Дърво без корен плод не дава…
Строи Колю Фичето моста при Бяла. Пашата го плаща…
Но преди да плати, пашата изразил съмнения за здравината на моста с идеята да няма плащане. Колю Фичето му предложил да събере цялата си налична войска, заедно със снаряжението си от оръдия, топове и всичко останало и да минат по моста.
Събрал ги пашата, тръгнала войската по моста, от двете страни на реката се събрал народа да гледа какво ще се случи, а Колю влязъл в реката и застанал под централната арка - мястото, където се предполага, че е най-критичната точка на един мост.
Преминали през моста - а той стои в цялото си великолепие. Народът ликувал с гръмки викове. Излязъл Колю Фичето от реката, застанал пред пашата, а той го питал:
- А бе, ефенди, ти защо жертваш живота си за един мост?!
И майсторът му отговорил:
- Защото, ефенди, един ден, когато мене и тебе няма да ни има, мостът ще е тука и хората ще минават по него. И като минават няма да питат кой го е платил, а ще питат кой го е построил. И като им се отговори кой го е построил, пак ще питат: А този човек от чий род беше? И ще им отговарят: От българския… Ей затова го направих, ефенди.
—--------------
Случаен човек няма. Всеки един от нас, щом е тук в този момент, е дошъл с някакви специфични качества, които са му необходими от една страна на него - за да премине през живота по най-правилния начин за самия него, но от друга страна - да ги сподели и с останалите. За да се случи това, единствената пречка е всеки сам да се справи с егото.
Как да се справим с егото?!... Богомилите са дали много простичък отговор: Дай най-доброто от себе си безвъзмездно на всички останали.
Идеята ми за всичко това е… просто за размисъл. Така ли възпитаваме децата си - да им помогнем да открият талантите си и да ги споделят след това по горната “формула” с цялото общество? А ние така ли сме възпитавани?... Ако отговорът е “не”, то тогава ЗАЩО? Нужни ли са ни анализи защо не харесваме времето си, в което пребиваваме? А може ли да е различно? А искаме ли да е различно?!...
Чрез Павлина Танева
Снимката е на Милен Цветанов.