Антъни Хопкинс за мъдростта на един свой стар приятел...
Попитах един приятел, който е над 70 и наближава 80, какви промени усеща в себе си на тази възраст?
Той ми изпрати следния отговор:
- След като обичах своите родители, братя и сестри, съпруга, децата и приятелите си, сега започнах да обичам себе си.
- Разбрах, че не съм Титан. Светът не лежи на моите рамене.
- Спрях да се пазаря с продавачите на плодове и зеленчуци. Още няколко стотинки няма да ме сломят, но могат да помогнат на едно бедно момче да спести, за да плати училището на детето си.
- Оставям на сервитьорката голям бакшиш. Допълнителните пари може да предизвикат усмивка на лицето й. Тя си изкарва прехраната много по-трудно от мен.
- Спрях да казвам на възрастните хора, че вече са разказвали тази история много пъти. Историята им помага да вървят по алеята на паметта и да преживеят миналото си.
- Научих се да не поправям хората, дори когато знам, че грешат. Тежестта да направя всички перфектни вече не ме смазва. Моето съвършенство е по-ценно от чуждото.
- Правя комплименти свободно и щедро. Комплиментите развеселяват не само получателя, но и мен. И един малък съвет към получателя на комплимента, никога, НИКОГА не отказвайте, просто кажете „Благодаря“.
- Научих се да игнорирам гънка или петно върху ризата си. Личността говори по-силно от външния вид на човек.
- Отдалечавам се от хора, които не ме оценяват. Те може да не знаят моята стойност, но аз я знам.
- Запазвам хладнокръвие, когато някой играе мръсно, за да ме изпревари в надпреварата с плъхове. Аз не съм плъх и не принадлежа към на тази раса.
- Уча се да не се смущавам от емоции. Моят разум ме правят човек.
- Разбрах, че е по-добре да зарежа егото, отколкото да прекратя връзката. Моето его ще ме държи самотен, докато в една връзка никога няма да бъда сам.
- Научих се да живея всеки ден пълноценно.
- Правя това, което ме прави щастлив. Аз съм отговорен за моето щастие. Щастието е избор. Можете да бъдете щастливи по всяко време, просто изберете да бъдете такива!“