Проста техника: Как да достигнем до първичното нараняване
Ако вече сте работили със себе си поне мъничко вероятно знаете, че всички неща и всички отношения в нашия живот ни отразяват.
Всичко случващо се извън нас, на което сме свидетели, е израз на нашето вътрешно състояние
Тези неща не винаги се проявяват по начин, по който с абсолютна яснота да разберем какво точно се случва в нас. Все пак, има стотици прости и сложни начини да си помогнем, ако това, за което наистина ни е грижа е – обратната връзка и собствените ни цялост и пробуждане.
И понеже аз съм проста (хихи), обичам простите неща.
Днес искам да споделя с вас една техника, която може да ви е от полза. Правя го, защото всички имаме всички причини на света, да ни се натискат всякакви бутони по всякакви поводи в настоящия времеви прозорец.
Винаги препоръчвам, ако можете да си позволите да работите с някой – да го направите. Въпреки че ще платите някаква цена за това, то ще ви спести време и всякакъв друг ресурс, опити и грешки, наранявания, умора, а често и отказ от себе си, защото не намирате постоянството, начина и правилното отношение към случващото се, за да можете да проработите дадена ситуация. И това е ок. Все пак, вашия живот не е преминал в изграждане на себе си като ментор или терапевт. Трябва да ви кажа и още нещо: Няма начин един проблем да се разреши от нивото, на което е възникнал. А когато циклим в дадена болезнена за нас ситуация, особено ако сме емоционални и реактивни - ние пресъздаваме отново и отново същите мисли, чувства, енергия и биохимия, което се превръща в същите стимули, които пораждат същите действия и съответно – в най-голямото ограничение да видим различни възможни решения от друга перспектива и отвъд съответната ситуация.
Та значи, моя съвет е – винаги когато имате тази възможност, работете с някого на който имате доверие и който може да ви преведе през дупките, тръните и калта, отразявайки потенциала и светлината ви. Ще си бъдете благодарни на по-късен етап за това. Ако обаче по някаква причина не предпочитате да го направите, ето една проста техника, с която да си помогнете при нужда. Техниката е простичка, но силна.
Тя се основава на отражението и има за цел – да доведе до съзнанието ви вашето първично нараняване по отношение на нещо във вашия живот, което преживявате в отношенията си с друг човек и не осъзнавате как вие държите тези честоти и модели, които, на принципа на резонанса създават за вас опит, който може да не желаете осъзнато.
Щом доведете до съзнанието си първичното нараняване – вие вече имате избор. А щом имате избор, можете да поемете отговорност за преживяването си и да го промените.
В момента в който поемете отговорност за вашето преживяване, вие освобождавате другия човек от отговорността - да отразява за вас част от вашата тъмнина или сянка за да можете да я видите в себе си чрез него. Това ще ви помогне, вместо да осъждате другия, проектирайки преживяването си извън вас, да го откриете вътре във вас и ако желаете да промените програмата – да го направите.
Ето как правим техниката:
Първо, трябва да изберете с какво искате да работите. Всяко нещо, което ви натиска някакъв бутон ще свърши работа. Най-често и най-много такива спусъкови механизми се активират чрез нашите най-любими хора – с други думи, през интимните ни връзки и за това си има причини. Но не е задължително да избирате да работите с вашия партньор. Може проблемът ви да бъде ситуация в работата или със съседите, или с каквото друго се сетите. Аз ще използвам партньора, просто защото през последните седмици често работя с хора, които имат нужда от това.
Щом изберете човека и проблема, с който искате да работите, вземете лист хартия и го разграфете на 3 колонки.
В колонка номер 1 напишете какъв е проблема - всичко, което според вас той/тя прави или не прави и ви се струва погрешно, всичко, което ви дразни и ви натиска бутоните.
В колонка номер 2 напишете: Как аз съм това?
В колонка номер три напишете: Защо аз съм това?
И така, когато в първата колонка опишете проблема възможно най-автентично и честно, е време да си зададете въпроса от втората колонка - по какъв начин вие може също да проявявате всичко това в себе си. Това е малко tricky, защото не винаги, когато някой се държи агресивно към вас на пример, то означава, че вие сте агресор.
