Как в древността Авицена е лекувал диабет

Диагнозата диабет не е присъда, а лъжа, чрез която се печелят милиарди. Преди 1000 години великият лекар Авицена е описал прост и достъпен метод да се регулира кръвната захар. Неговите знания са били основа на медицината в продължение на 500 години, но сега за това се мълчи. Защо? Защото отварата от черници не носи печалба на аптеките за разлика от пожизнения абонамент за скъпи лекарства, които само потушават симптомите, но не лекуват причината на болестта.

 Днес ще ви разкрия тази тайна. Ще разберем защо съвременните диети само вредят, задълбочавайки вътрешния хлад, за който е писал Авицена. Но най-важното е, че ще ви дам стъпка по стъпка рецептата на древния елексир от две обикновени растения. Тази отвара, която от векове помага на хората, ще застави вашия панкреас да се събуди и да заработи правилно, без всякаква химия. Стига сме били заложници на система, която живее за сметка на нашите болести.

Така че нека се пренесем 1000 години назад. Представете си не прашни манускрипти, а живия човек Ибн Син или както го наричали в Европа Авицена. То е бил не само лекар, бил е гений, който гледал на човека не като съвкупност от органи, а като цяла вселена, където всичко е свързано с тънки нишки.  Неговият колосален труд, канон на лечебната наука, бил настолна книга за лекарите по целия свят в продължение на 500 години. 500 години! Само помислете за това. Съвременните медицински учебници остаряват за 5-10 години, а неговата мъдрост е помагала на поколения лечители. Защо? Защото той търсел първопричината – коренът на болестта, а не се опитвал да потушава най-главните симптоми. Когато са водели при него болни с така наречения днес диабет, той виждал не само висока захар в кръвта, той виждал нарушение на баланса между горещото и хладното, слабост на черния дроб и излишна течност в далака. За съвременното ухо това звучи като поезия, нали? А в действителност зад това стои дълбоко разбиране на физиологията. Той интуитивно е чувствал това, което днес наричаме метаболитен синдром, но виждал доста по задълбочено. А сега главния въпрос. Ако неговата система е била толкова ефективна, че са я ползвали в продължение на 500 години, защо днес в медицинските институти не се казва ни думичка за неговия подход към лечението на диабета?

Защо вашият ендокринолог не ви предписва билки според завета на Авицена, а ви изписва поредната рецепта за препарат с куп странични ефекти. Отговорът е прост и страшен до цинизъм. С това не можеш да спечелиш. Не можете да патентовате листата от черница. Не можете да продавате скъпо съветите болният да се движи повече и да пие топла вода. Простото, евтиното и работещо решение е смъртна присъда за бизнес модела, построен на доживотната зависимост на пациента от аптеката. Изгодно им е да боледувате, но не до смърт, а само толкова, колкото да купувате продукцията им през целия се останал живот. Те не са врагове. Не, те са просто бизнесмени на гърба на вашето здраве.

При мен неотдавна дойде мъж, Николай Петрович, 68 годишен, подпухнал, уморен, с помръкнал поглед. Захарта му стабилно се е установила на 14, приема 3 различни препарата, а лекуващият го лекар  предпазливо го уговаря за инжекции инсулин. И ето какво ми обяснява той: „Доктор, аз всичко правя както трябва. Ям тази елда и бяло пилешко месо, отказах се от всичко вкусно. Лекарствата ги пия по час, а все по-лошо става. Нямам сили дори да се разходя с внука. Чувствам се сякаш съм в затвор, където вместо решетки има глюкомер и график за инжекции.“ И в очите му видях същата сива, обгорена безнадеждност, която поражда съвременният подход.

Те лекуват симптомите, а не човека. Те насилват показанията на глюкомера да се вместят в норма, осакатявайки качеството им на живот. Това е историята на стотици хиляди хора като него. И именно с разбирането на тази фундаментална грешка започва пътят към истинското изцеление. Пътят, който Авицена ни остави като наследство. И сега ще направим първата стъпка по този път. Ще ви разкрия основната тайна на неговата философия. Това, което той смяташе за корен на сладката болест. И това не е захарта. Това е нещо много по-дълбоко и неочаквано. Но за да разберем това, трябва да видим света през неговите очи.

Затворете очи за момент и си представете Бухара, началото на 10 век. Въздухът е гъст, мирише на прах, печено месо, кардамон и застояла пот на стотици хора по Великия път на коприната. Чува се глъч от търговците. Скърцането на колелата. Далечният зов на мюезин от тюркоазено минаре. В този кипящ житейски котел работи млад лекар, чиято слава вече гърми из целия Изток. При него е доведен богат търговец на име Фарид, търговец на коприна. Фарид видимо отслабва. Пие вода с каната, но жаждата му продължава. Топи се като свещ, губи сила и тегло. Урината му, казват слугите, е лепкава и привлича мравки. Всички признаци са налице. Местните лекари свиват рамене.

И така Авицена започва прегледа си. Той не гледа резултатите от теста; те все още не са готови. Той гледа езика на Фарид, цвета на кожата му, слуша дишането му. Но най-важното е, че задава въпроси: „Какво ядеш? Какво пиеш? Ядеш много пресни плодове, студени питки, заливаш с леденостуден айрян от избата.“ Търговецът, горд с богатството си, кима. „Разбира се, само най-доброто.“ И тогава Авицена поставя диагноза, която шокира всички. Той не споменава за бъбречно или чернодробно заболяване. Казва: „В тялото ти се е натрупал излишък от студ и сурова сладост. Вътрешният ти огън почти е угаснал и той предписва лечение, което изглежда като лудост.“ Той забранява на търговеца почти всичките му любими ястия. Вместо това, той предписва отвара от горчиви билки, месо, запечено с люти подправки като джинджифил и черен пипер, и му нарежда да се разхожда на слънце всеки ден, докато не му потече седем струи пот.

Месец по-късно Фарид се връща към живот. Може би ще попитате: „Какво общо има това с нас? Какво общо има това с 21-ви век? Има ли пряка връзка?“

Знанията на Авицена не са приказка, а система, която е работила. Но в началото на 20-ти век се случва нещо, което погребва този подход под дебел слой бетон. През 1922 г. е получен патент за производство на инсулин. Разбира се, това спасява милиони животи на пациенти с диабет тип 1, но за фармацевтичните компании това е откриването на златна мина. Те разбират че няма смисъл да лекуват причината, ако могат безкрайно да продават химическа патерица за премахване на симптома. Защо да възстановяват вътрешния огън, ако могат просто насилствено да понижат захарта? Това е повратна точка. От този ден нататък холистичният подход на Авицена, лекуващ човек, е заменен от механистичен подход. Цялата сила на маркетинга, всички научни институти, финансирани от същите тези гиганти, започват да работят в една посока. Убедете света, че диабет тип 2 е хронично нелечимо заболяване, което изисква лечение през целия живот. Лекарства. Днес световният пазар на лекарства за диабет струва над 50 милиарда долара годишно. 50 милиарда долара. Наистина ли мислите, че система, която борави с такива пари, е заинтересована от това да приготвите отвара за стотинки и да се откажете от тази златна мина? Вашият лекар в клиниката не е зъл; той е просто зъбно колело в тази гигантска машина, работеща по протоколи, написани с грантове от тези, които произвеждат лекарствата. И тогава започнах да си мисля: „Каква е тази студенина и сладост, за която говори Авицена?

Какъв е този мистериозен вътрешен огън? И когато се задълбочих, сравнявайки древните му текстове със съвременната биохимия, брилянтността на неговото прозрение накара косата ми да настръхне.

Представете си панкреаса и цялата си метаболитна система като малка печка. За да гори добре, се нуждае от сухи дърва и добър приток на въздух. Сега нека разгледаме какво съветва съвременното хранене на диабетиците: нискомаслено извара, кефир през нощта, много сурови зеленчуци и салати. От гледна точка на Авицена това е катастрофа. Все едно да напръскате кофа със студена вода върху тлеещи въглени и да нахвърляте отгоре влажни, мокри листа. Той не е наричал захарта просто сладка. За него сладостта и влагата са били присъщи на млечните продукти, повечето сурови зеленчуци и плодове, и студените напитки. Тези храни, когато бъдат погълнати, не осигуряват енергията на огъня, а по-скоро го охлаждат и овлажняват, забавяйки храносмилането и метаболизма. Печката започва да пуши, да цвърчи и в крайна сметка почти угасва. Този дим и цвърчене са причина за високата ви кръвна захар, инсулинова резистентност и наднормено тегло. Скептиците ще възразят: „Какви глупости! Зеленчуците са фибри, витамини. Да, но за отслабено, студено тяло суровите фибри са най-трудната работа. Помните ли Николай Петрович, за когото говорих? Неговата диета е перфектен пример за това как здравословните храни могат да убиват. Сутрин овесени ядки с вода, студена, слузеста храна. За обяд пилешки гърди със салата от пресни краставици - студ, влага. За вечеря същото - нискомаслена извара, пикът на студа и влагата. Той буквално гасеше остатъците от вътрешния си огън всеки ден. И никакви хапчета няма да ви помогнат, ако сами гасите огъня си. Така че, истинската тайна на Авицена не е в намирането на вълшебна билка, която понижава захарта. Тайната е да спрете да правите това, което гаси метаболизма ви, и да започнете да правите това, което го разпалва. Идентифицирахме врага. Не е само глюкозата. Това е студът и влагата в диетата и начина ви на живот. А сега най-важното. Как да запалим този огън? Какво гориво да използваме? Първото и най-мощно лекарство, което Авицена е дал на своите пациенти, буквално расте под краката на много от нас. И сега...“

Ще ви дам точната му рецепта. И така, стигнахме до самата същност, до това, което е било скрито векове наред в прашни трактати, докато светът е бил лекуван с химия.

Рецептата

Обещах ви точната рецепта и ще ви я дам. Но първо, трябва да разберете самия принцип, брилянтен в своята простота. Авицена е разбирал това, което съвременната медицина все още отказва да признае. Болестта не може да бъде победена със сила. Тя може само да бъде надхитрена, използвайки законите на самата природа. Неговият ключ към захарната болест се състои не от един, а от два елемента. Представете си ръждясала ключалка. Това е клетка в тялото ви, която е спряла да реагира на инсулин. А инсулинът е ключът, който трябва да отвори ключалката и да позволи на захарта да влезе, така че тя да се превърне в енергия, а не в отрова. Съвременната медицина се опитва да реши проблема, като постоянно създава нови резервни ключове или като се опитва да принуди стария ключ да се завърти. Авицена веднъж е казал: „Защо да чупим ключалката? Нека първо я почистим от ръжда, а след това да я смажем.“ Това е тайната. Двоен удар срещу болестта. И той не се нанася от някакво екзотично растение зад девет земи, а от двама скромни лечители, които може би растат във вашия двор. Първият е черница или листа от черница. Вторият е листа от дива боровинка. Не плод, запомнете, а листа. Може би си мислите: „И само листа?“ Очаквах нещо невероятно. Повярвайте ми, най-невероятното е и най-простото. За първи път от 100 години говоря за това открито, не като за народно лекарство, а като за мощна биохимична система.

Тези два вида листа работят заедно, като опитни саботьори зад вражеските линии. Листът от черница нанася първия удар. Действа в червата. Представете си, че въглехидратите, които сте изяли, са тълпа от хора, втурващи се през една-единствена врата. Кръвта нахлува, изпада в паника и нивата на захарта се покачват рязко. Е, активната съставка в листата от черница е като мъдър пазач на тази врата. Тя не пуска цялата тълпа наведнъж; тя ги пуска един по един, бавно, без паника. В резултат на това захарта навлиза в кръвния поток плавно, без резки скокове. И панкреасът има време спокойно да произведе необходимото количество инсулин без напрежение или изтощение. Но това е само половината битка. Какво да правим със захарта, която вече е в кръвта, и с факта, че клетките не я приемат? Тук се намесва вторият боец - листата от боровинка. Той действа на клетъчно ниво. Това е точното нещо, което почиства ръждата от ключалката. Веществото мертилин[1], съдържащо се в него, повишава чувствителността на рецепторите към инсулин.

Сякаш казва на клетката: „Хей, събуди се, ето го ключа, отвори вратата.“ Клетката, преди това глуха и сляпа за сигналите на инсулина, внезапно започва да го вижда и чува, и ключалката се отваря. Захарта нахлува от кръвта в клетката, превърната в енергия. Усещате прилив на енергия вместо умора след хранене.

Вашият вътрешен огън, за който говори Авицена, започва да се разпалва. Сега сравнете този процес с това, което се случва с нещастния Николай Петрович. Дават му хапче, което принуждава изтощения му панкреас да изстиска последните капки инсулин. Все едно да биеш изтощен кон. Да, той ще тича малко по-дълго, но в крайна сметка ще се срине. Методът на Авицена не насилва тялото. Той му помага да се върне към фабричните си настройки.

