Всички могат да се спасят само ако всеки спаси себе си
Андрей Тарковски
Според шведа Ингмар Бергман, един от най-значимите майстори в киното, руснакът Андрей Тарковски (1932-1986) е най-големият режисьор в света.
В киното обикновено звезди стават актьорите. И съвсем рядко – режисьорите. След режисьорите-звезди на съветското кино, несъмнено е и великият Тарковски.
Човекът е съставен от противоположни качества. Историята ясно демонстрира факта, че винаги се движим във възможно най-лошата посока. Човекът или не е способен да дирижира историята, или е способен, но само като я превежда през най-ужасната и погрешна пътека.
Няма нито едно доказателство за противното. Хората са неспособни да управляват другите. Те могат само да рушат. И материализмът – гол и циничен, ще завърши разрухата.
Въпреки факта, че Бог живее във всяка душа, че всяка душа има капацитет да натрупва това, което е вечно и добро, хората като маса не могат да правят нищо друго освен да рушат. Защото те са се събрали заедно не в името на идеал, а единствено в името на материална идея.
Човечеството бърза да спаси тялото (може би заради този естествен и несъзнателен жест, който служи за началото на това, което наричаме прогрес) но не си и замисля да спаси душата. Църквата (а не религията) не успява да го направи.
През цялата история на цивилизацията, духовната страна на човека се отделя все повече и повече от животинската, материалната страна и сега, в безкрайния простор от тъмнина, едва различаваме, като светлината на отминаващ влак, другата половина на съществото си, докато се отдалечава необратимо и завинаги.
Духът и плътта, чувството и разума никога не могат да се слеят обратно. Твърде късно е. В сегашния момент сме осакатени от страшната болест на духовна недостатъчност, а заболяването е смъртоносно.
Човечеството е направило всичко възможно да се унищожи, започвайки със собственото си морално унищожение – физичната смърт е само следствие.
Всички могат да се спасят само ако всеки спаси себе си.
редактор: Елена Чергиланова