Наставления от Учителя Беинса Дуно
„Трябва да имаме едно свещено правило: Да защитаваме Божието Право, а да оставим Бог да защитава нашето право.“
Първият основен закон за вас е: Човек първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата жертва, да пожертваш, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не — да пожертваш живота си за Бога означава да мислиш тъй, както Бог мисли.[1]
* * *
Поддържайте малката светлина на ума си. Поддържайте малката топлина на сърцето си. Поддържайте слабото усилие на волята си. Слушайте душата си, слушайте и духа си. Мине ли някоя неприятна мисъл през ума ви, усилете светлината си и тя ще изчезне. Казвам: Радвайте се и на малките блага, дадени от Бога. Великото се крие в малките блага.[2]
* * *
Три неща поддържайте постоянно в живота си: Мир, който почива в сърцето, Светлина, която обитава в ума, и Радост, която работи в душата. Бъди честен към себе си, справедлив към другите, интелигентен спрямо природата и благороден към всички![3]
* * *
Трябва да бъдеш справедлив — да знаеш на какво имаш право и на какво нямаш. Добре е да отстъпваш, но да знаеш кога и къде например, никога не отстъпвай в Любовта; щом трябва да обичаш, ще обичаш, нищо повече. Какво ще каже обществото, не обръщай внимание. Ти си извор и трябва да напояваш земята. Целият свят да се превърне на кал, ти трябва да любиш. Иначе калта ще се превърне в прах и ще проникне дълбоко в дробовете ти. В такъв случай калта е за предпочитане. Направил си една грешка — това е кал; казал си една обидна дума — и това е кал[4].
* * *
Да познаете Бога, значи да почувствате Неговата Любов. Щом почувствате Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече във вас. Щом животът потече, ще намерите и Пътя. Щом намерите Пътя, ще се доберете до Истината, ще влезете в Истинския Живот.
Дойдем ли до Бога, трябва да имаме едно свещено правило: Да защитаваме Божието Право, а да оставим Бог да защитава нашето право. Защитиш ли Божиите Права и оставиш ли твоите Бог да защити, ти си в истинския път на развитието си.[5]
* * *
Ползвайте се от всичко, което природата ви е дала за укрепване на здравето, за увеличаване на красотата и силата. Бог иска да види човека здрав, силен, красив. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и в името на Любовта да дава. Едно Начало има в света — Бог.[6]
* * *
Ако искате да ви се изяви Светлината, посрещайте изгрева на Слънцето. Ако искаш да видиш Слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се изкачиш на един висок планински връх и от там да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш.[7]
* * *
Ако си в някой затвор, няма да видиш изгрева на Слънцето. Това доказателство ли е, че Слънцето не е изгряло?[8]
* * *
Не можете да се развивате правилно, докато не се радвате на благото на ближния си като на свое благо. Божественият живот изисква от човека себеотрицание. Радвайте се на всички блага, явни и скрити, и се ползвайте от тях.
Всеки трябва да се научи да споделя със своите ближни благата, които Бог му е дал. Няма по-хубаво нещо от това, да направите едно добро навреме, да кажете една дума, или да изпратите един поглед на място.
Не взимайте повече блага, отколкото ви трябват. Не взимайте повече захар, отколкото вкусът ви изисква. Ако три бучки захар подслаждат чая ти, не туряй повече. Ако вкусът ти е притъпен, колкото захар и да туряш, чаят ти пак няма да бъде сладък. […] Който задържа захарта, т.е. благото само за себе си, непременно ще страда от излишъци в организма си.[9]
* * *
Често наблюдавам българина, изучавам проявите на неговия характер. Като търси причините и последствията на нещата, той ги намира там, където не са. Знаете ли, че вината за всичко е в самите вас? Причината за това е въздухът, от който сте взели или повече, отколкото ви трябва, или по-малко. Българинът казва: «Достатъчно въздух има в природата!» Човек греши и във взимането, и в даването, като взима повече или по-малко, отколкото му трябва. Ще взимаш точно толкова, колкото ти трябва.[10]
* * *
Да изправиш грешките си, това значи да живееш според Великия Божествен Закон.[11]
* * *
Щом си дошъл до Божествения Закон, нищо няма да питаш — само ще прилагаш. В Божественото има възможности, има и време за доброто и за милосърдието. Винаги има и време, и възможности. Времето се увеличава и намалява. При Любовта времето се увеличава, при безлюбието времето се намалява.[12]
* * *
„Сатаната работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос работи в ума ни, а духовете, които са изпратени от Него и идват при нас, работят в сърцето.“