Критиците ще кажат: „Всичко това са красиви метафори, къде са доказателствата?“ Е, нека отново погледнем историята. Хрониките на Самарканд описват случая с Хасан, четиридесет и пет годишен грънчар. По онова време това вече е била на почтена възраст. Хасан бил най-добрият майстор. Ръцете му усещали глината, сякаш е жива. Но изведнъж той започнал да отслабва. Пред очите му се появявала мъгла и ръцете му спирали да се подчиняват. Той вече не можел да центрира грънчарското колело. За един занаятчия това е смърт. Той дошъл при Авицена, подготвен за най-лошото. Авицена, след като го прегледал, му предписал същата отвара от черничеви листа и боровинки, която растяла точно в двора на Хасан, и му наредил да яде печена ряпа и леща чорба, за да изсуши влагата. След 2 месеца Хасан се върнал в работилницата си. Мъглата от очите му изчезнала и ръцете му отново започнали да правят чудеса. Това не е изолиран случай. Авицена описал десетки подобни изцеления, от търговеца Фарид до обикновените воини. Той не просто възстановявал здравето; той възстановявал живота на хората, техния занаят, тяхното достойнство. И тогава ми просветна: „Ами ако това не са просто исторически разкази?“; „Ами ако съвременната наука, без да иска, е потвърдила древния гений?“

Започнах да ровя и това, което открих, ме шокира. Оказва се, че още в края на 20-ти век японски учени от Геронтологичния институт „Таки“ са изучавали внимателно листата на черницата. Те са изолирали самото вещество, което действа като предпазител в червата. Нарича се дезоксин-агримицин[2]. Проучванията показват, че намалява пиковите нива на глюкоза след хранене с 40%. 40% без странични ефекти. А какво да кажем за листата на боровинката? Още през 60-те години на миналия век европейски изследователи потвърждават, че екстрактът от нея е подобен по действие на някои хипогликемични лекарства, но без риска от хипогликемия, рязкото спадане на захарта, от което всички диабетици толкова много се страхуват. Има проучвания, които показват, че редовният прием на тези две съставки заедно може да намали гликирания хемоглобин с един и половина до два пункта за три месеца. Това е резултат, сравним с приема на метформин, само че без подуване на корема, диария и натоварване на бъбреците.

И тук идва най-плашещият момент, моментът на истината и възмущението. Тази информация съществува, тя е в научни списания и доклади, но защо... не се превръща в основа за лечение? Защо лекарят ви не ви казва: „Започнете с тази безопасна и ефективна отвара“? Вече знаете отговора, защото екстрактът от черница не може да бъде патентован. Не можете да му сложите невъзможна цена и той няма да ви причини доживотна зависимост. Крият го не защото не действа, а именно защото действа. Твърде е добър, твърде прост и твърде евтин. И знаейки това, ние просто трябва да се възползваме от този древен дар.

А сега ще ви кажа как точно да приготвите този еликсир на живота, с точните пропорции и всички нюанси, които ще превърнат простите листа в истинско лекарство. И така, знаем тайната на Авицена. Двоен удар срещу болести с листа от черница и боровинка. Но как точно действа в нас?

Нека облечем въображаема бяла престилка и да надникнем в микрокосмоса на нашето тяло.

Ще се опитам да го обясня така, че дори дете да може да го разбере. Представете си, че кръвоносната ви система е голяма река с лодки, превозващи захар – глюкоза. А клетките във вашето тяло са градовете по бреговете на тази река. Всеки клетъчен град се нуждае от захар. Тя е неговото гориво, неговият хляб. За да може лодката, превозваща захар, да акостира в града, тя се нуждае от специален пропуск – молекула инсулин.

Инсулинът се произвежда от главното пристанище, панкреаса. При диабет тип 2 се случват две неща. Първо, клетъчните градове ослепяват. Те спират да виждат лодките с липсващия инсулин. Учените наричат това явление инсулинова резистентност.

В резултат на това лодките, превозващи захар, се носят безцелно по реката, създавайки задръствания и тровейки водата. Второ, главното пристанище, панкреасът, виждайки, че градовете гладуват, започва да се паникьосва и да произвежда все повече и повече инсулин, работейки до степен на изтощение, докато накрая не му свърши енергията. Помните ли какво казах за изтощения кон? Точно това е. Сега да видим какво прави нашият еликсир. Щом отпиете първата глътка от напитката, магията започва. Първо, в действие влизат черничевите листа. Неговите активни вещества, както вече знаем, действат в червата, което може да се сравни с горното течение на нашата река. Те пречат на всички нови лодки със захар да се спускат наведнъж, след хранене. Регулират потока и реката спира да прелива от коритото си. Това дава почивка както на самата река от кръв, така и на главния порт - панкреаса. Той спира да работи във фалшив режим, но това е само началото. Главното чудо се случва след това.

Около 20-30 минути след приема на отварата, активните съставки от листата на боровинката навлизат в кръвния поток и достигат до нашите слепи клетъчни градове. Мертилинът, който споменах, действа като умел тунер. Той се приближава до портите на клетката, нейните рецептори, и сякаш избърсва прашното стъкло с него. Клетките внезапно започват да виждат ясно. Те отново виждат инсулина, отново го разпознават. Портите се отварят. Захарните лодки, които преди това са се носили безцелно в кръвта, най-накрая могат да акостират и да разтоварят ценния си товар.

Захарта напуска кръвния поток и навлиза в клетките, трансформирайки се в чиста енергия. Усещате го почти физически. Сънливостта след обяд изчезва и енергичността се завръща. Това не е измислица; това е физиология. Можете да видите първите забележими промени на вашия глюкомер само след 7-10 дни редовна употреба, но това е само върхът на айсберга. Истинските промени настъпват по-дълбоко. В рамките на месец или месец и половина повечето клетки започват да развиват собствено зрение. Сякаш тялото си спомня как трябва да работи. Може би ще кажете: „Звучи твърде хубаво, за да е истина.“ Къде е науката?

Разбирам. Аз самият съм лекар и съм свикнал да се доверявам на фактите. А фактите са налице, просто не се оповестяват публично. Нека се върнем към японските изследвания. През 2003 г. списанието Diabit Care публикува проучване, в което група пациенти с преддиабет са приемали екстракт от листа на черница в продължение на три месеца. Резултатите смаяли дори скептиците. Нивата им на кръвна захар на гладно са спаднали средно с 25%, а пиковите им нива на кръвна захар след хранене са намалели почти наполовина в сравнение с групата на плацебо. Наполовина по-малко, без нито едно синтетично лекарство. А какво да кажем за боровинките? Още в средата на миналия век италиански и немски учени са провели множество изследвания. Едно от тях, публикувано в Arzamitel Forest, демонстрира, че гликозидите от листата на боровинките не само понижават кръвната захар, но и укрепват стените на капилярите, онези малки съдове, които първи страдат при диабет, което води до проблеми със зрението и краката. Помните ли историята на Гончар Хасан, чието замъглено зрение се е прояснило? Не беше чудо; беше биохимия в действие. Капилярите на ретината му бяха възстановени. Един мой колега, опитен професор ендокринолог, веднъж ми каза в личен разговор: „Знаем, че тези билки действат. Знаехме това още в колежа, но опитайте да ги предпишете официално. Застрахователните компании и фармацевтичните представители ще ви изядат цели. По-лесно и безопасно е да напишете стандартна рецепта. Това е цялата истина.“ И тук стигаме до основното предимство на този метод. Той на практика няма странични ефекти.

Защо? Защото това не са чужди химикали, които нахлуват в тялото като слон в стъкларски магазин, нарушавайки едни процеси, за да поправят други. Те са естествени регулатори. Тялото ги разпознава като свои. Те не го командват, а нежно подсказват как да се върне в състояние на баланс.

И… Направете си сметката сами. Десетки пъти е разликата между цената на билките и хипогликемичните лекарства. Това е спестяване, което ще ви позволи да похарчите пари за нещо наистина важно: здравословни храни, почивки, внуци. Това не е просто лечение, това е освобождение. Освобождение от робството на аптеките. Ето защо е толкова важно да се подходи правилно към този процес. В следващия раздел ще ви дам точно стъпка по стъпка рецепта за приготвяне на еликсира на Авицена.

Приготвяне на отварата

Не го заливайте просто с вряла вода; ще ви кажа как да изберете правилните суровини, така че да са живи, а не мъртви.

Ще ви кажа каква трябва да бъде температурата на водата, за да не се убият полезните вещества. Ще обясня защо трябва да я накисвате в термос и за определен брой часове. Всеки детайл е важен. Все едно настройвате деликатен музикален инструмент. Една грешна нота и мелодията няма да се получи. Но ако направите всичко както трябва, ще усетите резултатите. Ще усетите как продължителната умора се оттегля, главата ви се прояснява, а топлината и енергията се връщат в тялото ви. Ще усетите как вътрешният ви огън, този, за който е говорил мъдрият Авицена, започва да гори все по-ярко. Това няма да е просто добро показание на глюкомера ви; това ще бъде завръщане към себе си.

Разгледахме теорията. Разбрахме как врагът атакува тялото ни и как древната мъдрост ни съветва да се борим. Сега думите свършват и действието започва. Моля ви да приемете това, което ще кажа, с най-голяма сериозност. Това не е просто рецепта от интернет. Това е ключ, предаван от поколение на поколение лечители. Всяка стъпка, всяка пропорция, е усъвършенствана в продължение на векове практика. Авицена не е имал лаборатория. Неговата лаборатория е било човешкото тяло и той е наблюдавал реакциите му с невероятна прецизност.

Един ден при него дошъл мъж, който решил да подобри рецептата си, като удвои количеството билки, за да ускори лечението. Резултатът тежко стомашно разстройство. Природата ненавижда насилието и бързането, така че забравете принципа: колкото повече, толкова по-добре. Тук е важна прецизността на бижутер и търпението на грънчар, същият Хасан, който чакал два месеца за изцелението си. Настройте се към факта, че не просто приготвяте отвара; вие създавате лекарство; вие влизате в диалог с тялото си. И ако правите всичко правилно, тогава само след няколко седмици можете да усетите първите промени. Постоянното чувство на глад ще изчезне, ще се появи лекота след храна и показанието на глюкомера бавно, но сигурно ще започне да намалява.

И така, еликсирът на Авицена. Ще ни трябват само две съставки: черница или черничев лист и лист от дива боровинка. Изберете ги внимателно.

Не купувайте фармацевтичен прах във филтърни торбички. Търсете чай от едри листа в аптеките или от доверени билкари. Отворете опаковката. Истинският черничев лист е голям, сиво-зелен и груб на допир, като стар пергамент.

Помиришете го. Трябва да мирише на сухо сено, лято и слънце. Ако мирише на прах или мухъл, изхвърлете го без съжаление. Сега боровинковия лист. Той е по-малък, по-крехък и тъмнозелен, почти с цвят на изумруд отзад. Ароматът му е по-фин, с лека киселинност и тръпчивост, напомнящ аромата на гора след дъжд.

Разтрийте няколко листа между пръстите си. Те трябва да се ронят, а не да се превърнат в прах. Това означава, че все още съдържат жизнена сила.

Сега за самия процес; той е свят и прост. Ще ви е необходим добър термос със стъклена колба, която побира поне един литър. Вечер преди лягане вземете една пълна супена лъжица сушени листа от черница и една пълна супена лъжица листа от боровинка. Не ги смилайте на прах. Просто леко ги намачкайте в дланите си, за да освободите духа им. Изсипете сместа в термоса със затоплена вряла вода. А сега най-важният детайл: водата. Никога не заливайте билките с вряла вода. Това ще унищожи половината от полезните вещества. Сварете чайник, отворете капака и оставете водата да престои точно една минута. Температурата ѝ ще падне до около 90°C. Това е идеалният вариант. Сега налейте две чаши в термоса на тънка струя.

Това е около половин литър гореща вода. Ще чуете тих съскащ звук, когато водата докосне сухите листа. Затегнете капака и разклатете термоса няколко пъти. Това е всичко. Оставете го за една нощ, поне 8 часа, а за предпочитане 10. През това време, на тъмно и топло, ще се случи магически процес. Водата бавно и внимателно ще извлече цялата лечебна сила от листата. На сутринта ви очаква награда: отворете термоса. Гъст, тръпчив, билков аромат ще удари носа ви. Прецедете запарката през фина цедка в стъклен буркан. Наблюдавайте цвета ѝ. Той ще варира от наситено кехлибарено-кафяво до цвета на силно запарен чай. Това е вашият еликсир за днес. Разделете целия обем на три равни порции.

Изпийте първата порция, около 2/3 от чашата, сутрин на гладно, 30 минути преди закуска. Не я поглъщайте наведнъж. Пийте бавно, на малки глътки, опитвайки се да се насладите на вкуса ѝ. Ще бъде леко горчив, тръпчив, стипчив, но не и неприятен. Представете си как тази животворна влага облива всяка клетка, събуждайки я. Изпийте втората порция половин час преди обяд, а третата половин час преди вечеря. Тялото ви ще ви благодари. Само след една доза може да почувствате приятна топлина в стомаха си. Това не е киселини, а по-скоро усещане за запалване на двигател. Това означава, че вашият вътрешен огън е получил първата си доза правилно гориво.

Нека се върнем към 10-ти век, към една история, която открих в древен медицински трактат. Става дума за жена на име Зухра, съпруга на богат чиновник. Тя е била на 35 години – в разцвета на силите си по това време – но е гаснела. Постоянна жажда, слабост. Рядко е напускала копринените си възглавници. Съпругът ѝ я е завел при Авицена. Той ѝ е предписал точно тази отвара. През първата седмица Зухра не е чувствала нищо друго освен горчивина в устата си и е била готова да се откаже. Тя се е оплакала, че само се влошава. Но Авицена спокойно ѝ е казал: „Тялото ти е като занемарена къща. Когато започнеш да чистиш, първо летят прах и мръсотия. Бъди търпелива.“ И тя го послушала. На десетия ден се събудила за първи път без болезнена сухота в устата. На петнадесетия ден забелязала, че не се чувства сънлива след хранене, а по-скоро се чувства по-силна. Месец по-късно тя излязла сама в градината, нещо, което не била правила от шест месеца. А три месеца по-късно родила здрав син, въпреки че лекарите преди това я смятали за безплодна. Тялото ѝ не просто понижило нивата си на захар; то се пречистило, обновило се и се върнало към естествената си сила. Затова ви призовавам да започнете не утре, не в понеделник, а днес. Първата ви стъпка е да отидете в аптеката или да поръчате правилните листа или да ги купите от билкари. Втората ви стъпка е да приготвите първата порция от еликсира още тази вечер. Не отлагайте. Всеки ден отлагане е пореден ден, в който високата кръвна захар тихо и незабележимо разрушава кръвоносните ви съдове, нерви и зрение. Вече сте получили знанието, което е било скрито. Сега е ваш ред и това е само началото. Тази запарка е мощна основа. Но върху тази основа ще изградим цял храм на вашето здраве.

Допълнителни инструменти на изцелението

Има специални упражнения, които можете да правите, без да ставате от стола си, които директно масажират и стимулират панкреаса. Има подправки, които, когато се добавят към храната, значително усилват ефектите на нашия еликсир. Но повече за това по-късно. Първо, основите. Направете първата стъпка.

И така, направихте първата стъпка. Приготвили сте еликсира на Авицена и тялото ви е започнало да се пробужда. Но, както казах, това е само основата. Представете си нашия еликсир като талантлив музикант в оркестъра на вашето здраве. Той може да изсвири красива мелодия сам, но за да засвири истинска симфония на изцелението, се нуждае от подкрепата на други инструменти. Сега ще споделя с вас професионални тайни, които ще превърнат едно просто лечение в мощна, всеобхватна система. Това е, което отличава подхода на истинския лечител от механичното следване на инструкциите. Ще добавим още два мощни елемента към нашата смес: подправката на огъня и гимнастиката на живота.

Нека започнем с подправките. Спомнете си как Авицена е говорил за необходимостта да затоплим тялото отвътре, за да разпали този вътрешен огън. И така, подправките са тези, които разпалват нашата метаболитна пещ. Но не всички подправки са създадени еднакви. Има една, която Авицена е ценил над всичко за лечение на диабет. Това е канелата. Но не безликата прашинка от торбичките, продавани в супермаркетите. Говорим за истинска цейлонска канела на пръчици. Тя е по-лека, по-крехка и има фин, сладко-пикантен аромат, а не острият аромат на касия[3], който често ни се натрапва. Купете пръчици. Вземете една пръчица с дължината на пръст и я счупете. Ще чуете сухо, звънливо пукане. Смелете малко парче, с размерите на нокътя на малкия ви пръст, в хаванче или кафемелачка. Ще получите топъл бежов прах и божествен аромат ще изпълни кухнята ви. Добавете щипка прясно смляна канела към сутрешния си еликсир. Разбъркайте и изпийте.

Какво се случва? Канелата, както вече знаем, повишава клетъчната чувствителност към инсулин. Работейки в тандем с листа от боровинка, тя създава синергичен ефект.

Все едно двама настройчици на пиана работят на едно пиано. Пианото ще бъде настроено два пъти по-бързо. Еликсирът почиства ключалката, а канелата го смазва. Клетките се отварят за глюкозата още по-лесно. Можете да усетите това като вълна от топлина, която се разпространява по цялото ви тяло 10-15 минути след приема. Това е кръвта ви, която бие по-бързо, вдъхвайки живот на всяка клетка.

А сега вторият, също толкова важен инструмент в нашия оркестър е движението. Но не просто да ходите 10 000 крачки. Нуждаем се от целенасочено движение, което ще стимулира точната област, където се намира умореният ни панкреас. Ще го нарека гимнастика на живота. Можете да го направите още сутрин, или от леглото, или седнали на стол. Отнема само 5-7 минути, но ефектът му е сравним с едночасова разходка. Седнете на ръба на стол.

Дръжте гърба си изправен, а краката на ширината на раменете. Поставете дланите си върху корема точно под ребрата. Затворете очи. Поемете бавно, дълбоко въздух през носа, надувайки корема си като балон. Трябва да усетите как дланите ви се повдигат.

Задръжте дъха си за 3-4 секунди. Сега идва най-важната част. Издишайте бавно и дълбоко през устата си, издавайки звук „с“, сякаш въздух излиза от спукана гума. Приберете стомаха си навътре, опитвайки се да притиснете пъпа си към гръбначния стълб. Дланите ви трябва да се спуснат и дори да се спуснат малко по-дълбоко. В самия край на издишването ще усетите леко напрежение дълбоко в себе си. Това е нежен вътрешен масаж на панкреаса, черния дроб и далака. Повторете това дишане 10-15 пъти. Ще усетите топлина, разпространяваща се в стомаха ви. Това означава повишен приток на кръв към органите. Те получават допълнително хранене и кислород. Малко хора знаят, че такава проста техника, изпълнявана ежедневно, може да подобри функцията на панкреаса с 15-20% за няколко месеца. Това е доказано от изследвания на висцералната терапия.

Още веднъж за цялата система

Сега нека съберем всичко заедно. Вашият идеален сутрешен ритуал. Събудете се, направете сутрешните си упражнения. После 10-15 дихателни цикъла. Отидете в кухнята, изсипете топла част от запарката в чаша, добавете щипка прясно смляна канела, разбъркайте и отпийте. И едва след 30 минути закусете. Създавате идеалните условия за тялото си. С дъха си сте го събудили и подготвили.

С канеления еликсир сте го настроили за правилно храносмилане. И когато започнете да се храните, системата ви ще функционира не като стар, ръждясал механизъм, а като добре смазан швейцарски часовник. Как да разберете, че правите всичко както трябва? Тялото ви ще ви дава сигнали. Първо, ненаситният глад ще изчезне. Второ, вече няма да се чувствате сънливи след хранене. Трето, миризмата на тялото ви може леко да се промени. Тя ще стане по-чиста. Това са признаци, че токсините са започнали да се отделят и метаболизмът ви се ускорява. И има още една, напълно тайна техника, която Авицена е препоръчвал на пациентите си, за да ускори резултатите, но за това по-късно.

Искам да ви разкажа историята на един съвременен човек. Нека го наречем Виктор. Той е на 62 години. Бивш инженер. Когато дойде при мен, кръвната му захар на гладно беше 12, а гликираният му хемоглобин - 9. Приемаше две лекарства, страдаше от наднормено тегло, задух и постоянна умора. Беше скептик до мозъка на костите си, „някакви треви – билчици“, каза той с усмивка. Но отчаянието го принуди да опита.

Той започна с еликсира. Седмица по-късно се обади. Каза, че нищо не се случвало, просто ходел до тоалетната по-често. Казах му: „Виктор, това е добре. Бъбреците ти започнаха да се прочистват. Добави малко дишане и канела.“ Той измърмори, но изпълни каквото му казах. След две седмици се обади, но гласът му вече бе различен. „Знаеш ли, тази сутрин извървях две спирки и едва се задъхах, а панталоните ми са ми станали по-широки.“ Това беше първият пробив. Той видя резултатите и повярва.

Започна да прави всичко с педантичността на инженер. Три месеца по-късно направихме изследвания. Захар на гладно - 6,0, гликиран хемоглобин - 7,2. Той отслабна с 8 кг. Успяхме да намалим дозата на едно от лекарствата наполовина, но най-важното е, че животът му се върна. Той отново започна да ходи в гаража си, да се занимава с разни неща. В очите му имаше блясък, който не бях видял, когато се срещнахме за първи път. Жена му по-късно ми каза: „Ти върна съпруга ми към мъжа, който беше преди 20 години.“ И всичко това без нови хапчета, само чрез добавяне на два прости, но мощни елемента към основата. Тази система работи. Просто трябва да ѝ дадете шанс и да проявите малко търпение и дисциплина. И не забравяйте, че все още не сме разкрили всички тайни. Има неща, които могат да дадат още по-голям, по-мощен тласък на вашето изцеление.

Инструкции за безопасност

Разгледахме най-мощните инструменти, способни да дадат тласък на лечебния процес. Виждам ентусиазма ви и усещам надеждата ви. И затова сега трябва да спрем и да поговорим за най-важното: безопасността. Великият лекар Парацелз, живял няколко века след Авицена, е казал тази брилянтна фраза: „Всичко е отрова, всичко е лекарство.“ Дори и най-лечебният еликсир може да причини вреда, ако се използва безразсъдно. Целта ми не е просто да ви дам рецепта, а да ви науча да я използвате разумно, както са правили древните лечители, които са поставяли принципа „не вреди“ над всичко. Затова се отнасяйте към този разговор не като към скучно ръководство за употреба, а като към най-важната част от нашето пътуване.

Първото и неизменно правило, което искам да запечатате в паметта си със златни букви, е никога, при никакви обстоятелства, да не спирате сами да приемате лекарства, предписани от лекаря ви. Това е смъртоносно опасно. Нашият метод не е заместител на съвременната медицина, особено в началния етап. Той е мощен помощник, който ще работи заедно с нея. Започвате да пиете еликсира, да правите упражнения и едновременно с това продължавате да приемате хапчетата си и внимателно да следите нивата на захарта си два или три пъти на ден. И едва когато видите, че сутрешните и вечерните ви показания са постоянно на долната граница на нормата или дори по-ниски в продължение на седмица или две, едва тогава можете да се консултирате с лекар и под негово наблюдение да започнете внимателно да намалявате дозата, милиграм по милиграм. Все едно акостираш голям кораб към брега. Първо хвърлят едно въже, после второ и едва когато плавателният съд е здраво закотвен, изключват двигателя. Нашият еликсир са точно тези въжета, които ще осигурят вашата стабилност.

Сега за тези, които трябва да бъдат особено внимателни или да избягват този метод напълно. Това са предимно хора с остър панкреатит или обостряне на хроничен панкреатит. В този момент панкреасът е възпален, като отворена рана.

Всяка стимулация, дори и най-леката, може да бъде вредна. Първо, трябва да облекчите острото възпаление с традиционни методи и едва след това, по време на ремисия, можете да започнете с микродози, буквално по една чаена лъжичка от отварата на ден, като внимателно следите усещанията си. Хората с жлъчни камъни също трябва да подхождат към това с изключително внимание. Билките имат лек холеретичен ефект и ако имате големи камъни, това би могло да провокира тяхното движение. Бих посъветвал бременните и кърмещите жени също да не експериментират. Тялото ви работи в специален режим и всяка намеса трябва да бъде съгласувана с вашия лекар. И, разбира се, алергии. Въпреки че тези билки се считат за хипоалергенни, индивидуалната непоносимост все още е възможна.

Затова ето едно просто правило за безопасност за всеки, който започва. Преди да приемете пълната доза, направете тест върху малка част от кожата. Пригответе отварата според рецептата, но на първия ден изпийте не чаша, а само една супена лъжица, и се наблюдавайте през целия ден. Изпитвате ли кожни обриви, сърбеж или коремен дискомфорт? Вашето тяло е най-чувствителният индикатор. То веднага ще ви каже дали това лекарство е подходящо или не. Ако всичко е наред, вземете две супени лъжици на втория ден и една трета до четвърт чаша на третия.

И така, постепенно, в продължение на 4-5 дни, увеличете дозата до препоръчителната. Това постепенно въвеждане ще позволи на тялото ви да се адаптира и ще минимизира риска от неприятни реакции. Това е мъдростта, използвана от всички древни лекари. Те никога не са давали на пациента пълната доза лекарство наведнъж.

Сега за предупредителните знаци. В много редки случаи, в самото начало на лечението, тялото, започвайки да се приспособява, може да реагира необичайно. Това се нарича лечебна криза. Може да се появи леко гадене, промяна в навиците на изхождане или главоболие. Това обикновено трае ден-два и отшумява от само себе си. Все едно е след основно почистване на къщата, когато прахът все още лети във въздуха. Но има симптоми, с които трябва да сте запознати и ако се появят, незабавно спрете приема на отварата и да се консултирате с лекар.

Първият е остра, опасваща болка в горната част на корема. Вторият е кожен обрив, подобен на уртикария, придружен от сърбеж и подуване. Трето, и най-важно, са признаци на хипогликемия, т.е. рязък спад на кръвната захар. Те включват внезапна слабост, студена пот, треперене на ръцете, замаяност и силен глад. Това може да се случи, ако еликсирът е бил много ефективен и сте приели пълната доза от лекарството за понижаване на кръвната захар. Ето защо е необходимо постоянно наблюдение с глюкомер. Ако получите тези симптоми, незабавно тествайте кръвната си захар. Ако е под четири, изяжте бучка захар или пийте сладък чай. И не забравяйте да информирате лекаря си, ако дозата на лекарствата ви се нуждае от корекция. Не се страхувайте от това; радвайте се. Това означава, че процесът е започнал и тялото ви се лекува.

И последно, но много важно, е воденето на дневник. Това е вашият дневник по пътя ви към здравето. Записвайте три неща всеки ден. Първо, нивата на захарта ви сутрин и вечер. Второ, какво сте яли през деня. И трето, вашето благополучие, ниво на енергия, качество на съня и всякакви необичайни усещания. След месец отворете този дневник и вижте цялата картина. Ще видите как се променят показанията на глюкомера, как се подобрява състоянието ви.

Това е невероятно мотивиращо. Ще видите кои храни имат по-добър ефект върху вас и кои имат по-лош ефект. Този дневник ще се превърне във вашия личен пътеводител, вашата здравна карта. Авицена не е имал глюкомери, но е карал пациентите си да описват подробно всичко, което са преживели, създавайки подобен ментален дневник.

Бъдете мъдри, бъдете внимателни към себе си и не забравяйте, че не сте сами по този път. Но отговорността за вашето здраве е преди всичко във вашите ръце. И тази отговорност започва с безопасността. Научихме се на безопасност. Положихме солидна основа с еликсира и дишането.

Сега е време да изградим стените на нашия храм на здравето. Авицена ни е учил, че човек не може да излекува един орган, без да излекува целия човек. Едно лекарство, колкото и да е чудесно, то е само първата искрица.

За да запалите огън, ви трябват правилните дърва за разпалване и постоянен приток на въздух. Тези дърва са нашата храна, а въздухът е нашият начин на живот. Сега ще поговорим как да превърнем всеки ден, всяко хранене, всяко движение в акт на изцеление. Това не е диета или режим. Това е хармонична и радостна философия на живота.

Нека започнем с храната. Забравете думата диета. Тя мирише на ограничения и самоунижение. Ще говорим за питателна храна. Запомнете нашия основен принцип: прогонете студа и влагата. Така че, вашият хладилник трябва да бъде ваш враг, а печката - вашият най-добър приятел. Основата на вашата диета трябва да бъде готвена, топла храна. Вместо салата от пресни краставици и домати, пригответе зеленчукова яхния. Задушете тиквички, патладжан, моркови и лук с добавяне на люти подправки: куркума, джинджифил и черен пипер. Куркумата не само затопля, но е и мощно естествено противовъзпалително средство, което облекчава хроничното възпаление в панкреаса. Вместо студена извара за вечеря, хапнете печена ябълка с щипка същата този цейлонска канела. Сладко е, но тази сладост е топла; няма да навреди, а ще подпомогне храносмилането. Включете земни храни в диетата си. Те включват йерусалимски артишок, ряпа, тикви, леща и юфка. Те растат в или близо до земята и носят енергията на стабилност и топлина. Печеният йерусалимски артишок има вкус на сладки картофи, но също така съдържа инулин, вещество, което подхранва полезните бактерии в червата ни и помага за регулиране на захарта. Пригответе гъста супа от леща с лъжица зехтин. Тя ще стопли, засити и ще осигури дълготрайна енергия без глюкозни пикове.

Какво трябва да избягвате? Всичко студено, слузесто или сурово. Млечните продукти, особено кефирът и киселото мляко през нощта, са директен удар върху панкреаса. Белият хляб, печените изделия и захарта са чиста влага, която запушва кръвоносните ни съдове. Тялото ви ще ви каже правилния избор. След правилната храна се чувствате леки и енергични. След грешната храна се чувствате тежест, сънливост и подуване на корема – чуйте го.

Сега за движението. Вече сме усвоили сутрешното дишане, но тялото ни се нуждае от помощ през целия ден. Авицена е казал: движението може да замени всяко лекарство, но никое лекарство не може да замени движението. Ходенето е особено важно. Но не просто разходка в парка, а осъзната разходка след хранене. 15-20 минути след обяд, не по-рано. Излезте навън и ходете с умерено темпо в продължение на 20-30 минути. Какво се случва в този момент? Мускулите ви започват да работят активно и като гладни пещи изгарят захарта, която току-що е попаднала в кръвния поток. Вие физически ѝ помагате да напусне съдовете и да влезе в клетките. Това е най-естественият и ефективен начин да избегнете следобедния скок на глюкозата. А преди лягане ще ви дам още едно просто, но вълшебно упражнение, което някога нарекох „успокояване на огъня“. Легнете по гръб. Поставете едната длан на корема си, другата на сърцето си и просто наблюдавайте дишането си. Усетете как коремът ви се повдига, когато вдишвате, и как се спуска, когато издишвате. Представете си как с всяко издишване целият стрес от деня, всички тревоги, всички негодувания напускат тялото ви. Пет до седем минути това съзнателно дишане преди лягане намалява нивата на хормона на стреса кортизол. Именно кортизолът кара черния ни дроб да отделя допълнително захар в кръвта, дори когато не сме яли. Като успокоявате ума си, вие директно помагате на панкреаса си. Това ни довежда до най-финия, а и може би най-важния аспект: състоянието на душата ни.

Древните са знаели, че унинието, гневът и страхът са също толкова отровни, колкото и лошата храна. Когато сме постоянно нервни, в телата ни бушува хормонална буря. Надбъбречните жлези отделят адреналин и кортизол, които са преки врагове на инсулина. Те блокират неговата функция. Можете да пиете най-добрия еликсир и да се храните правилно, но ако живеете в хроничен стрес, ще бъдете като някой, който се опитва да налее вода в течаща кофа. Какво да правите? Да се научите да управлявате емоциите си не означава да станете безчувствени. Това означава да станете господар на вътрешния си свят. Започнете просто. Всяка вечер, преди да правите дихателните си упражнения, вземете дневника си и запишете три неща, за които сте благодарни днес. Нека те бъдат малки неща: усмивка на внуче, красив залез, вкусен чай.

Практиката на благодарност превключва мозъка ни от режим на оцеляване и намиране на проблеми към спокойствие и приемане. Това е биохимично. В отговор на позитивните мисли, мозъкът произвежда серотонин и допамин, които успокояват нервната система и нормализират хормоналните нива.

И когато комбинирате всичко това - питателна храна, осъзнато движение и спокоен ум - вие създавате свой собствен уникален ритуал за здраве. Вашият ден ще бъде изграден не около болест, а около грижа за себе си.

Сутринта започва с дишане и топъл еликсир. Денят е изпълнен с вкусна, затопляща храна и приятна разходка.

Вечерта завършва с благодарност и спокойно дишане. Това не изисква титанични усилия; изисква само осъзнатост и постоянство.

Спомням си една от моите пациентки, Мария. Тя беше на 67 години, бивша учителка. Дойде при мен в пълно отчаяние. Диабетът съсипваше живота ѝ. Беше почти сляпа. Започнахме това пътуване заедно. В началото тя се съпротивляваше. Всичко ѝ беше трудно, но тя беше учителка, човек на дисциплината. Започна да си води дневник, да готви по моите рецепти и да се разхожда след обяд. Най-трудната част за нея беше справянето с тревожността, но практикуването на благодарност правеше чудеса.

Шест месеца по-късно тя дойде на преглед. Не я познах. Тя беше процъфтяваща жена. Кръвната й захар се стабилизира. Тя отслабна с 12 кг. Но най-важното е, че каза: „Докторе, за първи път от много години спрях да се страхувам. Осъзнах, че диабетът не е мой враг, а моят строг учител, който най-накрая ме накара да обичам и слушам тялото си.“ Тя не просто се излекува; тя придоби мъдрост. И това е, към което всички трябва да се стремим.

Изминахме дълъг път заедно. От прашните улици на древна Бухара, където мъдрият Авицена е лекувал търговеца Фарид, до биохимични лаборатории, където съвременните учени, без дори да осъзнават, потвърдиха неговите блестящи прозрения. Разкрихме конспирацията на мълчанието, изградена върху алчността, и намерихме ключа към здравето си там, където никой не го е търсил – в скромните листа на черниците и боровинките. Пренаучихме се как да дишаме, да се движим и да подхранваме телата си, а не просто да тъпчем храна в тях. Преплетохме всички нишки заедно: лечебния еликсир, затоплящата канела, ободряващия дъх, подхранващата храна и спокойния ум. И сега виждате, че това не е сбор от разнородни съвети, а последователна, хармонична система. Система, в която всеки елемент подсилва останалите, създавайки мощен поток от лечебна енергия. Еликсирът пречиства клетките ни, а дишането ги насища с кислород.

Правилното хранене осигурява на клетките градивни елементи, а спокойният ум създава идеалните условия за възстановяване.

Едното без другото е слабо; двете заедно са непобедими.

И така, какво се случва след това?

Какво ви очаква по този път след месец, шест месеца, година? През първия месец тялото ви ще се пречисти и ще се възстанови. Ще забележите, че отоците намаляват, храносмилането се подобрява и отдавна забравеното чувство за лекота се завръща. Показанията на глюкомера ви ще започнат все повече да са в нормата. След 3-6 месеца, с постоянство, вие и вашият лекар ще можете значително да намалите дозата на лекарствата си, а някои може дори да спрат да ги приемат напълно. Енергията ви ще достигне нови нива. Изведнъж ще забележите, че можете да се качвате до апартамента си, без да се задъхвате, или с удоволствие да работите в градината няколко часа без прекъсване. Но най-значимите промени ще настъпят в рамките на една година. След една година постоянна грижа за себе си, повечето клетки в тялото ви се обновяват. Кръвта ви ще стане по-чиста, кръвоносните ви съдове по-еластични. Панкреасът, при условие на дълга почивка и правилно хранене, частично ще възстанови функцията си. Ще се погледнете в огледалото и ще видите не просто по-строен човек, а по-млад човек с бистри очи, здрав тен и най-важното - усмивка. Вече няма да живеете в страх от следващото си изпитание. Ще станете господар на здравето си. Няма да се лекувате от диабет, а просто ще живеете пълноценен, здравословен и радостен живот.

Искам да ви разкажа още една последна история. Историята на човек, който извървя този път до края. Казва се Михаил. Той е на 72 години. Преди десет години му беше поставена диагноза диабет тип 2 с цял куп усложнения. Лекарите му предричаха диализа и инвалидна количка. Той беше отчаян. Започнахме да работим с него по тази система. Беше дълго и трудно пътуване с кризи и моменти на униние. Но той не се отказа. Той направи тази система свой живот. Днес Михаил е на 82 години. Не приема нито едно хапче за диабет. Кръвната му захар е стабилна, но това не е най-важното. Всяка сутрин той изминава 5 км с щеки за скандинавско ходене. Той кара собствена кола, пътува със съпругата си и помага в отглеждането на правнуците си. Наскоро ми каза нещо, което никога няма да забравя. „Знаете ли, благодарен съм за диабета. Той не беше проклятие за мен, а пробуждане. Той ме накара да се събудя и да започна истински да живея, а не просто да съществувам“.

Той не победи болестта; той я превъзмогна. Той стана по-мъдър, по-силен и по-щастлив, отколкото беше преди нея. И този път е отворен за всеки от вас. Авицена е писал: „Лекарят не е някой, който лекува болести. Лекарят е някой, който учи хората да бъдат здрави.“

Днес се опитах да бъда такъв учител за вас. Предадох ви знания, които са били съхранявани векове наред за малцина избрани. Това знание не е моя собственост. То принадлежи на човечеството. То принадлежи на природата. А сега принадлежи на вас. Това е огромно съкровище, но и огромна отговорност. Отговорност към себе си да използвате този дар.

Отговорност към вашите близки да го споделите. Не мълчете. Ако това, което чухте днес, е отекнало в сърцето ви, ако сте почувствали искра надежда, не я оставяйте да угасне. Точно сега, без забавяне, направете три прости стъпки. Първо, покажете на вселената, че сте готови за промяна.

Пътят към изцелението започва не с хапче, а с решение. С решението да станете здрави.

Вземете това решение днес и бъдете здрави.

Превод: www.my-spirala.net
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=n05t4Bhz5bo

[1] Мертилин е едно от биологично-активните вещества, съдържащи се в листата на дивата боровинка (Vaccinium myrtillus L.) и е гликозид с хипогликемично действие. Намира се предимно в листата, по-малко в плодовете. Той се разгражда в организма до активни съединения, които влияят върху нивата на кръвната захар.

[2] Дезоксин-агримицин е биологично активен компонент, изолиран от листата на черницата (Morus alba L.) Това е гликозиден алкалоид (понякога се посочва и като вид имино-захар), сроден на по-известния 1-дезоксиножиримицин (DNJ). Тези вещества в листата на черницата имат способността да инхибират (потискат) ензима α-глюкозидаза, който разгражда въглехидратите в тънките черва, като по този начин подпомагат за по-бавен и по-нисък пик на кръвната глюкоза след хранене. Благодарение на това, листата на черницата (и съдържащият се дезоксин-агримицин) се използват в народната и научната фитотерапия при: захарен диабет тип 2, метаболитен синдром и наднормено тегло и нарушения в липидния профил.

[3] Вид канела – китайска канела, която не се препоръчва за постоянна употреба.