Живеем в халюцинация

През 1980 г. изследователи от университета Дартмут провеждат проучване, чиято цел е да разклати разбирането ни за възприятието и реалността.

На участниците е казано, че участват в психологически експеримент, изследващ как хората реагират на обезобразяване на лицето.

Всеки участник е имал реалистичен белег, нарисуван на бузата му с помощта на сценичен грим.

Участниците са се погледнали в огледалото и след това са били поканени за целта: да общуват с непознати и след това да съобщят как те са се отнесли с тях.

След това идва обратът на експерименталната установка.

Точно преди да бъдат изпратени, гримьорите са казали, че трябва да направят една последна корекция.

В действителност те са "премахнали" "белега" напълно. Участниците са продължили да вярват, че са обезобразени и са излезли в света с това убеждение.

Когато се върнали, те са съобщили за предвидими неща. Хората са били груби. Пренебрежителни. Странни.

Някои са казвали, че другите са поглеждали настрани по-често.

Някои са се чувствали съжалени, срамували са се.

Но фактически нямало обезобразяване и никога не е имало!!!

Единственото нещо, което се е променило, са били убежденията на участниците!!!

Те са вярвали, че изглеждат повредени, и мозъкът им е намерил точно това, което е очаквал!!!

Не като когнитивна стратегия, а като невробиологичен модел, който оформя самото възприятие!!!

Веднага се сещам за многобройните дискусии за дискриминацията.

Доколко тя се случва обективно, доколко просто субективно, защото медиите в момента подхранват и легитимират свръхчувствителността?

Нищо не подхранва егото повече от ролята на жертва, от която човек може фино да се превърне и в извършител и да обвинява другите в нещо или неща, които те изобщо не са правили или направили, казали, мислили...и т.н.

Но въпросът е още по-мащабен. Какво е реалността?

Проучването показва:

- Мозъкът не ни показва реалността.

- Той ни показва какво очакваме.

- Той взема спомени, травми, очаквания, ценности, вярвания, убеждения, блокажи и рисува картина от тях, която е тяхна - проекция.

- Не виждате света такъв, какъвто е, не виждате действителността, реалността.

- Виждате това, което мозъкът ви вече е репетирал, приел че е така, че е това.

- Тази картина се усеща реална, защото е въплътена.

- Усещате я в стомаха си, в напрежението в раменете си.

- Всичко, което възприемаме „там“, е оформено от това, което отдавна е „тук“.

Ето защо двама души могат да вървят по една и съща улица и да възприемат напълно различни неща.

Видяхме това ясно, започвайки от април 2020 г.

В зависимост от спусъка (страх от епидемия или страх от загуба на свобода), хората преживяваха много различни реалности.

Проблемът не е в субективността.

Проблемът е, че повечето хора вярват, че са обективни.

Ако попитате:

- „Защо хората вече не могат да се споразумеят за прости факти?“, това е отговорът.

-Защото повечето хора не виждат факти, не виждат реално.

-Те виждат прогнозите на собственият си ум и техните собствени проекции върху другите.

А сега увеличете това:

- Планета, пълна с нервни системи, проектиращи своите страхове и идеали върху света, всяка убедена, че вижда ясно, всяка емоционално сигурна, че нейната версия на събитията е „реалност“.

Образованието не ни прави имунизирани срещу това.

Точно обратното.

Академичното обучение или кристално чистият интелект правят илюзията още по-красноречива. По-уверена.

Но това е проекция.

Хората в проучването не лъжеха.

Те не изфабрикуваха преживяванията си.

Болката им беше реална. И това е най-страшното.

Можеш да страдаш дълбоко за нещо, което дори не е съществувало реално и не съществува реално в момента.

Не става въпрос за отхвърляне на тази болка.

Става въпрос за поемане на отговорност за вашето възприятие !

Не е за това да се чувствате по-добре или да мислите позитивно.

Става въпрос за това да се научите да прекъсвате халюцинацията.

Какъв белег все още виждате, който отдавна го няма или не го е имало изобщо, но вие сте го създали в ума си, чрез възприятието си ?

И какво би се променило в живота ви, ако спрете да вярвате в него - в илюзията си, в проекцията си, в халюцинацията си, в самозаблудата си ?

Текст, базиран на публикация от Джо Туран