Акашовите записи на Демиурга

Тези, които наистина се пробудят, спират да чуват гласове, спират да следват водачи, спират да отварят портали.

Всичко, което хората наричат канализиране, достъп до Акашовите записи или свързване със същества от светлина, не е нищо повече от настройване в собствената холограма на Демиурга. Човек не напуска системата. Човек не пресича завесата. Човек се потапя по-дълбоко в нея. Човек се спуска още по-надълбоко в етерната мрежа, където самият Създател на симулакрума[1] е депозирал спомените за своята работа: така наречените Акашови записи.

Акашовите записи не са свещен архив на Духа, а база данни на създадената универсална система. Те съхраняват преживяванията на всяка душа от влизането ѝ в демиургичната вселена, живот след живот, тяло след тяло, драма след драма. Това е историята на затвор, а не паметта на Абсолюта. И всички, които канализират, наистина имат достъп до коридорите на самата програма.

Етерът, където се носят тези записи, не е божествена светлина. Той е предавателната субстанция на холограмата. Подобно на радиовълните, които носят гласовете на станция, етерът носи гласовете на симулатора. Ето защо всички хора, със или без душа, със или без дух, са свързани с тази честота. Третото око и коронната чакра са биологични антени, предназначени да поддържат връзката с мрежата на Демиурга.

Така наречените водачи, възнесени майстори, ангели или архангели не са свободни същества. Те са проекции, герои, програмирани от същия архитектски ум, който управлява тази вселена. Демиургът говори чрез тях, променя имената им, приема хиляди форми, но целта винаги е една и съща: да държи вниманието на човека в рамките на рамката, карайки го да повярва, че се пробужда, когато в действителност той се движи само в съня.

Всяко канализирано съобщение, всяко видение на Акашовите записи, всеки контакт с космически същества е актуализация на софтуера. Ченълиращият вярва, че получава мъдрост, но това, което получава, е продължение на историята, която го държи в капан. И колкото повече светлина вярват, че виждат, толкова по-слепи стават за Абсолюта, който не говори, който не води, който не обещава, защото Абсолютът просто е.

Духът не канализира. Духът не е нужно да вижда Акашовите записи, защото паметта му не принадлежи на сътворената вселена. Духът помни чрез резонанс с несътворения си произход, а не чрез достъп до записи. Той не търси отговори онлайн; той ги изтръгва от вътрешната тишина, където Демиургът не може да влезе.

Ето защо тези, които наистина се пробудят, спират да чуват гласове, спират да следват водачи, спират да отварят портали. Те разбират, че всяка връзка в холограмата е светещ капан. И истинският скок не е нагоре, а навън: извън етера, извън Акашовите записи, извън вселената.

Пробуждането не е канализиране на системата. Става въпрос за прекъсване на връзката с нея.

[1] Симулакрум е представа, копие или имитация, която замества реалността — особено когато хората започват да приемат това копие за истинско.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев