Съветите на мама

Когато тъкмо се омъжвах, майка ми ми каза: "Къщата на родителите ти е твоят дом. Но искам да знаеш: тук можеш да се върнеш само веднъж с багажа си. Ще се биете, ще се псувате, може би - сериозно и гневно. Но можеш да се върнеш "при майка си" само веднъж и завинаги. Бягането напред-назад не е опция. Затова винаги, когато ти се прииска да кажеш "Напускам те" - помни: заминаваш си завинаги. Щом не си готова за това, значи не си готова за брак.

Тогава това ми звучеше грубо, но години по-късно мога да кажа, че това е много добър съвет. Не трябва да се поддаваш на изкушението да избягаш. Проблемът трябва да се реши с този, с когото е възникнал, тоест със съпруга.

Втори момент: Проблемът трябва да бъде РЕШЕН. Тоест да говорим, обсъждаме, спорим. Но при никакви обстоятелства не трябва да се замисляш за партньора: "Ти ме погледна така, че веднага разбрах всичко" - не, не можеш. Само разговори, понякога дълги и тежки, но говорещи за всичко без да се надяваш, че партньорът "трябва сам да разбере" или "е, очевидно е." Да кажеш, че това, което не ти харесва, е причинило неудовлетворението, как би могъл да постъпиш по друг начин - конкретно, точка по точка - как би могъл да подобриш или поправиш. Не се опитвай да отгатнеш, не прилагай опита на приятелка, филмови сценарии или друг такива глупости. Просто говори и слушай. Второто е по-важно.

Третият момент: равни сме във всичко, а във всяка ситуация обсъждаме действията си като равни партньори.

Четвърто: няма мъжка и женска сфери на отговорност. Няма мъжки и женски задължения. Който  е в състояние, комуто е важно – той и действа. Нашият приоритет е качеството. Тоест, който мие чиниите по-добре, той и мие; а който глади по-добре, той и глади; който печели пари по-добре, той и печели пари.

Петото: кавгите трябва да си останат в къщи. Звучи старомодно, но работи. Докато не се вземе решението "разделяме се, развеждаме се, преместваме се" - всички проблеми си остават вкъщи. Нито майките, нито приятелките, нито, не дай Боже, социалните мрежи (е, преди 17 години ги нямаше, слава Богу). Никога на никого не казвайте "съпругът ми е задник", дори и да мислите така в момента. Понеже ще ти мине, ще се помирите, а другите ще си мислят, че е задник (ако са на твоя страна) или че живееш с задник (ако са обективни), или че си излъгала светец (ако са на негова страна). Никога никъде на никого не се оплаквайте от съпруга си. Е, с изключение на доктора, ако се е стигнало до там.

Шестият. Парите в семейството са общи. Това е всичко. Съвсем всичко. Без значение кой го е заслужил. Те са семейство. Големите разходи се договарят, малките са по преценка на партньорите. Но никой никога не може да каже "Няма да ти дам парите" или да попита "къде отидоха парите." Не допускам някой от партньорите да има зависимост, за която е готов да похарчи всичко, това е патология, извън дискусията е. Във всички останали ситуации парите винаги са общи.

Седмата. Всички конфликтни, спорни ситуации се решават на място. Веднага. Без да се притесняваш, без да се обмисля със седмици и да се трупа. Когато ти стане неудобно, обидно, ревниво, самотно - отвори си устата и му кажи.

Осмото. Не манипулирай. Никога не прави нищо токова. Не прави шоу. Не заинтригувай. "познай какво искам за рождения си ден" - не, никога. Директност, искреност. "Подари ми утре букет от 13 карамфили. "Искам ново яке и портмоне за подарък." Колкото по-просто е толкова по-добре. "Ще отида при един приятел да се напия, сутринта ще се върна." "Имам си фирмено парти, ще пея в караоке, може и да прекарам нощта при Вася." Без трикове, без уловки, без мистерии.

Деветото произтича от осмото. Да вярваш, да се доверяваш. Ако се разболея, знам, че мога да поискам леген, в който да повръщам. И при необходимост ще разтрия изпотеното тяло на болния си съпруг. И няма да скрия, ако не дай Боже, се наложи да си махна матката, или хвана рак, не дай Боже. И не дай Боже да се случи нещо подобно с него. Заедно сме и в радост и в мъка. Той знае, че си бръсна краката, а аз знам къде са му пъпките.

Е, десетото, накрая. Винаги знай и помни, че утре всичко може да се промени. Никога не разчитай напълно на човек, не му поверявай живота си. Винаги мисли какво ще правиш, ако утре го няма. Винаги помни, че утре може да не си там. Няма значение, поради какви причини: тухла по главата, болест, друг човек, внезапна емиграция, няма значение. Можеш да бъдеш сама във всяка секунда, и трябва да изградиш живота си така, че да има нещо в него освен партньор. Не губи приятели, не заключвай съпруга си, не разчитай финансово, не делегирай нищо напълно. Винаги помни, че самата ти си човек, който живее с този мъж в брак по добра воля. А той самият е човек, който живее в брак с теб също така доброволно.

Автор: Дария Королкова