Никога не гонете и не проклинайте духовете, които идват при вас, а казвайте: «Господи, впрегни на работа този дух, който ме изкушава, или ми помогни да се отдалеча от него». Не забравяйте, че много пъти вие сами отивате при дявола, а след това искате от Господа да ви изведе и избави, като че ли Той ви е изпратил при него. Ами добре, излезте си, както сте влезли. Ще ви кажа: защо сами влизате при него? Да турите ред и порядък в дома му ли? Това не можете да сторите. Никога и по никакъв повод не примамвайте дявола.[13]
* * *
Сатаната (лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос работи в ума ни, а духовете, които са изпратени от Него и идват при нас, работят в сърцето. Мисълта е формата, а желанието е съдържанието.[14]
* * *
Дяволът може да се подчини само, като го държите гладен. Не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце.[15]
* * *
Не се плашете от лошите духове. И те са същества и искат да живеят като хората на този свят.[16]
* * *
Някой казва, че не прави поправки в произведенията си. Както му диктували духовете, така пишел. Ако разчиташ на духовете, ще направиш най-големите грешки в живота си. Не разчитай на водата в шишето, а на Живия Божествен Извор, Който дава изобилно и доброволно. Разчитай на онези мисли, чувства и постъпки, които минават през твоя ум, през твоето сърце и през твоята воля. Разчитай на тях, защото те ще ти донесат нужната опитност.[17]
* * *
Как мислите, че се е образувала материята? Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, а те впоследствие са се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се препитава и наслаждава. Така и тръните и бодлите в човешката душа Бог превръща в добро. И тъй, вие не бива да се спирате в развитието си затова, че в миналото на живота си сте били грешни, а от грешките си трябва да извлечете поука, като се ползувате от живота, без да се връщате ни най-малко назад.[18]
* * *
Казваш: «Не разбирам как трябва да се живее за Бога. Не зная кой е правият път. Не зная какво да правя.» Ще дишаш, ще мислиш, ще чувстваш, ще работиш, ще ядеш и ще пиеш, но всяко нещо да бъде на своето място. Не влагай нищо непотребно в мислите и в чувствата си. Всичко непотребно внася смут и нечистота в човека.[19]
* * *
Помни: Така, както мислиш, чувстваш и постъпваш, са отношения, създадени от началото на вечността. Всеки момент вие сте в период на опознаване, но отношенията помежду ви са от далечното минало на Битието. Приемете ли тази философия в себе си, всички спорни въпроси се разрешават изведнъж.[20]
* * *
Казвам: Ако си здрав, прави добро. Ако светла мисъл те посети, прави добро. Друг е въпросът, ако живееш в мрак и си нещастен. Ако при това положение срещнеш някой човек, може да се скараш с него, защото те е срещнал в нещастен ден.[21]
* * *
Без радост Любовта не може да се прояви. Радостта е живот, който направлява Любовта. Радостта е плод на Любовта.[22]
* * *
Ако в даден момент, когато се намираш в трудно положение, можеш да извикаш отнякъде една Божествена Мисъл, твоите работи ще се наредят. Светът е пълен с Божествени Мисли.[23]
* * *
Щом мине една Божествена Мисъл през ума ви, приемете я веднага; като даде плод, тогава разсъждавайте върху нея. Що се отнася до човешките мисли, там първо мислете, после действайте. По отношение на Божествените Мисли е обратно: първо ще действате, а после ще мислите. Човешките работи се проверяват в началото, а Божествените — накрая. Това е в естествения ред на нещата.[24]
* * *
„Когато Господ ви изпраща някъде, Той ще отвори и вратата, така че въпросът се решава много лесно. Той знае всички наши нужди“
Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения Живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това така, изгревът на Слънцето ще представлява за вас механичен процес, който с нищо няма да ви ползва.[25]
* * *
Боси трябва да ходите през лятото, особено от началото на май, за да може краката ви да бъдат във връзка със земята и във вас да премине електричество и земен магнетизъм. Онези от вас, които не са свикнали да ходят боси, трябва да ходят боси само един-два часа след изгрев слънце. Това е хубаво. Аз бих препоръчал и на мъже, и на жени да излизат боси при изгрев слънце, но извън града, на някоя хубава местност. Опасно е да ходят в градовете боси, защото могат да се натъкнат на камъни, на тръни.[26]
* * *
Във Великата Окултна наука човек трябва винаги да започва да работи с най-малките сили. Те са най-производителни. Ако можете да дадете живот на най-малкото си подбуждение, вие сте в състояние да извършите велики дела.
Първото правило за окултния ученик е да се нахрани вечер, преди залез слънце, а сутрин да не се храни преди изгрев слънце. Никога не се хранете, ако нямате разположение. Забранено е при храненето да се гневим. Абсолютно е забранено да се яде бързо и да се преяжда. Храненето да спре там, където усетите, че ви е най-сладко.
