Душа и Земя

Въведение

Тук, на Земята, в нашето човешко общество, живеем в атмосфера на разделение и на стереотипи. В основата на това са нашите представи за времето и пространството, за мъжествеността и женствеността и нашите страхове. Страхът създава двойственост: вие и това, от което се страхувате (много често други хора). Дуалността създава граници, а границите създават разделение; например разделението на различни държави.

Светът на душата, от друга страна, е свят на единство, единство, което надхвърля всички граници. Основата на това единство е любовта. Има поле на напрежение между света на душата, света на единството и нашия свят, света на разделението, на времето и пространството, на страховете. Те са почти противоположни в своята предпоставка: любов срещу страх. Това поле на напрежение гарантира, че душата е потисната, че е трудно да влезем в контакт с нашата душа.

Ако погледнете пътуването на вашата душа на Земята, плана на вашата душа, можете да различите няколко фази, които показват връзката между тези два свята. Тези фази са различни за всеки човек, защото един човек е по-способен да поддържа контакт с душата, отколкото друг човек. И все пак за всеки има схематично четири фази в земния живот.

1. Фазата на забравяне

Първата фаза е фазата на забравяне, на загуба на контакт с душата. Това е и етапът на откриване на енергиите и идеите на човешкото общество. Първоначално новороденото дете е много открито и много наясно с енергиите на околната среда, атмосферата, културата и страната, в която е родено. Всичко това е интернализирано. Също така има и страхове: страховете на родителите ви живеят във вас. Често има още по-дълбоки слоеве: личностите, които някога сте били на Земята, ще почувствате отново в новия си живот.

Започвате пътуването си тук като бебе. Всъщност можете да разглеждате това дете като самата душа, лишена от всички слоеве, от всякаква мъдрост, от цялото знание, което го заобикаля, от всички спомени от минали животи. Бебето е много чисто проявление на душевната енергия. И намерението е това ядро да остане през живота и около него да се натрупват нови преживявания.

Можете да го сравните с дърво. Дървото има ядро – в нашия случай това ядро е вътрешното дете – и много слоеве растат около него: кръглите пръстени на дървото. Ето как трябва да бъде с нас: детето остава в центъра, със слоеве около него, които му помагат (на душата в крайна сметка) да се прояви тук, на Земята. Мислете за тези слоеве като за знание за света, мъдрост и опит как трябва да се справяте с други хора. А също и специфично ноу-хау. Например, ако искате да правите музика, защото изпитвате желание да го направите, трябва да научите техниките: техниките на пеене или техниката на свирене на инструмент. И разбира се, това се отнася за всичко, което ще правите. Ако искате да станете говорител, ще трябва да се научите да владеете добре език. Но каквото и да правите или научавате, първоначалният импулс на душата трябва да бъде в основата. Функцията на външните слоеве е да осигурят пълно проявление на душевната енергия в този свят.

Този образ веднага се сблъсква с традиционните идеи, които преобладават на Земята: човек не трябва да бъде оригинален и да произвежда нещо ново, а да се адаптира към съществуващото. И така първоначалният импулс трябва да бъде потиснат, което означава, че ние потискаме детето в себе си.

Правим това, като поставяме детето на заден план и когато детството ни свърши, вече не можем да бъдем деца. По този начин създаваме изкуствена стена между себе си и детето и следователно се губи контактът с душата. Ние вече не сме детето, мислим си: променихме се, пораснахме. А това означава, че нашето мислене се е приспособило напълно към обществото, в което душата не е добре дошла.

Освен това да израснеш в нашия свят означава да станеш мъж или жена. Детето обаче е нещо средно, включва както мъжкото, така и женското начало. Детето научава от възрастните, че е момиче или момче. Да бъдем мъж или жена е едно от разделенията, към което се тласкаме, докато се отчуждаваме от душата си, която обхваща и двата аспекта. Когато детето най-накрая стане адаптиран възрастен мъж или жена, фазата на забравяне е завършена.

2. Фазата на кризата

В дългосрочен план това „забравяне“ води до криза, под каквато и да е форма. Фазата на кризата е наречена „тъмната нощ на душата“, защото нашето вътрешно слънце, душата, вече не се вижда и не се усеща; животът вече не е задоволителен. Започвате да се чувствате нещастни, усещате, че нещо не е наред. И често си мислите, че не се вписвате в този свят, или по-скоро не се вписвате в „обществото“.

Всъщност това усещане е правилно. Само че това, което не се вписва, са придобитите представи, които имате за себе си и всички страхове, които сте приели. Освен това вие, оригиналният вие, не пасвате на източника на тези идеи за себе си: човешкото общество, което е толкова извън равновесие.

Критичната фаза приключва, когато дойде осъзнаването, че идеите, които имате за себе си, за това кой си мислите, че сте и следователно идеите, които имате за света и как трябва да живеете, не са наистина правилни, въпреки че са общоприети. Точно тези идеи – присъдите, разделенията – блокират светлината на душата.

Изходът от тази криза е да се освободиш от това, което смяташ, че трябва да бъдеш, и по този начин да позволиш това, което наистина си.

