Духът не принадлежи на времето. Душата принадлежи. Духът няма съдба, духът не прескача времеви линии, той ги унищожава

Демиургът поддържа изкуствена времева структура, предназначена да затвори Духа в душата, която е програмирано емоционално-ментално устройство. Линейното време е механизъм за контрол: минало, настояще и бъдеще в последователност. Духът не принадлежи към тази последователност. Когато душата възприема скокове, дежавю или предчувствия, това, което всъщност се случва, е, че Духът натиска отзад душата и по този начин времевата ограда за момент се отваря. Това не са холограми, които се сблъскват една с друга. Това е провал на оградата.

Какво е скок във времевата линия? Това не е промяна на вселени. Това не е прескачане от една холограма в друга. Това е разкъсване, колкото и минимално да е, на емоционално-астралната последователност на душата. Душата проектира времева линия, основана на страх, вярвания, травми и кармично програмиране. Духът не е в съответствие с тази времева линия и се притиска към нея. Напрежението създава смущения в оградата. Тази намеса се проявява като дежавю, предчувствие, чувство за повторение, внезапна интуиция, незабавно отхвърляне на нещо, нарушение в логиката. Ако човекът действа от Духа, а не от душата, времевата линия се прекъсва. Той не прескача в друга вселена: той излиза от релсите, подготвени от Демиурга.

Бъдещето е написано за душата, а не за Духа. Душата действа в рамките на причинно-следствената връзка, кармата, съдбата, ученето и циклите. Всичко това принадлежи на системата. Но Духът няма съдба, няма карма и няма цел в системата. Когато душата вижда бъдещето, тя вижда своето собствено програмирано бъдеще, а не това на Духа. Когато промените решение, взето от Духа, това бъдеще се срива. Вие не сте променили бъдещето: вие сте излезли от бъдеще, което не ви е принадлежало.

Какво е дежавю? Това не е спомен от друга вселена, нито е бъг. Това е душата, която повтаря заучен емоционален модел, а Духът разпознава, че този модел не му принадлежи. Дисонансът поражда усещане за двуличие. Това, което се усеща като нещо вече преживяно, е повторението на душата. Странното е тревогата на Духа. Дежавю е сблъсъкът между двете.

Какво всъщност представляват предчувствията? Те не идват от бъдещето, а от имплицитния ред на душата, където това, което ще проектира, е вече написано, ако никой не се намеси. Предчувствието е, че душата показва накъде се е насочила. Ако го следвате, вие засилвате съдбата; ако я нарушите, съдбата умира. Ето защо, когато някой действа воден от нарушено вътрешно впечатление и реши да не следва път, който му е причинявал безпокойство, той не променя бъдещето: той излиза от емоционална съдба, която не е била негова.

Истинският скок на Духа. Духът не прескача времеви линии: той ги унищожава. Всеки път, когато правите нещо от несъздадения корен, а не от страх, времето губи хватката си върху вас. Истинските скокове се случват, когато разчупите даден модел, не повтаряте програмираната емоция, не избирате между вина или страх, противоречите на кармичното си програмиране, прекъснете токсичните семейни връзки, освободите се от изтощителни взаимоотношения и изберете бягството от системата пред принадлежността. Тогава определената времева линия се прекъсва. Тогава бариерата се отваря. Тогава Духът диша.

Духът не се движи през времето. Времето пада пред него. Холографският скок е илюзия. Разривът е истината на Духа. Когато Духът действа, времето губи силата си. Времевата линия не се прескача: тя се разтваря.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев