Как стигам до истината - цената

Всеки ден, всяка нова статия, всяко осъзнаване, което идва през думите ми, е белязано от болка. Истината не е знание, тя е процес на разголване. И няма истина, която не е платена. Всеки, който вярва, че може да я получи без цена, все още живее в съня на ума.

Истината не се учи. Тя се преживява. И всяко преживяване я изтръгва от дълбините на страха, от слепите петна на душата. Когато достигаш до нея, не получаваш награда, а губиш. Губиш онова, което не си. Губиш сигурността на илюзията, убежището на навиците, фалшивата топлина на колективната слепота.

За да стигнеш до истината, трябва да си готов да се разделиш с човека, който си бил вчера. Трябва да оставиш в миналото всички убеждения, които си защитавал, защото те са били твоите окови. Истината идва тогава, когато си готов да се съблечеш от всяка лъжа, която си обичал.

Болката е цената, която плащаш, за да си свободен. И аз я плащам всеки ден. Плащам я, когато виждам нещата такива, каквито са, без украса, без утеха. Плащам я, когато осъзнавам, че истината не носи мир, а разрушава всичко, което не е реално. Но след това идва тишината. Дълбоката, неподвижна тишина на осъзнаването. В нея няма страх, няма нужда, няма „аз“. И тогава разбираш - цената си струва.

Мнозина от моите клиенти ме питат - как успявам да понеса всичко това, което виждам и изживявам с всеки един от тях. Истината е проста - успявам, защото съм избрал да е така. Това е моят път и моят избор. Щом имаш - даваш. А аз имам много. Имам светлина, любов и сила, която не идва от мен, а през мен. И колкото повече давам, толкова повече се отваря изворът.

Да срещаш болката на хората и да ги водиш в нея, за да ги освободиш, е най-трудното. Сърцето ти ридае с тях, защото познавам всяка частичка от тази болка. Но нямам право да бъда слаб там, защото не става въпрос за мен. И когато после човекът ти благодари, когато ти каже: „Алекс, светът е различен и се чувствам щастлив, болката я няма“, тогава поемам дълбоко въздух и си казвам - струваше си. Защото, за да дадеш на човека, каквото му е нужно, за да се изправи, трябва да понесеш всяка роля, която на него му е нужна - приятел, понякога спасител, а много често и ролята на чудовището. Това е много трудно понякога. Само една мисъл ме води там - не става въпрос за мен. Там виждам и болката и душата на другия и мога да дам само едно - любов.

Истината е единственото, което не може да бъде притежавано. Тя се преживява с болка, но остава като светлина. И когато я дадеш на друг, тя се умножава.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов