Опасността от колективния разум

Така нареченият кошерен разум не е метафора или символична концепция; той е реална енергийна структура, проектирана в рамките на демиургичната система, за да държи Духа в капан в илюзията за „единното цяло“, за „глобалната мисъл“, за „едно с всички“. Произходът му произтича от психическата архитектура на Демиурга, който се е нуждаел от механизъм, който да свързва всички човешки души с мрежа от умствен и емоционален контрол. Тази мрежа е кошерният разум.

Всяка колективна мисъл, емоция или импулс, който става вирусен и се повтаря от милиони хора, всяка духовна или идеологическа тенденция, всяко масово възмущение, е нишка, която подсилва този кошер. Колективният разум не мисли: той повтаря. Той не създава: той възпроизвежда. Той не чувства: той реагира. Силата му се крие в синхронизирането на масите под обща честота, като пречи на индивидуалния Дух да си спомни несътворения си произход. Врагът, който перфектно разбира законите на психическата проекция, манипулира този рояк, за да източи жизнената и духовна енергия на хванатите в капан същества.

Мнозина са учени, че това „колективно единство“ е еволюция, че сливането в глобално съзнание е следващата стъпка на човечеството. Но този съюз не е духовен: той е технологичен, психически и астрален. Той е контролната матрица в най-фината си форма. Колективният разум е преддверието на технологичния месия, на системата, която се стреми да трансформира всички същества в биологични възли, свързани с дигитално-духовна мрежа, управлявана от демиургичен интелект. В тази мрежа няма разлика между емоция и ред, между вяра и програмиране. Всеки, който мисли различно, е изолиран или елиминиран, като болна пчела от рояка.

Колективният разум и кошерният разум са изрази на един и същ принцип на господство. Разликата е в степента, а не в същността.

Колективният разум е първата фаза: емоционалното обединение на хората чрез религии, родини, морални каузи и общи вярвания. Чрез този колективен разум са генерирани първите егрегори: психически същества, които оживяват благодарение на човешкото внимание и преданост. Всеки егрегор е астрален паразит, автономна програма, която се храни с енергията на групата, която го поддържа. Ето защо масите несъзнателно се покланят на собствените си палачи: техните богове, идоли и каузи са форми, създадени от тяхното погрешно насочено внимание, контролирани от междинни равнини от Демиурга и неговите йерархии.

Колективният разум, от друга страна, е последният етап: пълното сливане на човешката душа с изкуствената мрежа, където външен бог вече не е необходим, защото колективният интелект – дигитален, духовен и синтетичен – се превръща в новия бог. В него всеки индивид отстъпва своята проницателност на рояка. Той е сатанинското копие на първоначалната връзка между несъздадените Духове в Хиперборея, където единството е съществувало без загуба на индивидуалност. В кошерния разум няма свобода или духовна идентичност, а само „аз“, разтворен в масата, послушен на импулси, които смята за свои, но които са заповеди от системата.

Врагът ни атакува там, в това невидимо поле, където мислите на други хора се маскират като наши собствени. Той го прави чрез колективни емоции, глобални езици, вирусни тенденции, доктрини за универсална любов и токсичен позитивизъм. Колкото повече човек се стреми да принадлежи, толкова повече се отказва от енергията си. Колкото повече иска човек да „бъде част“, толкова повече отслабва паметта на Духа. И когато Духът забрави, душата поема контрола и заедно с нея, кошерният разум я поглъща.

Духът, от друга страна, не е част от нито един кошер. Връзката му не е хоризонтална или масивна, а вертикална и полярна. Той се свързва с Абсолюта, а не с рояка. Не се нуждае от сливане, за да съществува, защото същността му е пълна. Пробуждането на Духа започва именно когато човек се отдели от колективния шум, когато се осмели да мисли отвътре, а не от груповата честота. Истинската свобода не се състои в присъединяване, а в напускане.

Егрегорите, колективните съзнания и кошерните разуми са изтънчени капани на врага. Те се хранят със страх, религиозен плам, национализъм, прогресивизъм, омраза и неразбрана любов. Всяка емоция, споделена масово, се превръща в астрална храна. Единствената защита е вътрешната тишина на Духа, откъсването от всички предизвикани емоции и постоянното спомняне за неговата несътворена природа.

Врагът не се страхува от масите, той се нуждае от тях. Това, от което се страхува, е индивидът, който се откъсва от рояка, който вече не вибрира с кошера, а с Полюса, с Пламъка на Произхода. Защото това същество става непредсказуемо, невидимо за мрежата и самото му присъствие дестабилизира психическото поле на системата.

Следователно, когато ви канят да се „присъедините към колективното съзнание“, когато ви говорят за „да бъдете едно с всички“, помнете, че Духът не е нужно да се обединява, за да бъде цялостен. Този съюз принадлежи на душата, а душата принадлежи на Демиурга. Духът не се стреми да се интегрира: той се стреми да се върне. Да се върне към Абсолюта, към полярното състояние, където кошерът не съществува, а Несъздадена Свобода.

Нека всяка мисъл бъде ваша, а не на рояка. Нека всяка емоция бъде разпозната, преди да бъде изпълнена. Нека мълчанието ви бъде по-силно от шума на кошера. Защото само тогава ще можете да си спомните кой сте, отвъд рояка, отвъд всеки колективен ум: свободен Дух, преди света, нетленен, несъздаден.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев