4 плода са отровни след 60! Спрете да ги ядете!
Цял живот си вярвал, че плодовете са абсолютен, недосегаем източник на здраве и сила. Казват ни го още от детската градина. Изяж една ябълка и ще бъдеш здрав. Но защо тогава, след една на пръв поглед обикновена, здравословна закуска, коремът ти се подува толкова много, че коланът ти се врязва в тялото, а сърцето ти започва да бие учестено, сякаш току-що си пробягал маратон без загряване? По навик отдаваш това на възрастта, промените в атмосферното налягане или умората. Но грешиш. Това не е просто старост. Това е тиха, невидима катастрофа, която предизвикваш със собствените си ръце всеки път, когато седнеш да ядеш. Сега, внимавай. Това, което ще кажа няма да се хареса на мнозина. Противно е на това, което чуваш по телевизията през последните 30 години. Великият Авицена, лекар, чието име гръмна по целия свят, остави строго, недвусмислено предупреждение още преди хиляда години. За човек над 60 години някои сурови плодове не са витамини; те са камъни, които гасят огъня в живота му. Докато съвременната медицина мълчи, заета с писане на рецепти, вие несъзнателно превръщате червата си в токсичен капан. Днес ще разкрием четири невероятно популярни плода, които действат като бомби със закъснител върху организма на възрастните хора. Ще изследваме химията зад процеса.
Защо това, което лекува внука, осакатява дядото? Но най-важното е, че ще ви предам една изгубена древна тайна. Как само едно просто действие, един кулинарен трик, превръща тази опасна отрова в мощно лекарство и спомага за вашето дълголетие.
За да разберем защо една на пръв поглед безобидна, лъскава ябълка може да причини безсънна нощ или внезапен скок на кръвното налягане до 160, трябва да се върнем назад във времето и да разберем самата същност на вашето тяло. Представете си прашния, слънчев град Бухара преди хиляда години. Именно тук е работил Ибн Сина, известен в Европа като Авицена. Неговият основен труд, „Канонът на медицината“, е бил справочник за лекарите в Париж и Виена в продължение на 600 години. Никой лекар не е смеел да се обърне към пациент, без да е запомнил тези истини. Авицена е виждал право през хората. Той е разбирал това, което съвременната медицина, за съжаление, е забравила в преследването на протоколите. Съществува неизказана конспирация на мълчанието. В съвременната индустрия е изгодно да ви продадат идеята за вечна младост чрез консумация. Те печелят от това, че купувате килограми скъпи, пластмасови, красиви, чуждестранни плодове през зимата и рекламата крещи: „Яжте прясно, яжте сурово. Това е пътят към безсмъртието.“
Но никой маркетолог няма да ви каже какво се случва в тялото ви, биохимично, когато този студен, суров, чуждоземен плод попадне в стомаха на някой над 60 години. Авицена описва храносмилането не като проста химическа реакция в епруветка, а като процес на горене. Той го нарича вродена топлина или огън на живота. Представете си мощна ковашка пещ, която топи метал. Когато сте на 20, точно такъв огън бушува в корема ви. Можете да ядете пирони и те ще се смелят. Сурова, кисела ябълка, твърда като круша слива – този огън мигновено се нахвърля върху тях и ги превръща в чиста енергия. Влагата се изпарява, твърдите влакна се разпадат, киселините се неутрализират. Но това не е всичко. Сега ще разкрия основната физиологична разлика, която често е скрита от нас. С течение на годините този огън естествено избледнява. Това не е патология; това е закон на природата, точно като смяната на сезоните. До 60-годишна възраст вътрешната ви пещ вече не е ревяща доменна пещ, а уютна, трептяща, тлееща жарава, покрита със сива пепел.
Тя осигуряват нежна, равномерна топлина, достатъчна да поддържа живота, да поддържа мисълта, да насърчава мъдростта. Но какво се случва, ако хвърлите куп влажни, мокри, студени дърва за огрев в тази слаба, тлееща жарава? Ще попитате: „Докторе, плодовете наистина ли са мокри дърва за огрев?“ Точно така. За възрастното тяло, грубите, сурови влакна, напоени със студен плодов сок, са тежко, влажно гориво. И ако ги хвърлите в слаб огън, те няма да се запалят; ще съскат, произвеждайки остър, задушаващ дим. И най-лошото е, че тази влага може напълно да угаси последните жарава от храносмилането ви. А сега, обърнете внимание, най-шокиращата част. Когато огънят угасне, храната не се усвоява; тя спира и започва процес, за който е ужасяващо да се говори. Тя започва да гние точно вътре във вас при температура от 37°C. Стомахът ви се превръща в гниещ резервоар и вместо витамините, толкова красиво рекламирани от усмихнати хора по телевизията, вие получавате вътрешна фабрика за производство на отрови. Авицена нарече този процес образуване на черна жлъчка.
Хрониките разказват историята на един благороден везир, пациент на Авицена. Този човек, обладан от власт и злато, започнал да се разпада пред очите му. Стомахът му бил твърд като камък, а настроението му станало по-мрачно от нощта. Той екзекутирал готвача си, мислейки, че е отровен. Везирът загубил съня си. Щом легнел, сърцето му започвало да бие като хваната в капан птица. Лекарите му пускали кръв, но положението само се влошавало.
Авицена не си направил труда да погледне резултатите от другите лекари. Той просто попитал: „Какво ядете по залез слънце?“
Оказа се, че везирът, желаейки да си върне младостта, всяка вечер изяждал голяма купа с пресни, неузрели плодове. Авицена изрекъл фраза, която трябва да бъде издълбана над входа на всяка кухня. Ти гасиш вечерния си огън с водата от суровите плодове. Ти самият си превърнал стомаха си в студена пещера, където духат зли ветрове. Зли ветрове, както поетично се е наричал газът. Скептиците ще кажат: „И какво от това? Ще взема хапче против подуване на корема и всичко ще мине.“ Ти не разбираш мащаба на катастрофата.
Подуто черво не е просто социален дискомфорт; това е физическа травма. Подутата чревна примка се издига нагоре като балон и притиска диафрагмата. Диафрагмата компресира сърцето, променяйки оста му в гръдния кош. Сърцето се свива. И тогава усещате аритмия, екстрасистоли, паника. Викате линейка, лекарите правят ЕКГ и свиват рамене. Няма нищо нередно със сърцето ви, просто е свързано с възрастта. Но истината ще ви шокира: не е сърцето ви. Това е онзи здравословен плод, който сте яли, без да мислите за „жаравата си“. Нарича се гастрокардиален синдром или синдром на Рьомхелд . Авицена го е описал хиляда години преди да му бъде дадено научно название. Фармацевтичните компании печелят от лечението на сърцето ви, предписват бета-блокери, антидепресанти за лоша жлъчка, но всъщност това са отровите от гниенето, атакуващи мозъка. Те не печелят от това да казват простата истина: „Спрете да гасите вътрешния си огън.“ Авицена не просто е забранил плодовете, той ги е класифицирал.
Той знаеше, че има плодове, които носят такъв хлад, че могат да спрат храносмилането на старец за час. Искам да ви дам истинския ключ към здравето. Приближаваме се до списъка с четиримата конници на апокалипсиса за вашия стомах.
Плод номер едно. Първият от тях се смята за символ на здравето по целия свят. Изобразен е в буквари, а с него се черпят и правнуци. Но за вас, след 60-годишна възраст, суровата му плът е като шкурка, напоена с киселина. Вероятно сте забелязали: когато отхапете парче, устата ви се стяга и зъбите ви болят със странна болка.
Тялото ви крещи: „Спри!“ Но ние заглушаваме този глас по навик. Не говорим за нещо екзотично. Говорим за нещо, което расте във всяка градина в средната зона. Това е неузряла, твърда зелена ябълка. Да, да, точно тази, която диетолозите препоръчват за отслабване. Но знаете ли химията зад нея? Такава ябълка съдържа колосално количество органични киселини. В младостта ви лигавицата на стомаха ви е била дебела и еластична, като кадифе. Тя лесно е абсорбирала тази киселинна атака. Сега, след десетилетия труд, стрес и лошо хранене, лигавицата ви прилича на старо, измито сито. На места е прозрачна, на други има микроскопични дупки и ерозии. И тогава, върху тази деликатна, износена тъкан, пада концентрирана ябълчена киселина. Това е химическо изгаряне. Усещате го като леко смучене. Усещате го като свиване по лъжичката и си мислите: „О, апетитът ми се е увеличил, процесът е започнал.“ Фатално грешите. Не е апетит, а спазъм и възпаление. И нека развенчаем един мит, в който милиони вярват. Зелените ябълки съдържат много желязо. Разрязвате ябълка, тя потъмнява и вие сте щастливи. Желязото е лъжа, която ви коства здравето. Потъмняването е окислението на полифенолите, предпазващи растението от увреждане. Съвременните сортове съдържат незначителни количества желязо и дори това желязо, което има, е във форма, която стареещото тяло не може да усвои. Колко пенсионери се събуждат през нощта, мислейки, че умират от инфаркт, когато всъщност страдат от колики, причинени от сурова ябълка? Нашите предци са знаели това. Вижте старите рецепти. Ябълките са били накисвани, печени в руска фурна и сушени. Термичната обработка унищожава твърдата киселина и трансформира твърдите фибри в пектин, нежно вещество, което лекува, а не вреди. В древността са казвали: „На младия човек му трябва ябълка от слънцето, на стареца - ябълка от фурната.“
Плод номер две. Вторият враг е още по-коварен. Той се маскира като изящна сладост. Изглежда мек, но вътре са скрити микроскопични структури, които действат като счупено стъкло. Този плод стои по рафтовете на магазините целогодишно. Той е красив, гладък и често го купувате твърд, за да е по-траен. Именно в това състояние той носи смърт на храносмилането ви.
Това е неузряла, твърда круша. За да разберем защо твърдата круша е отровна за възрастен човек, не ни е необходим микроскоп - сетивата ни са достатъчни. Когато дъвчете такава круша, усещате ли характерните зрънца, като песъчинки, на езика си? Знаете ли какво представляват? Ботаниците ги наричат склерииди или каменни клетки. Те са подобни по твърдост на орехова черупка. Представете си червата си като деликатна копринена тръбичка. Материята, от която е направена, е станала тънка като хартиена кърпичка през годините. И така, през тази копринена тръбичка пропускате шепа едър пясък. Всяко песъчинка оставя микродраскотина. Лигавицата се възпалява и подува. Паникьосани, червата започват да отделят слуз, за да омекотят по някакъв начин този пясък, но това не е достатъчно. Изследване, проведено от европейски гастроентерологичен център, което производителите на плодове не обичат да афишират, показва, че хората над 60 години, които редовно ядат твърди круши, имат чревни стени в състояние на хронично микровъзпаление. Това се нарича синдром на пропускливите черва. Чрез тези микропукнатини токсини, бактерии и несмилаеми протеини проникват в кръвта. Имунната ви система полудява, атакувайки тези нашественици в цялото ви тяло. Това е източникът на болки в ставите, които си мислите, че е артрит, необясними алергии и постоянна умора. Мажете коленете си с мехлем, но причината е крушата, която сте яли за обяд. Но механичното нараняване е само половината от проблема.
Вторият проблем е химически. Твърдата круша съдържа специален вид фибри, лигнин. В младо, силно тяло лигнинът действа като четка; а в по-възрастното тяло е като тапа. Изобщо не се усвоява. Абсорбира вода, набъбва и създава запушване в червата. Представете си стара градска канализационна система. Тръбите са тесни и обрасли и изведнъж валмо памук се изпуска надолу и набъбва. Водата се връща обратно и налягането се повишава. Точно това се случва вътре във вас. Хранителната хапка спира, мозъкът ви се затормозява и се освобождават метан и сероводород – токсични газове, които се абсорбират в кръвта и тровят мозъка и сърцето.
