Бягството, наречено заетост
Много хора в днешното общество не могат и не допускат да останат насаме със себе си. Не защото нямат време, а защото нямат вътрешна опора. Затова животът им е пълен с дейности, ангажименти и задачи. Не като избор, а като необходимост. Ако спрат, нещо вътре започва да говори. А това не е удобно.
Тези хора трябва постоянно да вършат нещо. Да работят. Да бързат. Да „са полезни“. Дори когато са сами, тишината не е позволена. Винаги има звук, образ, екран. Музика, телевизия, телефон, социални мрежи. Не заради интерес. А за да не остане пространство. За да не се отвори празнотата, която ги плаши.
Съзнанието им трябва да е заето. Не защото животът го изисква, а защото те бягат от срещата със себе си. Бягат от въпросите, които нямат готови отговори. Бягат от болката, която не е излекувана. Бягат от истината, която не са готови да признаят.
Заетостта се превръща в убежище. В оправдание. В алиби. „Нямам време“ означава „страх ме е да остана сам“. „Имам много работа“ означава „не искам да усетя какво има вътре“. И колкото повече човек бяга, толкова повече му трябва шум. Защото тишината не лъже. В нея няма истории. Няма роли. Няма маски. В тишината оставаш такъв, какъвто си.
Истината е, че човек, който е в мир със себе си, не се страхува от покоя. Той не търси непрекъсната стимулация. Не му трябва запълване. Той може да седи. Да диша. Да бъде. Защото вътре няма какво да го преследва. Но когато вътре има непризнати страхове, вина, празнота или потисната болка, покоят става непоносим. Тогава действието е бягство, а не живот.
Това не е морален проблем. Това е въпрос на осъзнатост. Докато човек не спре и не се обърне навътре, нищо не се променя. Може да смени работи, хора, градове, вярвания. Но бягството остава. Защото посоката е грешна. Не навън, а навътре е пътят.
И да, това е трудно. Срещата със себе си не е романтична. Тя е сурова. Честна. Понякога болезнена. Но е единственият начин шумът да спре. Не чрез контрол, а чрез приемане. Не чрез още дейност, а чрез смелостта да останеш.
Всичко друго е отлагане.
Илюзия за движение.
Бягство, облечено като живот.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов