Поставяне на граници
Когато границата идва с тон, тя е обвита в стара болка.
Когато идва с любов – тя е свещена.
И двете може да звучат категорично.
Но едната е за да се защитиш. А другата – за да се почетеш.
Пътят към по-мекото поставяне на граници минава през мекотата към себе си.
Най-често ставаме резки, когато сме били твърде дълго прекалено меки към другите и твърди към себе си.
А ако ти, носиш модел, в който майка ти или баща ти са били контролиращи– и това те е научило, че нежността може да е клопка.
Разбираемо е, че се защитаваш.
Но нека защитата ти не бъде бодлива тел, а градина със свещена врата.
Вратата може да е затворена – но пак да ухае на цветя.
Как на практика да бъдеш по-нежна в границите:
Преди да кажеш „Не“, усети в себе си „Защо?
Когато имаш ясно „Да“ към себе си, няма нужда от война.
-Използвай изрази като:
- „Имам нужда от пространство точно сега.“
- „Благодаря, че споделяш. Аз усещам нещата по различен начин.“
- „Разбирам, че това е важно за теб, но в момента моят път е друг.“
- „Обичам те, но не мога да откликна на това очакване.“
- Заменяй тон с присъствие.
Вместо да повишаваш тон, понижи темпо.
Говори бавно, от сърцето си, и се свържи първо с дъха си.
-Почитай раната в теб.
Когато усетиш, че ти се говори със същия контрол, който си преживяла в детството, кажи си:
Това вече не е моят свят. Аз съм свободна да бъда себе си.
-Ако се изпуснеш – прегърни се
И просто кажи:
Извинявай, не исках да звучи така. Уча се да бъда по-истинска и по-нежна едновременно.
С времето границите ти ще станат като пеперуди, които знаят къде да кацнат и кога да отлетят.
Никой не може да постави границата ти вместо теб.
Но ти можеш да я направиш храм – не стена.
С много Любов