Нека си спомним една пациентка, нека я наречем Анна Ивановна, на 68 години. В продължение на две години тя живееше в ад. Всяка нощ сърцето ѝ биеше учестено. Пулс 120, страх от смъртта, чиста ЕКГ. Лекарите ѝ поставиха диагноза невроза. Но тя просто обичаше да гризе твърди круши с бергамот от вилата си, вярвайки, че са богати на калий. Когато старият лекар ѝ забрани суровите круши и ѝ нареди да ги пече, три дни по-късно тя заспа добре за първи път. Седмица по-късно аритмията изчезна. Разбирате ли? Хиляди хора се лекуват от несъществуващи сърдечни заболявания, просто защото ядат неправилно плодове. Природата е мъдра; тя не създава отрови без причина. Крушата е здравословна, но изисква уважение за твърдостта си. Тя изисква огън. Когато печете круша, се случва истинска магия на молекулярно ниво. Под въздействието на топлината същите тези каменни клетки се разрушават. Твърдият лигнин променя структурата си и се превръща в мек пектин. Пектинът е като гъба. Не драска, а обгръща, събира токсините и нежно ги отстранява. Печените круши не предизвикват ферментация; те успокояват бурята. И противно на мита, че всички витамини се унищожават, биохимиците са доказали, че печенето утроява количеството налични антиоксиданти в крушите. Една печена круша е по-здравословна от три сурови.
А сега преминаваме към третия и четвъртия враг и тайната алхимична рецепта, която ще превърне отровата в лекарство. Третият враг изглежда най-безобиден от всички. Мек е, не е кисел, не хрупа, но притежава свойството да завърже червата ви на такъв възел, че само скалпел на хирург на операционната маса може да го развърже. Този плод е майстор на прикриването. Сладко е като мед, но коварно като змия. И много от вас чакат до зимата, за да му се насладят, без да осъзнават, че всяка хапка ви доближава до бедствие.
Плод номер три. Стипчива райска ябълка и дюля. Ето го, третият конник, когото чакахме толкова дълго. Златен, съблазнителен, но с характер на убиец. Спомнете си какво беше усещането. Захапвате райска ябълка и устата ви се пълни със странна, лепкава тръпчивост.
Езикът ви е изтръпнал. Кожата ви е залепнала за небцето. Мислите, че това е просто вкусова странност, пикантен детайл? Сега чуйте какво се случва в стомаха ви в този момент, в тъмнината на тялото ви. Този вискозитет е дело на тонините, танините, дъбилните вещества. При контакт със стомашния сок, те мигновено се коагулират в плътни, лепкави, неразтворими бучки. Авицена ги нарече „каменно лепило“. Ако стомахът ви е слаб, ако има малко киселина или ако подвижността му е бавна – а след 60-годишна възраст това е абсолютно нормално – тези бучки не се разтварят. Те започват да пътуват през стомаха, слепвайки по пътя влакна от райска ябълка, остатъци от друга храна, слуз и косми. Така се ражда фитобезоар[1], стомашен камък. Той може да расте с месеци, като снежна топка. Ще усещате тежест и гадене, но ще мислите, че е гастрит, докато един ден този камък напълно не блокира изхода от стомаха към червата. Това е остра непроходимост. Болка, която замъглява зрението ви, и тогава само спешна операция може да ви спаси. Готови ли сте да рискувате живота си за сладък плод? Но сега ще ви разкрия нещо, което ще ви накара да забравите страховете си. Авицена е знаел как да заблуди тонините. Има начин да се направят райските ябълки толкова безопасни, колкото бебешката храна. И тази тайна не се крие в нож или огън, а в студа. Да, да, казах, че студът е враг, но в ръцете на майстор отровата се превръща в лекарство. Ако сложите стипчива райска ябълка във фризера за точно 12 часа, ще се случи чудо на физиката. Разширяващите се ледени кристали ще разрушат структурата на тонините на молекулярно ниво. Когато извадите този плод и го размразите, той ще загуби формата си. Ще прилича на желе, но ще стане абсолютно сладък и най-важното - безопасен. Вискозитетът ще изчезне и следователно каменното лепило ще изчезне. Има обаче желязно правило, написано с кръвта на пациентите. Никога, чувате ли ме, никога не яжте райска ябълка, дори сладка, дори размразена, на празен стомах.
