Зряла и незряла душа

Връзката между зрял и незрял човек обикновено е изтощителна и неуравновесена, защото те се движат в различни ритми в живота.

Зрелият човек:

Поема отговорност за собствените си действия

Умее да говори, да слуша и да разрешава конфликти

Разбира границите, уважението и последствията

Не бяга, когато стане трудно

Незрелият човек:

Избягва отговорността и обвинява другите

Реагира импулсивно – чрез мълчание, драма или отдръпване

Бърка свободата с липсата на граници

Избягва диалога и проблемите

Когато тези двама души се свържат, често се случва следното:

Зрелият човек се превръща в учител или болногледач, а не в партньор.

Незрелостта се усеща като постоянна умора, напрежение и чувство за „неразбиране“.

Диалогът се превръща в изтощение, а обичта – в задължение.

В крайна сметка зрелостта се изморява да носи тежестта, а незрялостта се чувства контролирана.

Това не е липса на любов – това е разлика в нивото на съзнание.

Здравословната връзка се случва, когато:

И двамата допускат грешки

И двамата растат заедно

Никой не се налага да се смалява, за да се вмести в другия

Както би се казало образно:

Тези, които гледат само в земята, не могат да вървят редом с онези, които вече виждат хоризонта.

Духовен поглед

Когато зряла душа срещне незряла, това не е среща на равни – това е отражение на различни етапи от пътя.

Зрялата душа вече е разбрала, че всяко действие има последствия.

Тя говори с истина, слуша в тишина и действа със съвест.

Не крещи, не бяга и не обвинява „вятъра“ – тя носи отговорността за собствения си път.

Незрялата душа все още бърка желанието с право и импулса с истина.

Когато дойде болката – тя се крие.

Когато ѝ се търси отговорност – усеща това като нападение.

Не защото е лоша, а защото още не се е научила да стои стабилно сама.

В тази среща: за зрялата душа това е изпитание на границите, за незрялата – възможност за пробуждане.

Когато зрелостта настоява да носи онези, които не искат да вървят, тежестта се превръща в наказание.

Когато незрялостта отказва да расте, любовта се превръща в затвор.

Духовният план не събира душите, за да може едната да спаси другата, а за да може всяка да се разкрие.

И тук е урокът на пътя:

Любовта, която учи и вдъхновява, е благословия.

Любовта, която поддържа застоя на душата, я забавя.

Не на всяка среща е писано да остане.

Някои хора идват само за да ти покажат колко далеч можеш да стигнеш, без да изгубиш себе си.

От нета