Атлантида и вътрешната борба на работниците на светлината

Работниците на светлината са били на път от много прераждания.

В тази статия ще разкажа за тяхната роля по времето на Атлантида и за живота на жертвите, след този период; за вътрешните конфликти, възникнали от тези противоречиви преживявания, и за това как те в крайна сметка са довели до раждането на Христовото съзнание.

Атлантида и появата на дуалността на Земята

Преди всичко: какво е дуалността? Дуалността е отричане на вътрешното единство на Вселената. Това е вярата в разделението между хората и човека срещу природата; мъжете срещу жените, расите една срещу друга, народите във война, природата, която ни заплашва и затова трябва да бъде покорена. Дуалността е убеждението, че сме заобиколени от врагове, с които трябва да се борим. Дуалността е умствена илюзия, която хвърля човечеството в затвор; илюзия, която възниква, когато мисленето ни вече не се основава на любов, а на страх.

Какво общо има това с Атлантида?

Атлантида е цивилизация, възникнала много отдавна, когато определена група космически души, произхождащи от друго място във Вселената, решили да се въплътят на Земята. По онова време на Земята вече имало хора, които може да се нарекат земни хора. Те са имали малко по-различна вътрешна настройка и различно съзнание. Те били много "земни" и се чувствали част от природата на Земята; например възприемали животните като равноправни съжители. Заради връзката им със Земята енергията на Майката играе важна роля в психиката им.

Атлантите са били по-космически ориентирани, осъзнавали са произхода си. Те са били по-умствено, по-интелектуално развити и са имали силата на третото око. Те също така изглеждали малко по-различно, били по-високи и по-светли на цвят и се смятали за по-висши.

Последицата от въплъщението им на Земята била, че възникнало класово общество, в което атлантите формирали висшата, управляваща класа. Наред с други неща, те били дошли тук, за да помагат и защитават хората на Земята. Но те също така гледали отвисоко на земните жители, смятайки ги за по-малко развити същества, които трябва да бъдат обучавани и просвещавани.

Можете да сравните случилото се тогава с това, което се случило много по-късно в човешката история - вдъхновено от подсъзнателните спомени за Атлантида - по време на Епохата на колонизацията. Белите колонизатори са се възприемали като тези, които са дошли да просветят, християнизират и да внедрят модерна цивилизация в "диваците". Те дори възприемали тази задача като "бремето на белия човек": дълг на белия човек било да просвети останалата част от света.

Едва по-късно хората започнаха да разбират, че можем да научим много от тези така наречени "диваци": тяхната връзка с природата, шаманизма, духовността на индианските племена и от страна като Индия, която донесе и все още носи много нови идеи в нашето западно общество. Идеалите на Просвещението, които така дълбоко промениха нашето общество, водят началото си от срещата с индианците, които често не са изпитвали симпатии към йерархичното и ориентирано към материални придобивки общество на европейците. "Свобода, равенство и братство" не е европейско изобретение.

Сега започваме да виждаме, че тази колонизация е донесла огромни страдания и мизерия на колонизираните народи. Това е повторение на атлантските теми. Атлантите също са смятали, че могат да донесат прогрес и цивилизация, и са действали, водени от известна арогантност и недооценяване на стойността на съществуващите "примитивни" култури.

В определен момент тази атлантска цивилизация приключила. Това се дължало отчасти на силите на Земята (природни бедствия), а отчасти и на нарастващото осъзнаване на самите атланти, че постъпват неправилно и постигат обратното на това, което са възнамерявали. В резултат на това цивилизацията на атлантите се разпаднала.

След това, в следващите си прераждания, атлантите се смесили със земните хора. Те станали част от тях. Въпреки това дълготрайната атлантска цивилизация, която продължила около сто хиляди години, оказала дълбоко психологическо въздействие. Тя функционирала като своеобразен енергиен модел за бъдещите общества.

Земните хора започнали да подражават на културата на предишните си господари, опитвайки се да пресъздадат Атлантида в начина си на живот и работа. И с това грешките на Атлантида също били повторени. Те усвоили дуалистичните идеи, възникнали по времето на Атлантида.

Психологическото наследство на Атлантида

Тук ще спомена три примера за дуалистични нагласи, възникнали в Атлантида, с които все още се борим.

1. Създаване на класа на владетелите

В началото хората на Земята приели идеята за атлантската управляваща класа. Това довело до създаването на аристокрация измежду тях - класа от хора, които имали специални права заради своята кръв и произход. Това била управляваща класа от хора, които били специални по рождение, а често, както при фараоните в Египет, дори били смятани за божествени. Божествените сили им били приписвани заради спомена за силата на третото око на атлантите.

Тази аристокрация, начело с кралското семейство като най-висша аристокрация, е тук и днес. Въз основа на наследствеността хората се поставят над другите и се наричат крал или кралица. Фактът, че влиянието на кралските особи намалява, показва, че човечеството се освобождава от психологическите последици на Атлантида. Въпреки това йерархичната идея, че някои хора са по-добри от другите, е дълбоко застъпена и все още е причина за много несправедливости и страдания.

Самите тези владетели често са били по-загрижени за разширяване на властта си чрез войни и самовъзвеличаване, отколкото за подобряване на благосъстоянието на своите поданици. Вярата им, че са избрани от Бога да управляват другите, не им е помогнала.

2. Подчиняване на природата

Друг резултат от Атлантида е идеята, че Земята е нещо, което трябва да се контролира. Атлантите никога не са се чувствали част от Земята; те са знаели, че имат друг произход, и са се идентифицирали с този космически произход. Те са гледали на Земята отвисоко и са вярвали, че Земята и природата трябва да бъдат контролирани. По този начин те създали напрежение в отношенията си с природата, което в крайна сметка щяло да доведе до съдбоносно изригване и да причини гибелта на Атлантида.

В наше време това вярване е довело до отчуждаване на човека от природата. В стремежа си да подражават на атлантите земните хора забравили това, което им е дадено: дълбока връзка със Земята и всички нейни живи същества. Това обяснява и понякога странните противоречия на съвременния човек. Хората могат да обичат силно домашните си любимци и въпреки това да ядат месо от месопреработвателната промишленост, в която животните са ужасно малтретирани. Хората изразходват толкова много енергия, за да угодят на шефа си, а не на децата и семейството си. Навсякъде около нас виждаме сблъсъци между старите енергийни модели, произхождащи от Атлантида, и естествените енергии на земните хора.

3. Йерархичната духовност и фалшивото съзнание за единство

В връзка с това от голямо значение е фактът, че земните хора, следвайки атлантите, установяват йерархична форма на духовност. Тъй като душите на атлантите силно се отъждествявали с космическия си произход, техният опит за духовност бил силно ориентиран към космоса, към неземното. Самата Земя, земната природа, е била смятана за по-низша. Така те по същество въвеждат дуалистична духовност.

Ние живеем с това наследство и днес. Повечето духовни учения както от Изтока, така и от Запада осъждат земното, чувственото, физическото и сексуалността. Предполага се, че трябва да ги преодолеете и да се съсредоточите върху "възвишеното", неземното, а земното е низшето. По същество това е атлантското съзнание, което е насочено към космоса. То е насочено към покоряване на Земята и също така прокламира идеята за висша класа, която ще учи "хората" на това.

Тази йерархична духовност често пропагандира фалшива идея за единство. Примери за това са:

- Има един Бог, но има и дявол.

- Има един рай, но има и ад.

- Всичко е едно, но вашето его, вашата личност не е част от него.

- Всички ние сме едно, но някои са по-"едно" от други, а някои изобщо не принадлежат към това единство.

- Всичко е едно, но Земята не е част от него и животът на Земята ни отдалечава от това единство.

- Всичко е едно, но ние трябва да се откажем от външния свят; той не е част от него.

Много е просто: когато всичко е едно, всичко принадлежи на това единство. Личността, егото, играта, парите, илюзиите, сексуалността, Земята, вътрешното, външното, времето и пространството - всичко, което има име, принадлежи на това единство и може да бъде видяно и обичано и има смисъл. Съпротивата срещу нещо, отричането на нещо винаги води до дуалност, а вярата в дуалността води до психическо напрежение и до вътрешни и външни конфликти.

Последиците от дуалността са драматични: потискане на собствената сексуалност, потискане на естествената духовност и творчество и поява на дълбоки чувства у хората на вина, срам и малоценност. Страданието и психологическите щети, които тези идеи са причинили, са почти непостижими. Не само големите световни религии са виновни за това, но навсякъде виждаме "просветени" гурута, които проповядват единно съзнание и междувременно сексуално малтретират своите ученици.

Основно самите атланти, които, преродени след падането на Атлантида и вече осъзнали грешките си, са се сблъскали с тези йерархични идеи. Те се разбунтували срещу собственото си наследство и обикновено били осъждани за това от обществата, в които живеели. От владетели те се превръщали в преследвани, от извършители в жертви.

Конфронтация с миналото

Пътят след Атлантида не е бил лесен за душите на атлантите. Животът сред земните хора и енергийното бреме на Атлантида са били болезнени преживявания за тези души. Той се превърнал в път на самопознание, но и в път към истинското учение. Това беше конфронтация с миналото.

Както беше споменато по-горе, структурите и идеите, които атлантите са създали, са живели в земните хора и след падането на Атлантида. Те бяха усвоили тези концепции: идеите за йерархия и класа и подчиняването на природата; идеята за възходяща духовност и пренебрегването на по-ниските чакри.

Те се оказали структури, които бившите атланти, както поради естественото си високомерие, така и поради нарастващото си сърдечно съзнание, изобщо не могли да понесат. По ирония на съдбата именно те се сблъскали най-много с йерархичните идеи и социални структури, които някога били създали. Те се превърнали в бунтовниците, аутсайдерите, революционерите - а също и в изгорените на клада вещици.

От психологическа гледна точка обаче настъпило едно много ценно развитие: те започнали да се идентифицират със земните хора; видели тяхната топлота, човечност, любовта им към децата. И видели какво им причинява системата. За пръв път между тях възникнали истинска любов и разбирателство - нещо, което липсвало по времето на Атлантида. Първата стъпка към истинското обучение била направена.

От атлант до работник на светлината

Основната грешка, която атлантите са допуснали, е, че са искали да накарат хората да осъзнаят своята божественост, като им наложат външен авторитет. Това не проработило; хората започнали да вярват само в (божествен) авторитет извън себе си.

Едва когато започнали да живеят сред земните хора и често сами ставали жертви, те започнали да влизат в контакт със земната реалност отвътре и да променят нещата отвътре навън.  Едва тогава мнозина изпълнили духовната си мисия. Оставайки верни на себе си, въпреки преследванията, въпреки че са били изгаряни на клада, те са показали нещо на хората. А именно, че съществува вътрешна сила, вътрешен авторитет и божественост, които не могат да бъдат покорени от външна сила. По този начин те показват какво наистина означава духовност. Тяхната вътрешна светлина се проявила в безсилието им: вътрешна светлина, която е свободна от властта.

Виктимизацията[1] придобивала смисъл.

Така атлантите се превърнали в учители, каквито винаги са искали да бъдат, те станали служители на светлината. Започнала епохата на Просвещението. Човечеството започнало да се освобождава от менталните си окови.

За да завършите съзнателно прехода от атлант към светлинен работник, са необходими три стъпки.

1) Да се освободите от мисленето на жертва

Мисленето на жертва предполага, че има извършител. Тези извършители, разбира се, са сегашните управляващи. Зад тези управници често се подозират тъмни, понякога извънземни конспирации. В известен смисъл това е правилно, само че заговорът е енергията на миналото, на Атлантида. Самите атланти са конспирацията, срещу която се борят. Виновникът не е във външния свят, а е вътре в самите тях.

Преходът от атлантското към Христовото съзнание може да се осъществи, като с любов прегърнете атланта в себе си от земното съзнание, насочвайки атланта към силата и хармоничната красота на природата. Погледнете атланта в себе си и кажете: "Вижте мъдростта на индианското племе, интуитивната връзка с природата. Почувствайте, че светлината е във всичко, дори във всеки камък. Почувствайте какво означава единството, че наистина всичко принадлежи на това единство, включително долните чакри, както и сексуалността и емоционалността. Почувствайте природата, почувствайте любовта на Земята."

2) Отказване от мисленето за превъзходство

Като разпознавате и приемате атлантското в себе си от мъдростта, която сте придобили след всички тези прераждания, вие премахвате идеите, които атлантите са донесли на Земята и от които Земята страда и днес: мисленето за превъзходство; мисленето, че знаете как да го направите за другите.

Всяко човешко същество има душа и на дълбоко ниво всяко човешко същество следва своя път. Никога не можете да знаете за някой друг как протича този път и какви преживявания, понякога трудни, търси някой и какви са причините за това. Ако някой има нужда от съвет по пътя си, той ще го поиска. Много хора, които наричат себе си духовни учители, по същество отвличат другите от пътя на душата им. Добрият учител вдъхва на учениците си увереност в собствения им вътрешен авторитет и прави себе си излишен възможно най-бързо. Докато не сте Всичко, докато не сте Единственият, никога няма да можете да разберете напълно избора и пътя на другия.

3) Преодоляване на вътрешната двойственост

Ние сме били едновременно извършители и жертви. Можем да стигнем до любящ синтез и на двете, когато разберем, че дуалността не е нещо от външния свят, а от собствения ни вътрешен свят. И извършителят, и жертвата са вътре в нас. В крайна сметка жертвата не е жертва на външен извършител, а на извършител вътре в нас. След дълъг път, продължил много векове, енергията на извършителя е намерила своя път обратно към нас. Преодоляваме тази вътрешна двойственост, като с любов гледаме към извършителя вътре в нас. Той е започнал с най-добри намерения: да разпространява своята светлина и знания. В същото време това е началото на грешката: убеждението, че другите не могат да намерят пътя сами; че са изгубени без вас, защото вие знаете по-добре и виждате правилния път.

