Безразличието

Безразличието не е слабост. То е последната форма на сила.

Когато човек достигне своя предел, той спира да се бори не защото се е отказал, а защото е осъзнал стойността на всичко и на всеки.

Безразличието е, когато вече няма значение кой е бил прав.

Когато не търсиш справедливост, защото знаеш, че това е илюзия за наивните.

Когато спреш да очакваш извинения, защото гордостта струва повече от думите.

Не е студено – това е тишината след пожар.

Когато всичко вътре е изгоряло и е останала само стоманата.

Хората се страхуват от безразлични хора, защото вече не могат да ги контролират. Не могат да бъдат принудени да се чувстват виновни. Те не се поддават на емоциите си. Те просто гледат как това, на което някога са държали, се разпада, и не правят нито една стъпка, за да го спасят.

Винаги има граница.

И отвъд нея се крие безразличието.

И отвъд безразличието се крие свободата.

От нета