Моята баба някога ми каза:

В трудни времена, в тежки етапи от живота ти, прави малки крачки. Щади енергията си. Върши онова, което трябва да се свърши, но малко по малко. Не гони крайни срокове, не бъди жестока към себе си.

Не мисли за бъдещето или за това, което може да се случи утре.

Измий чиниите,

Избърши прахта.

Напиши писмо.

Сготви супа.

Виждаш ли?

Успяваш стъпка по стъпка.

Направи една стъпка и спри.

Почини си малко.

Награди се с нещо.

Направи следваща стъпка.

После още една.

Вероятно няма да забележиш, но стъпките ти ще се увеличават все повече и повече.

Неусетно ще настъпи и времето, в което да мислиш за бъдещето, без да плачеш.

Това е бабешката ми рецепта, чедо, която ще ти спести много лекари.

Бавно, с любов към себе си, стъпка по стъпка...

Автор, за мен неизвестен