Закон е. Райската ябълка изисква възглавница, нещо да сте си подложили. Празен стомах се схваща от тонинови спазми. Но какво ще стане, ако вече сте изяли парче стипчив къс и усещате как вътрешностите ви се свиват като юмрук? Не се паникьосвайте, не пийте сода бикарбонат, това само ще влоши нещата. Древните лечители са имали противоотрова, проста като всички гениални неща. Това е оризова вода. Гъстата, бяла, нишестена течност, която остава, когато оризът е преварен. Изпийте половин чаша от топлата вода.
Нишестето покрива стомашната лигавица със защитен филм, предотвратявайки залепването на тониците за лигавицата. То намалява тяхното действие. Ще почувствате облекчение в рамките на 10 минути.
Плод номер четири. Кисели сливи и неузряло грозде. Приближаваме се до най-опасното погрешно схващане, което се е запазило в продължение на десетилетия. Много хора смятат, че киселите храни са здравословни, че разреждат кръвта и прочистват съдовете. За един възрастен човек излишната киселинност е директен път към разрушаване на скелета. Готови ли сте да научите истината за киселите сливи и грозде? Знаете ли какво се случва химически, когато изядете шепа вишни, джанки или неузряло грозде? Агресивната киселина мигновено се абсорбира в кръвта. Тялото възприема това като животозастрашаваща заплаха. То спешно трябва да неутрализира този киселинен дъжд, за да поддържа правилното pH на кръвта. И как може да направи това? Най-мощният алкален буфер в тялото ни е калцият. А къде е основният калциев резерв - в костите ви. Тялото ви започва да се паникьосва и да извлича калций от собствените ви кости, за да неутрализира киселината от плодовете, които сте яли. Ядете витамини, но получавате остеопороза. Костите ви стават крехки като суха клонка. Една неловка стъпка, едно падане и фрактура на тазобедрената става, която в напреднала възраст може да бъде смъртна присъда. Ако коленете ви вече болят или ако ставите ви болят в отговор на времето, киселите плодове трябва да са строго забранени. Но това не е всичко. Киселинността на гроздето и сливите провокира рязко повишаване на нивата на пикочна киселина. Това е директен път към подагра. Ако някога сте се събуждали със горяща става на палеца на крака, спомнете си дали сте яли грозде вчера.
Авицена е знаел отговора и на това предизвикателство: никога не яжте кисели неща самостоятелно, винаги ги смекчавайте. В Централна Азия киселото ястие „алла“ винаги се сервира със сол. Изглежда странно, но действа. Щипка сол неутрализира агресивната киселина в устата, променяйки химическата реакция на слюнката. И тук трябва да добавя едно важно предупреждение. Има лекарства, които се превръщат в отрова, когато се комбинират с определени плодове.
Ако приемате лекарства за разреждане на кръвта, като варфарин или дори обикновен аспирин за сърцето, бъдете изключително внимателни с грейпфрута и някои видове тъмни сливи. Тези плодове блокират чернодробните ензими, които би трябвало да отстраняват лекарствата от тялото. В резултат на това концентрацията на хапчето в кръвта се увеличава. Приемате едно хапче, но тялото ви мисли, че сте приели 10. Това може да доведе до масивно вътрешно кървене. Лекарите често забравят да споменат това в бързината с приема на лекарства, но трябва да знаете, че докато приемате тези хапчета, грейпфрутът е вашият враг номер едно.
Ние се потапяме в най-дълбоките нива на мистериите на вашето тяло. Помнете, обещах да ви науча на алхимия - превръщането на камък в злато и болката в спокойствие. Няма просто да приготвяме храна; ще извършим древен ритуал. Представете си, че стоите на масата, като алхимик пред своя тигел. Пред вас лежи нашият бивш враг, твърда, студена круша или кисела ябълка. Сега ще им отнемем силата да вредят и ще оставим само силата да лекуват. Ще ви трябват правилните прибори. Без тефлон, без пластмаса, която отделя отрови при нагряване. Само керамика или стъкло. Тава за печене с дебели стени, които задържат топлината, като руска печка. И ще ни трябват три тайни съставки, три ключа, които отключват ключалката на храносмилането ви. Първата е мед - не редкият сироп от магазина, а истински, гъст, жив мед. Втората е канела - не смляна канела, а пръчка, истинска дървесна кора. Когато я счупите с пръсти, трябва да чуете сухо пукане и да усетите затоплящ аромат.
Канелата е енергията на огъня. Тя раздвижва кръвта. Третата съставка, най-неочакваната, е гхи. Авицена го нарича течно слънце. Не гори. Смазва ставите ви отвътре и покрива ранения ви стомах със защитен слой. Сега, обърнете внимание, магията започва. Вземете твърда круша, не я белите. Тя съдържа всички ползи. Ще я укротим с топлина.
Внимателно изрежете сърцевината, но не докрай. Оставете малко дъно. Трябва да получите естествена гърне. Поставете малко парче разтопено масло, приблизително колкото орех, в това гърне. Отгоре сложете чаена лъжичка мед и забодете малка стръкче канела в центъра. Поставете тези гърнета във формата. И ето я тайната.
Налейте вода колкото пръст на дъното на формата. Това е важно. Водата ще създаде парна баня, която ще предотврати изсъхването и набръчкването на плодовете и ще ги направи меки като масло. Сложете я във фурната. Температура 180°C, не повече. Не пържим, а варим на тих огън. След 20 минути аромат ще изпълни кухнята ви. Този аромат е първият знак за изцеление. Той е сладък, пикантен и топъл. Вдишайте го. Само този аромат ще спре бъркането в стомаха ви, защото мозъкът ви е получил сигнал. Идва безопасна храна. Изчакайте, докато кората на плода се напука леко, освобождавайки златист сок. Този сок ще се смеси с маслото и меда, ще заври вътре в плода, превръщайки се в лечебен сироп. Когато извадите формата, оставете плода да почине. Трябва да е топъл, но не парещ. Телесната температура е 37 или 40°C. Вземете лъжица и натиснете отстрани на крушата. Тя трябва да се поддаде леко, без хрускане. Пулпът вътре се е превърнал в пюре. Така каменните клетки са унищожени. Киселината е неутрализирана от маслото. Охладена от огън. И тогава ще разберете основното. Когато изядете първата лъжица от този златен десерт, чуйте себе си. Обикновено, когато ядете сурова ябълка, стомахът ви се свива. Тук се случва обратното. Топлината се разпространява през хранопровода, слиза в стомаха и физически усещате как напрежението си отива. Спазмите отшумяват. Тялото ви не хаби енергия, за да затопли ледената буца; то получава незабавно подхранване. Това е чиста енергия без странични ефекти. Има едно важно предупреждение за диабетиците. Ако не можете да ядете мед, не се отчайвайте. Заменете меда с щипка сладки стафиди, предварително накиснати в гореща вода. Печените стафиди осигуряват онази безопасна сладост, която няма да предизвика внезапен скок на захарта, но ще подхрани сърцето ви с калий. А ако ви е отстранен жлъчният мехур, бъдете внимателни с мазнините.
Намалете количеството олио до размера на грахово зърно, като започнете от малко. Но дори и най-здравословната храна може да се превърне в отрова, ако допуснете фатална грешка след нея. Наближаваме частта, в която лекарството се превръща в начин на живот. Не забравяйте, че лекът от отровата се различава по доза и движение. Можете да ядете перфектно изпечени ябълки, но ако веднага легнете на дивана пред телевизора, те ще се забият в червата ви като тапа. Червата ни нямат мускули, които можем да контролираме волево. Не можем да командваме червата: „Стисни!“, но можем да им помогнем отвън. Спомнете си древното правило за 100-те стъпки.
