Кога спорът е безсмислен?
Когато Микеланджело изваял известната статуя на Давид от мраморен блок, всички благородници и жители на града дошли да видят това чудо. Със свитата си се появил и кардиналът. Статуята била прекрасна! И всички се възхищавали на нейното съвършенство.
Но кардиналът трябвало естествено да каже нещо, защото бил свикнал да командва и обръщайки се към Микеланджело, той казал:
- Харесва ми работата ви. Само, че, хм, знаете ли… Това място там, рамото... Струва ми се, че трябва малко да се коригира!
Какво да прави?
Да спори с кардинала, с този арогантен, самоуверен човек?
Не, не може да направи това! В крайна сметка всичко в държавата зависи от неговото благоволение.
Но художникът също не можел да съгреши срещу хармонията и красотата.
И тогава Микеланджело взема чук, длето и няколко малки мраморни парченца в ръка. След като се изкачил по стълбите, той, преструвайки се, че удря скулптурата, постепенно изсипал мраморните парченца от ръката си.
След това слязъл, разгледал скулптурата и попитал кардинала:
- Сега по-добре ли е?
Кардиналът присвил очи, погледал внимателно и казал:
- Да! Сега това е отлично!
...
Извод:
Има определен тип личности, с които споренето е безсмислено и безперспективно. Те се нуждаят от конфликт, за да се валидират. По-рационално е да отговорим привидно на очакванията им като проявим и малко гъвкавост, находчивост, изобретателност или фантазия…
В. Илиев