За да ви помогна тук мъничко, ще ви припомня за поляризацията, или за факта, че едно и също нещо може да вибрира в целия спектър – от активност до пасивност и всички честоти помежду всичко това.
Най-лесно разбираемият пример е – топло-студено.
В случая с агресията, факта че някой проявява агресия към мен не винаги означава, че аз съм агресивна. Означава обаче, че аз държа тона на агресията в себе си, само че в различна степен. Да кажем че по скалата от 1 до 10 може аз да съм 1, (пасивност), а моят агресор да е 10 (активност). Така че, аз може да нямам реалното преживяване, че съм агресивна, обаче държа поляризираната енергия на това в моето подсъзнание, като по този начин неосъзнато създавам опит, който проектирам върху друг човек, за да мога да го видя и преработя, евентуално.
Сега: Всички подобни опитности са некохерентни (несъгласувани) (нехармонични) енергии, то ест – това са енергии породени от опитности, които не са намерили решение в нас и създават хаотичен ритъм в системата ни. Така че, ние подсъзнателно търсим да съгласуваме честотно ритмите вътре в нас и винаги, когато системата ни има възможност търси начини да излекува и разреши тези нискочестотни информации, опитвайки се да ги доведе до съгласувано (кохерентно) състояние.
В случая с агресията, това, което ще търся е – как аз съм това, или как аз държа агресия в себе си.
Може да я проявявам или не. Може да я насочвам срещу нещо, срещу някой, или срещу себе си. Може и да нямам представа, че всъщност тона на агресия го има в мен. За това е благословение, че нещо или някой в средата ми го отразява за мен, така че да го доведа до съзнанието си и да мога да направя нов, осъзнат избор за този опит.
Знайте, че няма начин нещо да се случва в средата ви, без вие да държите този тон в себе си. Невъзможно е, защото целия опит който преживяваме, ние го създаваме като външна проекция на вътрешната си реалност. И да – това включва всички истории за това, как някой манипулира човечеството и какво му причинява Тези неща са историческа истина, но единствената причина да се случват е – защото ние сме забравили кои сме, а припомнянето на това е наша отговорност.
Нататък:
Щом установите как вие сте това е време за въпросът от третата колонка: - Защо аз съм това?
- Защо държа агресия в себе си – на пример.
Тук е много важно да си позволите да отворите сърцето си и да бъдете уязвими. Защото ако го направите ще си спомните всички причини, заради които ви е страх да си поставите граници и да се защитите. Вие се защитавате, като не се защитавате и така се опитвате да контролирате средата си в името на това – да не се излагате на опасност от нараняване. Вашата агресия... Е пасивна.
Ето така вашият въпрос ще ви доведе до осъзнаването на първичното нараняване, заради което вие държите тона на потенциален опит в себе си, който не искате да преживявате, обаче търсите да разрешите.
От тук нататък – топката е във вас. Вероятно ще си поплачете, вероятно ще се свържете с отдавна забравен аспект от вас – това и много други вероятни неща. И в много голям процент от случаите – осъзнаването е напълно достатъчно. Понякога обаче е нужна много по-дълбока допълнителна работа. И въпреки че достигането до осъзнаване на първичното ви нараняване ще отвори нови перспективи пред вас, нови избори и ново себеовластяване, внимавайте да не го превърнете в духовен байпас... Защото независимо колко Божествени и осъзнати си мислим че сме, ние сме само това, което правим.
Ние сме Божествено съзнание. Родени сме от източника. В нашата сърцевина държим потенциала на всичко това.
Но точно сега... Сме човек, със всички човешкости принадлежащи на този опит от настоящата времева рамка тук, сега.
Нашия потенциал е именно това – потенциал и за да го активираме и разгърнем, трябва да посрещнем себе си докрай – там, където сме светлина и там, където сме тъмнина – да го посрещнем, да го прегърнем и да го излекуваме.
Цялата човешка драма и цялата човешка любов са наши сега.
И докато не се срещнем истински и от сърце с тях и със всичко, което те може да означават за нас индивидуално и колективно – всичките ни предположения, изводи и действия ще бъдат основани на играта – жертва-насилник и ще бъдат погрешни.
Помислете за това
Мария Попова, FB