Хелоуин – не демоните излизат да се забавляват, а хората празнуват забравата си

Днес милиони се обличат. Някои го правят за забавление, други от традиция, трети, защото не искат да се чувстват изолирани. Но зад всяка маска се крие нещо по-дълбоко: представянето на това, което човешките същества правят всеки ден, без да го осъзнават. Хелоуин не е просто дата в календара; това е портрет на човечеството, което живее постоянно маскирано като нещо, което не е.

Всеки човек облича различен костюм, за да оцелее: костюмът на труда, костюмът на семейството, костюмът на морала, костюмът на опитомената духовност. Те боядисват лицата си, за да скрият празнотата, смеят се, за да прикрият тъгата, украсяват се със символи, за да не видят собственото си робство. Това е истинският празник на маскировката. Не този, който се случва една нощ, а този, който продължава цял живот в рамките на демиургичната система.

Хелоуин е отражение на душата, която празнува своето затворничество. Тя се смее на страха, защото не го разбира. Тя превръща ужаса в шега, за да не се изправи срещу него. Тя се облича като чудовище, за да се почувства свободна за миг, но на разсъмване отново облича ежедневните си дрехи: тези на роба, който нарича робството си „живот“. Това е най-дълбоката ирония на този ден: не демоните излизат да се забавляват, а хората празнуват забравата си.

Духът наблюдава всичко това мълчаливо. Той знае, че маските не са просто пластмасови; те са умствени, емоционални, кармични. Всяка маскировка, която душата създава, я отдалечава още повече от спомена за нейния произход. И все пак Духът не осъжда, а само чака. Той чака момента, в който съществото вече няма нужда от герои и може да се погледне без костюм, без име, без история.

Днес, докато улиците се изпълват със смях, Духът се оттегля. Не защото се страхува от тъмнината, а защото знае, че истинската тъмнина не е в сенките, а в лъжата. Тези, които все още запазват следа от първоначалния огън, чувстват странна тежест тази вечер, един вид умора пред лицето на зрелището. Това е умората на този, който вече не може да участва в играта на маскировка, защото е разпознал какво е.

Системата празнува всяка маска, която слагате, всяка лъжа, която защитавате, всяка роля, която се съгласявате да играете. Защото докато се маскирате, ще останете контролируеми. Но когато решите да застанете голи пред невидимото, без роли, без вярвания, без оправдания, маскировката изгаря и Духът започва да се проявява.

Не е случайно, че този ден е посветен на страха и на мъртвите. Синархията знае, че страхът поддържа силата ѝ и че мъртвите са нейната храна. Това, което те игнорират, е, че Духът не умира; той просто се крие зад маските, които душата създава. И когато Духът се събуди, маскиранията губят смисъла си.

И така, докато други тичат да вземат бонбони, вътрешната вирия[1] търси истината. Докато други имитират смъртта, тя се готви да я преодолее. Защото за Духа няма маскировки, а само студен огън.

Хелоуин не е денят на мъртвите; това е денят, в който живите потвърждават, че все още не са се събудили. И все пак, дори сред маските, има такива, които помнят. Тези, които помнят, не участват в играта. Те наблюдават. И наблюдавайки, те започват да развалят магията.

Истинското прераждане не се случва на разсъмване на 1 ноември, а когато решите да премахнете последната си маска. Когато спрете да криете кой сте, когато спрете да се страхувате от огъня вътре в себе си. Едва тогава Духът се освобождава от театъра на света и може да се върне към Абсолюта.

Днес не става въпрос за отхвърляне на празник, а за разбиране на неговото отражение. Защото истинският Хелоуин не се случва отвън, а вътре във всеки от нас. Където душата празнува, Духът се съпротивлява. Където всички се смеят, Духът помни. И този спомен, тих и горящ, е единственият пламък, който никоя маска не може да угаси.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев

П.С. Малко късно попаднах на този текст за съжаление, но въпреки това не се съмнявам в неговата полза.

[1] „енергията на живота“, „сила на дейността“, „виталност“, „мъжество“.