Така помощникът се превръща в извършител и в крайна сметка тази енергия на извършителя се връща при вас. Почти всички структури, с които Служителите на светлината се сблъскват в този свят, строгите църковни и светски власти, организациите, които експлоатират Земята, и т.н., са създадени от самите тях в някакъв момент от вече забравеното минало. Начинът да разрушите тези организации не е да воювате срещу тях, а да премахнете тяхната хранителна среда, като с любов простите и интегрирате извършителя в себе си. Това е, което наричаме Христово съзнание.

Христово съзнание

Христовото съзнание е съзнание за единство. Това е признанието, че едно и също божествено начало присъства във всички живи същества. Христовото съзнание включва безусловна любов към всичко - и всичко наистина означава всичко. Така че не: можете да достигнете висшето само ако отблъснете нещо, ако потиснете земното и кажете "не" на земната част. Обичайте враговете си; обичайте всичко, което смятате, че не ви принадлежи, защото то ви принадлежи.

В един по-дълбок смисъл Христовото съзнание се ражда от брака между атлантите и земните хора. Атлантите са имали космическата настройка, а земните души - настройката към Земята и природата. Любовта и интеграцията на двете настройки се пораждат от еднаквата среща на двете; еднаквата оценка на земното и космическото. Виждане на невероятното богатство на външния свят с неговата красива природа и признаване на вътрешната божественост: признателност към голямото и малкото.

Това е съчетанието на вярата в божественото в човека (атлантска) и вярата в равенството на всички хора (земна). Духовността, която произтича от това, е признаването на божественото във всичко: истинско съзнание за единство.

Раждането на Христовото съзнание в крайна сметка е било и по-дълбоката езотерична мисия на атлантите. Те са дошли на Земята с намерението да ѝ помогнат, да я защитят от враждебни сили и да просветят хората тук. Но дълбоко в себе си те също така знаели, че самите те имат какво да научат на Земята: емоционална топлина, връзка със Земята и природата, живот в настоящето - и че това е пътят към Христовото съзнание.

Тайната на Христовото съзнание

Ние правим разлика между вътрешния и външния свят, но за Христовото съзнание такава разлика не съществува. Външният свят е отражение на нашия вътрешен свят, а любовта във вътрешния ни свят води до хармония във външния свят. Вътрешната борба създава дуалност във външния свят.

Този вътрешен свят не се ограничава до настоящето: щом интегрираме миналото и се освободим вътрешно от него, то се излъчва към всички животи, които някога сме преживели на Земята. Като интегрираме с любов извършителя в нас, атланта в нас, ние разрушаваме силовите структури от древното минало.

Тайната на Христовото съзнание се състои в това, че то не е само нещо от настоящето, то е любящо съзнание, което преминава през всички наши въплъщения, носейки изцеление. Любяща вълна, която докосва всички наши аспекти, където и да се намират те във времето и пространството. Тя издига цялата история в едно различно съзнание.

Накрая

Изминахме дълъг път. Първоначално живяхме като по-висши владетели от земните хора и ги натоварихме с идеи и структури, които им пречат и до днес. След това започнахме да живеем сред тях и започнахме да се борим срещу тези структури; срещу властовите структури, висшите класи, срещу наложената йерархична духовност, която осъждаше сексуалността и потискаше земното. Сега става въпрос за приемане на Христовото съзнание, за това да позволим на двете сили да се обединят и да усетим, че в това откриваме единството. Христовото съзнание се ражда от брака между земното и космическото. То се поражда от преодоляването на вътрешната дуалност - тази на извършител и жертва.

Христовото съзнание се ражда, когато се откажем от вътрешната борба; то се ражда от осъзнаването, че всичко в нас принадлежи и копнее за любов. То се ражда, когато даваме любов на всичко в себе си; то се ражда от хармонията, която възниква тогава.

Тя е лечебно съзнание, което разпространява светлината си не само в настоящето, но и във всеки миг, който сме живели и дишали тук.

Това е любов, която надхвърля времето и пространството.

© Gerrit Gielen

14.12.2022

https://www.jeshua.net/articles/by-gerrit/atlantis-and-the-inner-struggle-of-lightworkers/

Превод Таня Темелкова

[1] Виктимизацията е характеристика на поведението на човек, който неволно приканва към агресия други хора. Терминът идва от латинската дума "victima" - жертвоприношение. Едно от първите определения на това явление е свойството да бъдеш жертва, но може да се разглежда като патология.