Послание към тези, които някога са повярвали, че трябва да спасяват

Не е твоята мисия да бъдеш мост за онези, които отказват да прекосят реката.

Не е твоята съдба да носиш чуждите сенки в сърцето си.

Не е твоята задача да доказваш на света, че Любовта може да излекува всичко, дори онези, които не желаят да бъдат излекувани.

Понякога в тишината между две вдишвания, душата си припомня:

„Аз съм тук, за да бъда Светлина. Не за да влача сенки.“

Не спасението е израз на Любов.

Любовта е да застанеш до себе си, докато светиш.

Любовта е да уважаваш свободата на другия да избере своя път, своята болка, своята светлина.

Пътят ти не е тежест.

Пътят ти е песен.

Ти не си дошъл/дошла тук да се износиш от носене.

Ти си дошъл/дошла да разцъфнеш от Истинност.

И сега... когато отпускаш товара,

когато се освобождаваш от нуждата да лекуваш всичко и всички,

позволяваш на себе си да се върнеш у Дома —

там, където е Лекотата.

Там, където е Животът.

И в тази лекота, най-накрая ще почувстваш:

Аз съм достатъчен/достатъчна.

Аз съм свободен/свободна.

Аз съм Жив.

С много Любов

LaLady Lovef FB