Известният музикант Егор Летов веднъж сподели това свое наблюдение:
Ако имаш поне нещо ТАМ наистина толкова живо и истинно, то тогава всичко наоколо не струва нищо. Тоест тази цена е все едно три стотинки като цяло.
Разбрах думите му по такъв начин: ако човек в живота си е познал нещо, което не е от този свят, докоснал се до някаква истина, тогава този свят престава да бъде от голямо значение за него. И да пропуснеш тези проблясъци от отвъдното означава да пропиляваш живота си напразно.
Ето какво пише за това Карлос Кастанеда:
„Потръпвам само като си помисля да се откажа от всичко, което знам“, - казах аз.
- Ти навярно се шегуваш! Трябва да трепериш не от тази мисъл, а от факта, че нямаш нищо друго пред себе си, освен рутинното повтаряне на едни и същи действия през целия си живот.
Представи си човек, който отглежда зърно година след година и така, докато силите му се изчерпят и той падне като мършаво старо куче. Всичките му мисли и чувства, всичко, което е най-доброто в него, е принесено в жертва на едно нещо – добиването на храна, производството на храна. Безсмислена жертва, загуба на време - да живееш, за да ядеш, и да ядеш цял живот, и пак да живееш, за да ядеш, и така - до смъртта.
Според мен, няма по-страшна загуба!
Не е нужно да четете книгите на Кастанеда, но е достатъчно да прочетете поне този цитат, за да погледнете по друг начин на живота си и да помислите накъде отивате...
Източник: https://zen.yandex.ru/igra_v_blog
Превод Таня Темелкова