Този разговор е за памперси и мобилни телефони
Не мога да живея на този свят като изхвърлям нещата и ги заменям със следващия модел, само защото някой е решил да добави нова функция или да я отреже малко...
Не беше лесно за нашето поколение да изхвърля. Дори и еднократната употреба не се получи особено еднократна за нас! Живяхме с носни кърпички пълни със сополи в джоба...
По едно време се разсеях, изпаднах от света и сега не знам как да се върна обратно.
Аз съм от времето, когато нещата са купувани за цял живот... Освен това, те са купени и за следващите животи...
Хората са наследили часовници, велосипеди, камери, прибори, очила и дори тави...
Наскоро прочетох, че през последните 40 години са произведени повече боклуци, отколкото в цялата история на човечеството.
Няма вече обущар, който да ремонтира обувка, няма техници за ремонт на електрически прибори, няма улични острилки за ножове, няма шивач за ремонт на дрехи.
Много е трудно, когато цял живот са те учили "спаси го, ще ти потрябва", изведнъж отиваш да "купуваш всичко ново и да се отървеш от стария, до скоро нов модел".
Колата трябва да се сменя на всеки 3 години или си загубеняк... дори и да е в добро състояние и за да платиш за нова трябва да си навлечеш доживотни дългове.
Сега децата на роднините и приятелите ми сменят не само телефоните си веднъж седмично, но и номерата си, имейл адресите и дори истинските. А аз бях готов да живея със същия номер, със същата жена, в една къща и под едно име...
В къщи имахме килер с четири чекмеджета. Първото чекмедже бяха кърпи и кухненски парцали, второто чекмедже беше прибори, а третото и четвъртото чекмедже бяха за всичко освен кърпи и прибори.
Батериите се преместиха от хладилника на тавана, защото никога не знаехме дали трябва да ги охладим или затопляме, за да работят още малко.
Или например вестници. Използвани са за всичко от изработката на стелки за обувки, до поставяне на пода в дъждовен ден, до миене на стъкла, до опаковане на нещата А колко пъти научихме за нещо ново, като четем вестник, залепен за парче месо или разопаковаме яйца, грижливо увити във вестник от продавач на съседния магазин!
Съхранявахме сребърни шоколади и цигари, за да ги превърнем в коледна украса. Рисувахме по страниците от календара, които да превърнем в картини... И капаци за пипета с лекарства, в случай, че някое лекарство свърши с друг капак... И използвах кибрит, за да запаля друга свещ... И кутии за обувки, които се превърнаха в първите ни албуми със снимки... Много трудно ни беше да осъдим вещите си на смърт...
Въпреки това днес те са "убити" при първото подозрение за негодност.
Старая се да не казвам, че днес не само домакинските уреди стават за еднократна употреба... Че браковете и дори приятелствата също стават еднократни...
Прехапя си езика, за да не говоря за загубата на собствената ни идентичност, захвърлена от колективната ни памет и крехкото минало... за освобождението ни от морала, когато става въпрос за бизнес...
Няма да смесвам темите и да кажа, че на вечното е определен срок на годност и се опитват да направят настоящето вечно. Да не говорим, че възрастните хора се осъдени на смърт, щом объркат имената на двама внука, и че съпрузите се сменят с по-нови модели, веднага щом коремите им увиснат или се появи първата им бръчка.
Този разговор е за памперси и мобилни телефони.
В противен случай, ако всичко е объркано, ще трябва сериозно да обмисля да сменя съпругата си с друга с по-малък пробег и нова функция. Но аз съм твърде бавен за този свят на постоянни актуализации и рискувам тя да ме изпревари. И аз ще бъда този, който ще бъде за смяна.
Едуардо Галеано.
Може дори да не сте чули името на този уругвайски журналист, който почина през 2015 г, Но не можеш да го кажеш по-добре от него.