състои в поемането на противоположната роля или изоставянето на връзки, а в това да си спомнят кои са били преди социалния сценарий. Жена, която живее от духа си, нито се подчинява, нито се съревновава; тя обитава своята същност. Тя не отхвърля майчинството, за да се впише в тенденция, нито го приема, за да изпълни културен мандат. Тя решава отвътре, а не от социално инженерство.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев