Протокол за вътрешно подреждане при стрес и спешни ситуации
1: Приемане на реалността.
- Това, което се случва е това, което се случва сега. Няма смисъл да се спори с реалността, нужно е да се предадем на момента, за да възприемем възможно най-изчистено това, което наистина се случва в дадения момент. Когато има съпротиви възприятията ни се изкривяват.
(Да се предадем на момента означава – да не се свиваме в съпротиви, а да отворим пространство за осъзнаване, разширение и израстване през това, което се случва за нас.)
(Да приемем не означава – да позволим нещо, което не искаме да позволяваме.
Означава да отчетем, че нещата са каквито са, че това, което се случва – се случва.)
Всички емоции са ок. Това, което не е ок е – да се съпротивляваме че това, което се случва се случва, в опитите си да го разрешим. Така само създаваме още болка, защото се идентифицираме с проблема, а не с неговото решение.
2: Отваряне към информация и подкрепа.
- Изучаване на ситуацията, събиране на информация и търсене на подкрепа и възможни решения, без да се приема информацията за последна инстанция и без да се правят предварителни заключения за каквото и да било и най-вече – без да се правят прибързани избори на базата на нецялостна информация.
(Важно! – Информацията е именно това – информация, нищо повече).
С времето елементите се натрупват и се очертава доста ясна и цялостна картина на случващото се.
Много е важно да се отваряме за подкрепа и да не оставаме блокирани в ситуацията. За това помага разбирането, че никога не възниква проблем, без заедно с него да съществува и неговото решение. То обаче може да не е решението, което на нас ни се иска и няма как да го видим, ако не спираме да спорим с реалността.
3: Поемане на отговорност за преживяването ни.
- След като сме приели реалността и имаме яснота за това, което се случва за нас, идва ред на правенето на избори от позицията на интегритет - най-цялостния възможен избор за дадения момент. Когато правим най-добрия възможен избор (това означава най-цялостния избор, който ни е достъпен за дадения момент), той води до верижна реакция от хармонични събития и до още възможно най-добри избори. Така ние позволяваме непознатото да се разгръща за нас в творчески решения, защото функционираме на ръба на границите на възможностите си и това ни държи отворени и будни, като в същото време разгръща потенциалите ни – както нашите, така и потенциалите на възможната реалност. По този начин отваряме възможности за „невъзможните“ решения да се проявяват за нас.
4: Доверие че каквото и да става се случва най-доброто за нас, защото във всеки момент ние сме и правим най-доброто, на което сме способни.
Очакването, че за нас има всичко необходимо и всичко се подрежда по най-съвършен начин, според нуждите ни и навреме.
Този майндсет помага да пуснем контрола и да бъдем целеустремени в пътя си, но най-вече носи утехата, че има една по-велика сила от всичко и всички и точно сега тя е на наша страна, защото ние вътрешно сме се изравнили с нея.
Има принцип или закон, който се задейства от този майндсет и съответства на това за което говоря – нарича се – принципът на синхроничността.
Ето една любима за мен формула, която ще подреди тази схема още по-добре:
************
Зад всеки проблем има въпрос, който търси да се зададе.
Зад всеки въпрос - има отговор, който търси да се разкрие.
Зад всеки отговор има действие, което търси да се извърши.
А зад всяко действие има начин на живот, който търси да се прояви.
************
В крайна сметка проблемът, пред който сме изправени винаги търси да прояви някакъв начин на живот, или с други думи - някакъв потенциал търси да се прояви чрез случващото се за нас, но понеже не разбираме езика му – ние го преживяваме като ограничение.
И докато търсим лечение или решение – ние си задаваме въпроси, търсим отговори, извършваме действия и извървяваме пътя на този потенциал в себе си.
Ще знаем че сме извървели пътя, когато вместо ограничени започнем да се чувстваме упълномощени.
Тогава този извървян път се е превърнал в начин на живот за нас.
Мария Попова,FB