Още веднъж за любовта
Има една стара турска поговорка, която гласи:
„Ако наистина обичаш някого — обичаш го два пъти.
Първият път се влюбваш в усмивката му, в гласа му, в начина, по който гледа на света...
Но после… завесата се вдига...
И започваш да виждаш белезите му, страховете, сивите му дни... И той вече не е съвършен... Той е истински...“
И ако, въпреки всичко, избереш да останеш, ако можеш да го обичаш без филтри, без илюзии — тогава това вече не е увлечение.
Това е разбиране. Това е зрялост. Това е онази любов, която не бяга, а остава... И расте...
Тя го помоли: "Кажи ми нещо хубаво!"
Той ѝ отговори: "(∂ + m) ψ = 0".
Това е уравнението на Дирак, най-красивото уравнение във физиката. То описва феноменът на квантовата връзка, в която се твърди, че ако две отделни системи взаимодействат една с друга в продължение на определен период от време и след това се разделят, можем да ги опишем като две различни системи, но те вече ще съществуват като една уникална система. Това, което се случва на едната ще продължава да влияе на другата, независимо от разстоянието помежду им. Това се нарича квантово преплитане или квантова връзка. Две частици, които в някакъв момент са били свързани, остават свързани завинаги, дори и да се намират на светлинни години една от друга.
Това се случва и с двама човека, когато ги свързва това, което ние хората наричаме Любов.
Симона Спарако - "Формулата на любовта"
М. Авелок:
С времето разбрах, че не е важно, колко силно може да те обича един човек, а колко дълго. Има съществена разлика между бенгалския огън и огнището!