Авицена е забранявал да се ляга след хранене под страх от смърт. Защо? Когато легнете, стомахът заема хоризонтално положение. Киселината в стомаха вместо да смила храната в долната ми част се излива и влива в хранопровода. Получавате киселини. Храната спира да се движи надолу под въздействието на гравитацията; тя замръзва. Не е нужно да бягате маратон. Просто станете, разходете се из стаята, измийте чиниите, полейте растенията, направете точно 100 крачки. В този момент гравитацията помага на храната да се спусне в дванадесетопръстника, а мускулите на прасеца, действайки като помпа, ускоряват кръвта. Но какво ще стане, ако се чувствате толкова тежки, че ходенето е трудно? Има една тайна поза. Седнете на пети. Йогите наричат това ваджрасана или диамантена поза. Коленичете, опирайте таза си на петите и дръжте гърба си изправен. Какъв е смисълът? Тази поза притиска големите бедрени артерии. Кръвта, която обикновено застоява в краката, се втурва с мощен поток в корема и стомаха. Храносмилателният огън се разпалва с нова сила, получавайки прилив на кислород. Пет минути в тази поза са еквивалентни на две ензимни таблетки. Тежестта изчезва мигновено.
И последната тайна е времето. Има време от деня, когато всеки плод, дори печен, се превръща в бреме. Това е след залез слънце. Помислете за вашия биологичен часовник. След 19:00 часа панкреасът ви физиологично заспива. Той спира да произвежда активни ензими. Ако ядете ябълка в 20:00 часа, тя ще стои в стомаха ви като мъртва тежест до сутринта. Ще се събудите с подпухнали очи, сиво лице и чувство на разбитост. Идеалното време за нашите лечебни десерти е обяд, времето на огъня от 12:00 до 16:00 часа. По това време слънцето е в зенита си, а вътрешният ви храносмилателен огън също е в своя пик. Тогава тялото жадува за ползите от такава храна и е способно да я усвои напълно.
Нека ви разкажа историята на Николай Петрович, полковник в оставка. Човек с желязна воля. Той е свикнал да командва полк, но на 65 години не е можел да контролира собствените си черва. Запекът го измъчвал години наред. Пиел е лаксативи с литри. Той се беше отписал и раздаваше инструментите си на внуците си, подготвяйки се за най-лошото.
Той дойде при мен с цинична усмивка. Хайде, докторе, разкажете ми за печените си ябълки. Не може да стане по-лошо. Въведохме правилото за обяд. Премахнахме суровите храни, добавихме кардамон и печени изделия и той започна да ходи по 100 крачки, въпреки че мрънкаше, че е немъжествено. Три месеца по-късно дойде при мен без бастун. В очите му гореше огън. „Знаете ли, докторе“, каза той тихо, „вчера сам препокрих плевнята. Мислех, че умирам от старост, но се оказа, че просто съм се отровил от собствената си храна.“ Днес той е на 72 години. Той не е бреме за децата, той е скалата, на която се опира цялото семейство.
Това е истинската цел. Не просто добър кръвен тест, а достойнство, свобода, силата да бъдеш полезен. Днес получихте в ръцете си карта, която ви отвежда от сценария на немощна старост. Изминахме дълъг път, премахвайки всеки камък. И сега знаете истината. Здравето не е лотария или въпрос на гени. Това е тежка работа. Това е уважение към законите на природата. Всяка клетка в червата ви се обновява в рамките на няколко дни. Имате реален шанс да изградите ново тяло буквално от това, което ядете утре. Не го отлагайте, не чакайте до понеделник. Влезте в кухнята тази вечер, погледнете плодовете в купата и направете правилния избор. Изпечете тази ябълка, затоплете корема си и почувствайте как животът се завръща в тялото ви в топъл, благодарен поток.
https://www.youtube.com/watch?v=eFLDnBppHb0
Превод www.my-spirala.net
[1] Фитобезоар е медицински термин и означава: твърдо образувание (конкремент) в стомаха или червата, съставен основно от несмлени растителни влакна (целулоза, кожици от плодове, семки и др.).