Двата етапа на пробуждането: Ориентация и Излизане от Лабиринта

Мнозина се чудят как да се пробудят и как да се ориентират към Полюса в този синархичен свят. Някои търсят методи, други повтарят формули, но малцина разбират, че пробуждането не е внезапен акт, а двуетапен процес: пробуждане и ориентиране, а след това разкриване на тайния изход. Двете фази са неразделни и без първата, втората е невъзможна.

Първата стъпка е да се пробуди и ориентира Азът. (Това Аз не е Духът; то е психологическата и енергийна идентичност, която действа в системата, маската, която душата използва, за да се движи в материалния план. То е променливо, илюзорно и нетрайно. Духът, от друга страна, е несътвореното Същество, това, което не принадлежи на този свят и не е необходимо да еволюира.) Пробуждането на Аза означава да го направим осъзнат за неговия затвор, да му покажем външния лабиринт, в който живее: мрежата от структури, вярвания, емоции и навици, които системата е изплела, за да го държи зает.

Тази ориентация не се дава от вяра, а от разбиране. Когато Азът осъзнае, че неговата реалност е насочвана от външни сили и че неговата идентичност е изфабрикувана, за да го държи в сън, започва истинската вътрешна работа. Тук влиза в действие това, което е известно като ноологична семантична теория: превъзпитанието на мисълта, пречистването на вътрешния език, задълбоченият преглед на всяка концепция и всяка емоция, която поддържа фалшивата личност. В този процес Азът започва да гледа към Полюса, тоест към своя несътворен център, точката, където Духът може да бъде отразен без изкривяване.

Втората стъпка идва, когато тази ориентация вече е твърда. Тогава се разкрива тайният изход, който не е в небесата или в храмовете, а в самия вътрешен лабиринт. (Вътрешният лабиринт е емоционално-астралната структура, където се преплитат желанията, страховете, спомените и нерешените рани на душата. Това е полето, където се поддържа Азът, като психологическа и енергийна идентичност. Именно там се намират най-дълбоките програми на системата: вина, привързаност, гордост, жертвоготовност и нужда от признание. Това е истинското царство на демиургичния контрол, защото докато Азът остава отъждествен с тези емоции, Духът не може да се прояви напълно.)

Тук работата е по-фина: тя включва преминаване през личните сенки, неразрешените емоции и страховете, които все още поддържат Аза, защото този Аз е жива структура, изградена от душевна енергия, мисли, желания и спомени. Само като ги вижда, без да се отъждествява с тях, Духът започва да си възвръща мястото. Не става въпрос за бягство от лабиринта, а за ясно ходене по него, разпознаване на всяка илюзия, без да бъде повлечен от него.

Да го вървиш с яснота означава да наблюдаваш какво възниква, без да го съдиш или оправдаваш, да разбираш капаните на душата, без да им се предаваш, да позволяваш на Аз-а да види себе си до точката, в която преструвката му за съществуване се разтваря. В този момент настъпва предаването. Аз-ът разпознава своя предел и спира да се бори, за да запази идентичността си. Това предаване не е поражение; то е най-висшият акт на свобода.

Когато Аз-ът се предаде, то отстъпва място на нещо по-голямо, нещо, което няма име или форма, но винаги е било там: несътвореният Дух, който не се нуждае от усъвършенстване или спасение, а само от това да бъде разпознат в първоначалната си чистота.

Това е тайният изход: това не е врата, това е състояние на битието. И който я пресече, дори и да продължи да живее в този свят, вече не му принадлежи.

Чест и сила на всички!

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев