Равносметка в края на 2024 и началото на 2025

От Таня Арабова

Хората си правят равносметка в края на годината.

На кого са простили, на кого са обидени, какво са успели да постигнат, какво не са.

И си правят планове за следващата.

Аз, нали не съм като хората, планове никога не съм правила.

Защото да си правиш планове е най-добрият начин да разсмееш Вселената, Бог или дявола.

Та да ти покаже колко си малък и как нищо не зависи от теб.

За равносметката - година като година.

Разбрах, че имам рак.

Оперираха ме, оцелях.

Най- добрата ми приятелка замина и стана звездичка.

С нея си отиде голяма част от моята младост.

Само който е живял с някого в една стая четири години, делял е всичко - последните стотинки, новите дрехи, влюбванията и разлюбванията, може да разбере какво означава подобна връзка.

И колко боли, когато разбереш, че никога повече няма да чуеш познатия глас.

Какво друго?

Не станах и тази година любима снаха.

Явно съм непоправима оптимистка, щом съм вярвала, че ще се отнасят с мен както аз с тях.

Та животът ме чукна по носа, явно за да не го виря толкова.

Ако си нежелана снаха, такава си оставаш завинаги.

Даже и след близо 30 години.

И това ще го преживея, то какво ли не съм преживяла.

А пък не ми се мисли какво още има да преживея.

Та със сигурност няма да правя планове да отслабна, да се разхубавя, да си променя начина на живот.

Кого да лъжа? Себе си ли?

Няма да стана и по-добра и мила, то първо няма накъде повече.

Пък и с възрастта характеропатиите се засилват.

Няма и да си пожелавам неща, защото това, което искам - здраве, не се продава никъде.

На хората ще пожелая мир.

Мир около и вътре в тях.

Здраве и късмет, в прибавка с разум.

Защото здрав късметлия без разум е като случайно изстреляна ракета - не знаеш къде ще удари и какви поразии ще направи.

На сънародниците ни пожелавам просветление.

Да оценят какъв късмет имат, че са се родили точно тук.

И ако може да спрат да се оплакват.

От беднотията например.

Курортите пълни, хотелите и ресторантите също.

В обикновен ресторант селска туршия 200 грама- 8 лева.

На мен ми прилоша, ама то е защото съм стисната явно.

Предложих на свекървата да продаде половината бидон, ама тя не може да ми прости, че 27 години се въртя около сина й, та само изсумтя.

Вярно, трябваше друг път да го предложа, не на черната дата на нашата годишнина.

Тогава можеше и да имаме сделка.

В магазините пълно с хора, които пазаруват, все едно ще идват новите седем гладни библейски години.

Хич и не влязох, така ме натиснаха агарофобията и клаустрофобията.

Оставих Милото да се мъчи да пазарува.

То на нас двамата какво ни трябва?

Една салата, две пържоли, щото Милото е месояден, няколко мандаринки, чаши вино и музика за душата.

За да ни стопли сетивата.

Ако дочакаме новата година будни, добре.

Ако не, тя и без нас ще дойде.

Иска ми се да вярвам, че ще е по - различна от старата.

Но нали съм абсолютен реалист, с искането си оставам.

Ще е същата.

С добро и лошо, които се преплитат.

Като в чергите, които тъчеше баба ми.

Но нека поне доброто е повече от лошото!

Весело посрещане, приятели!

И ако може, този път да има по-малко гърмежи в новогодишната нощ.

Ако не ви е жал за бездомните и домашните животни, помислете за болните деца, които се страхуват до смърт от всеки по-силен шум.

Сигурна съм, че ще измислите по - добър начин да похарчите парите си.

Доброто започва от всеки един от нас и се състои от дребни неща.

Като да си откажеш малкото удоволствие да хвърляш пиратки, за да не причиниш болка на друго живо същество.

Бъдете здрави, бъдете благословени!

от Димитър Велков

По Нова Година всички правят равносметки. И аз като всеки човек съм подвластен на повечето егрегори, та викам си, чакай и аз да поравносмятам. Викам Съдника в мен. Пристига, ама гледам не е на кеф. Той тоя сръдльо се сърди, щото като се разговорим, по средата на разговора ме ядосва, казвам му че нищо не разбира и го затварям в чекмеджето.

"Питай ме, казвам му, идва 2025, та да сме на чисто." И се започна:

-Възраст - пита ме той за загрявка.

Лесен въпрос.

-През 2025 започвам шейсет и пета обиколка около слънцето. Чудя се какви ли подаръци ще получа. Аз знам какво ще си подаря, ама няма да ти кажа.

Той продължава да ме гледа въпросително.

-Добре де, в повечето случаи мисля като дете, ама понякога съм глупав досаден старец, дето повтаря едни и същи случки, а другите ме слушат от учтивост...

-Какво научи?

Оха, Тоя път ще му отговоря. Знам да се разбера на два три езика, знам да псувам на още толкова, та за това помня и толкова вицове. Знам как да превръщам мислите в реалност. Е, не винаги се получава... В същност... май знам, че нищо не знам... Е, казал го е господин Сократ преди доста време, ама сигурно е бил умен човек, щом мисли като мен. А пък на него това му го е казала жена му

-Научи ли се да прощаваш?

Хмм. По принцип да. Ама тоя да не си мисли, че е от любов към хората. То си е от чист егоизъм. Да не се занимавам с тия дето са ме ядосали много. Е, има няколко копелета, дето няма да ги забравя никога. Някои от тях измряха, ама други останаха, та паднат ли ми на боца.... Е, аз съм търпелив.

-Има ли нещо за което да съжаляваш и да искаш да върнеш времето?

Тоя път аз се замислих. В живота съм направил много добри неща и много простотии. И хич не мога да преценя когато съм печелил дали не съм губил и когато съм губил дали не съм спечелил. Не знам ако се организира мач между всички ангели дето отговарят за добрите ми дела и всички дяволи, дето ми водят черните точки, дали Господ няма да се зачуди за кого да вика. Е, аз като се новопредставя ще сложа в ръкава няколко неща, та ако мога да обърна мача, ама откъде да знам на онова място дали се допуска реден мач.

-Имаш ли планове за 2025?

Съдникът май започва да издиша. На моята възраст какви планове, бе братче. На моята възраст не се бърза. Аз знам, че в огромната част от случаите съм правил най-доброто на което съм способен, а то винаги си е ставало каквото си иска. Въобще, Тоя дето размахва Голямата Диригентска Палка се оказа голям шегаджия. Винаги се присмива на тези които кроят големи планове. За това не ми пука когато ме съдят.

-Какво ще си пожелаеш за 2025?

Ъъ... Абе напоследък няколко пъти сънувам майка ми и баща ми в различни ситуации. Баща ми даже веднъж ме нахрани. Сънувах и първия си началник, когото много обичах. Всички те отдавна са в друго измерение. Общото на тези сънища е, че се опитвах да се свържа с тях по телефона, а те не ми отговаряха, аз се ядосвах а сънищата свършваха. С брат ми изпълнихме синовния си дълг и догледахме достойно родителите си. И въпреки всичко има едни такива мислички. Те са малки и ненатрапчиви. Като кукички. Ама дърпат. Мисли от рода на "абе можеше да си говоря повече с татко, не да му казвам, че щом не се обаждам, значи съм добре." Можеше... Можеше...

Пожелавам си децата ни да ни се радват докато ни има. И никога да нямат такива мисли!