Горчивата истина за духовното развитие

Няма абсолютно никакъв смисъл да активирате чакри, да чистите аури, да трансцедентирате в петото измерение с кристали и активни медитации, да събуждате кундалини и да се учите да манифестирате желания със силата на ума си, докато:

• Не сте се научили да виждате кога реагирате от позицията на травмите си във взаимоотношенията с другите;
• Не сте прегърнали нараненото си вътрешно дете и не сте се погрижили за неговите рани;
• Не сте признали всичките си най-човешки уязвимости;
• Не сте приели сянката си с любов и мекота и още се опитвате да я потиснете или прикриете, за да се впишете в представата за духовност;
• Не сте излекували връзката с родителите си;
• Не сте погледнали от какво ви е страх и какво ви блокира да живеете мисията си;
• Не сте свалили фалшивите духовни маски на егото и не сте заживели от сърцето, което е отворено и ранимо;
• Не се държите с добрина и състрадание към другите;
• Не се държите с любов и уважение към себе си;
• Не си позволявате да бъдете просто човек, а се опитвате да бъдете етерно създание, което е по-важно и знаещо от останалите.

Както каза един мой любим учител истинската духовна работа за разгръщане на Божествения ни потенциал започва там, където свършва работата по травмите.

Иначе всичко е прах в очите и с красив грим се опитваме да скрием дълбоки рани.

Това е моето разбиране за личностното развитие.

Всичко започва не с преодоляване на човешкото и трансцедентиране в божественото, а напротив, с пълното приемане и позволение да бъдем точно такива, каквито сме и само от там можем да надграждаме и развиваме потенциалите си.

Кристина Хаджиева – Према Дая

Остави хората, които не са готови да те обикнат да си тръгнат.

Това е най-трудното и най-важното нещо, което ще направиш в живота си.

Спри да водиш тежки разговори с хора , които не желаят да се променят.

Спри да търсиш хора, които не се интересуват от твоето присъствие.

Знам , че инстинктът ти е да направиш всичко възможно да спечелиш признанието на тези, които обичаш, но този инстинкт краде от времето, енергията ти и физическото и емоционалното ти здраве, ако няма взаимност.

Не всички ще те оценят, не всички ще те обикнат, не всички ще вървят рамо до рамо до теб, дори да ти се иска.

Това не значи, че нямаш стойност, че трябва да се промениш или че не си достатъчно добър.

Значи, че просто не са готови да вървят до теб по пътя ти.

Ако си изключен, пренебрегнат, забравен или обиждан от хора, на които посвещаваш времето си, не си правиш услуга да им посвещаваш още повече енергия и време.

Любовта не се печели.

Любовта не се завоюва.

Любовта не се заслужава.

Не всички са за теб и ти не си за всички.

Именно заради това е толкова специално, когато срещнем приятели или партньори, с които любовта е естествена и споделена, а не измъчена и едностранна.

Има милиарди хора на земята и много от тях ще са точно на твоето място, по твоя път и с твоите интереси и ниво на посвещение.

Виж истински взаимоотношенията си.

Дали ако спреш да се появяваш, ще те потърсят.

Дали ако спреш да опитваш, приятелството или връзката ще свърши.

Дали ако спреш да пращаш съобщения, телефонът ти ще замре за седмици.

Ако отговорът е да, урокът не е по постоянство и себежертване, урокът е по пускане и непривързаност.

Кристина Хаджиева – Према Дая

За смирението и шамарите

Всеки път като си помислим, че всичко сме разбрали или си повярваме твърде много, животът раздава шамари.

Говоря и от наблюдения и за съжаление от собствен опит, защото много шамари съм изяла и ще изям сигурно тепърва.

Не искам да се правя на велик учител и всезнаещ терапевт, а да говоря от позицията на отвореното, уязвимо сърце и автентичния опит.

И аз съм била арогантна и съм си мислила, че кой знае какво знам за живота. И всеки път подобна заблуда е завършвала с подобаващо приземяване.

Защото най-важната крачка по пътя на личностното израстване и духовното развитие е дълбоко смирение.

Без смирение всяка практика за лична работа и всеки духовен път само хранят Егото, което се мисли за още по-велико и всезнаещо.

Без смирение духовният път може повече да попречи и да се окажем в позиция на много повече арогантност и де факто това да ни върне по-назад от хора, които нищо не знаят за духовността, но и нямат духовно Его.

Трябва пускане на контрола и дълбоко доверие в живота.

Не ние знаем. Творецът се опознава сам себе си чрез нас.

Не ние можем. Творецът твори чрез нас.

Не от нас зависи. Божественият план е по-голям от нас.

Смирено трябва да се преклоним пред Великата мъдрост на Творението, която ни води и по-добре от нас знае пътя.

Ние сме твърде малки и твърде невежи, за да си мислим че сме разбрали Великата мистерия или че сме станали много осъзнати и мъдри.

Просто сме прашинки във вечността.

И когато спрем да си мислим, че нещо изобщо контролираме, можем свободно да летим с другите прашинки от вечността в точно този миг в пълно доверие и отпускане.

Кристина Хаджиева – Према Дая

Знаеш точно кога е време за раздяла.

Когато болката от това да си тръгнеш е по-малка от тази да останеш.

Помни, че да поставиш себе си като приоритет не е егоизъм.

Не се вини, че се разделяш с някой, ако връзката ти вреди и не се опитвай да си докажеш как можеш да останеш и този път и колко велика и благосклонна е твоята любов.

Да сме заедно с друг човек има смисъл само ако той ни помага да израстваме като личности, а не ако се съсипваме емоционално в името на едно светло бъдеще, което никога не идва.

Да се грижиш за своето физическо, емоционално и ментално тяло е най-важната ти задача.

Няма как да се излекуваш, докато стоиш на мястото, което те разболява.

Остави ролята на страдалница, която се жертва за другия и на спасителка, която чудотворно ще му помогне да стане някой, който не е, а може и да не иска да е.

Смири се, не всичко зависи от теб.

Пусни контрола, приеми, че това е било по-голямо от теб.

Може би този път урокът не е да простиш отново, а да поставиш ясни граници.

Може би урокът не е да преглътнеш поредното разочарование, а да се научиш на непривързаност и пускане.

В една двойка правим всичко възможно да спасим двойката, до момента в който това започва да ни изтощава и вреди.

От там насетне спасяваме себе си.

Защото понякога болката от това да си тръгнеш е по-малка от тази да останеш.

Кристина Хаджиева – Према Дая