Не се молѝ без разположение. Не работѝ без разположение. Не говорѝ без разположение. Не яж без разположение.[27]
* * *
От изгрев слънце до вечерта, през първата минута на всеки кръгъл час ще се помолиш на Бога — 12 пъти на ден ще се обърнеш към Бога. Това упражнение не е за всички — които могат, да го направят. Други пък ще направят друго упражнение: Ще вземат една кана вода и на всеки час, 12 пъти на ден, ще отиват и поливат някое дърво, като казват: Така, както се излива тази вода на дървото, така да се изливат Божиите Блага върху мен.[28]
* * *
Делбата ражда спор — дето няма изобилие, спор се ражда. Един иска повече, друг е недоволен от малкото. За да бъдат доволни, всеки трябва да вземе толкова, колкото му е нужно за един ден. За другия ден Бог ще се погрижи. Един е Божият Ден. в Бога съществува само един ден. Изгревът на тоя ден е Любовта. Залезът на тоя ден е Мъдростта.[29]
* * *
За да може човек да отиде при Бога, той трябва първо да отиде в ада — да достигне до най-низката точка. Само тогава ще може да изпълни задачата си в живота.[30]
* * *
Никога не поставяйте Божествените Интереси на опашката, а в центъра.
Не се стремете първо да подобрите външната среда — подобрете по-напред вашия ум и вашето сърце и след това ще бъдете в състояние да подобрите материалните условия на живота си. Ще кажете: Аз толкова възлюбих Бога, че давам всичко в жертва, за да го позная.
Помни: Най-тежките условия носят най-големите откровения.[31]
* * *
Не може да преуспявате, ако не жертвате 1/10 от това, което печелите. А за съвършенството ще пожертвате всичко.
Жертвайте всичко за Божественото и тази ви жертва ще бъде възвърната стократно.
Давайте, за да ви се даде! Когато нямате, давайте мислено.
Давайте, без да очаквате нещо. Давайте, без да съжалявате.[32]
* * *
Ще даваш колкото можеш най-много; ще взимаш колкото може най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието Благословение. И тогава малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод.[33]
* * *
Когато Господ ви изпраща някъде, Той ще отвори и вратата, така че въпросът се решава много лесно. Той знае всички наши нужди. Господ се намесва в най-дребните неща — и на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите ни нужди.[34]
* * *
И човек, когато тръгва по правия път, към Бога, може да обърка пътя и да се заблуди. Какво трябва да прави? Да погледне нагоре, да види знака на Небето, който ще го ориентира. Погледни нагоре, ще видиш знака, който сочи правия път.[35]
* * *
Разумният свят показва на човека какво ще му се случи. Ако той е умен, ще се ползва от това, което му се дава.[36]
Подбрано и изпратено от И.Д.
[1] Двата природни метода, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 7
[2] Новото начало, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 170
[3] Настанало е царството божие, Неделни беседи VII серия (1924-25), 20 Сега скръб имате, Русе 1925, с. 13
[4] Работа на природата, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 252-253
[5] Двата природни метода, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 9
[6] Новата мисъл, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 13
[7] Настанало е царството божие, Неделни беседи VII серия (1924-25), 17 Видяхме звездата, Русе 1925, с. 4 сл.
[8] Настанало е царството божие, Неделни беседи VII серия (1924-25), 17 Видяхме звездата, Русе 1925, с. 5
[9] Заветът на любовта, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 154-155
[10] Заветът на любовта, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 175 от последната беседа, 20.12.1944
[11] Заветът на любовта, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 170 от последната беседа, 20.12.1944
[12] Заветът на любовта, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 170 от последната беседа, 20.12.1944
[13] Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново 30 VIII 1912
[14] Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново 26 VIII 1911
[15] Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново 24 VIII 1911
[16] Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново 30 VIII 1912
[17] Вечното благо, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 246
[18] Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново 24 VIII 1911
[19] Новата мисъл, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 108
[20] Събуждане, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 211
[21] Заветът на любовта, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 172-173 от последната беседа, 20.12.1944
[22] Заветът на любовта, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 170-171 от последната беседа, 20.12.1944
[23] Събуждане, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 214
[24] Вечното благо, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 247
[25] Ценното из книгата на великия живот, Съборни беседи, София 1932, с. 6
[26] Годишна среща на учениците на бялото братство, Търново 19-25 август 1921 г., Берлин 1996, с. 155
[27] Законът на любовта, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 132-133
[28] Мисли за всеки ден 1992-1993, 23 I 1993
[29] Новото начало, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 306
[30] Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново 30 VIII 1912
[31] Работа на природата, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 41
[32] Събуждане, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 100-101
[33] Събуждане, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 101
[34] Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново 28 VIII 1911
[35] Новото начало, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 231
[36] Новото начало, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 231