Това, разбира се, не е лесно, защото сме дошли да се идентифицираме напълно с определени идеи за себе си и за това какви трябва да бъдем. Единственото решение е да се освободим от тази идентификация и да се отдадем на течението на самия живот. Животът иска да възстанови контакта с вашето вътрешно дете: душевния импулс.

Често има две нагласи, които блокират този процес:

1. желание да се върнем в миналото и
2. виктимизация.

Първият е активно отношение: има проблем, например болест, раздяла и т.н., който трябва да бъде решен. Тогава всичко отново ще бъде наред и можем да се върнем към стария живот и да продължим да живеем както преди. Това не работи. Импулсът, който ни тласка към светлината на душата ни през кризата, не може лесно да бъде потиснат.

Второто отношение, на жертвата, превръща кризата в постоянно състояние. Смятаме, че мизерията е причинена от външни обстоятелства, които не можем да променим. Можете да упорствате в това отношение за известно време, но в крайна сметка нещастието става толкова голямо, че трябва да се направи нещо. В крайна сметка само движението вътре и пускането на старото носи просветление. След това започва третата фаза.

3. Фазата на пробуждането

Често това е фаза, в която изглежда, че хората правят малко. Например, те са в болнични или имат малко или никаква работа по други причини. Това е фаза на самоизследване. Душата изисква внимание и това отнема време, време, в което има по-малко или никакво внимание към външния свят. Във вътрешния свят протича процес на откриване на истинското Аз, светлината на душата.

Контактът с природата почти винаги играе важна роля. Всеки, който смята, че не се вписва в този свят, ще бъде докоснат от растенията и животните и от финото единство на целия живот, когато отиде сред природата. Всеки, който наистина се отвори към Земята и природата и почувства любовта и топлината, които идват към нас от Земята, осъзнава: „Хей, аз принадлежа на това.”

В човешкото общество обаче е възникнала атмосфера на страх, разделение и потисничество на душата, така че там наистина не можете да се чувствате като у дома си. Но щом контактът със себе си се събуди и се възстанови, забелязвате, че все още има хора, които ви „виждат“. В момента, в който решите: „Това съм аз, давам си шанс да се покажа“, настъпва второ раждане.

Не е нужно да има много хора наоколо, които да ви виждат и разбират, само няколко или дори един е достатъчен. Чрез такива сърдечни връзки се създава мрежа от светлина в този свят, светлина на душата. Постепенно третата фаза се превръща в четвърта фаза.

4. Фаза на излъчване

Светлината на душата вече може да тече през външните слоеве на личността. Напрежението между света на душата, на любовта и единството, срещу света на адаптацията, страха и разделението, до голяма степен е премахнато.

Не че ще направим грандиозни неща в тази фаза. Фазата на излъчване означава, че излъчваме вътрешен мир: мирът, който е резултат от естествения контакт със самите нас. Ние сме откъснати от неистовата енергия на човешкото общество. Дълбоко в себе си знаем кои сме и това ни кара да излъчваме мир и спокойствие. Да знаем кои сме също означава, че можем да видим кой е другият и къде е той.

Това означава, че гледаме на нашите събратя с любов. И очите на любовта виждат изгубеното дете в другия. В разговорите ние навлизаме в дълбочина и напомняме на другите кои са те. Ние не правим това като проповядваме; то става естествено, защото нямаме друг избор.

Блеснете във време на криза

В момента живеем във време на вълнения, страх и криза. На фундаментално ниво решението на кризата е човечеството като цяло да възстанови контакта с източника, с душата. Има две нагласи, които блокират това възстановяване. Същите нагласи се появяват в личния живот на всеки човек, който се намира в криза.

Първото отношение е желанието да се върнем към старото. Това е отговорът на много хора на кризата, включително и на правителството. „Благодарение на всякакви мерки ще преодолеем тази криза, тогава икономиката ще се нормализира и ще се върнем към нормалното“, е мисленето. Дори ако изглежда, че това работи временно, крайният резултат ще бъде само нова и по-голяма криза.

Старото не е желателно, старото е свят извън равновесие. Глобалната криза в крайна сметка е причинена от липса на контакт с душата. В крайна сметка единственото решение е възстановяването на контакта с душата.

Второто отношение е отношението на жертвата. Това ви хваща в капана на дуалността. В резултат на кризата има много хора, които са ужасени и вече не вярват на правителството, а в някои случаи дори го обвиняват за всичко, което се случва. Този дуалистичен начин на мислене, в който виждате себе си като безсилен срещу мощното правителство и неговите филиали, създава психологическо състояние на жертва и недоверие, което е в противоречие с любящата творческа енергия на душата.

Този, който е в контакт с душата си, гледа на другия с любов и вижда доброто във всеки. Той вижда проблемите като възможности за по-дълбок контакт с душата. Това не е наивно отношение, а води до по-дълбоко проникване на светлината, което в крайна сметка е единственото решение. Също така, мъдростта на душата носи със себе си осъзнаването, че добрите хора могат да правят лоши неща. Да живееш от душата обаче винаги ще означава да виждаш доброто в другия и да се опитваш да го подхранваш, като го докосваш със собствената си светлина. „Обичайте враговете си“, каза Христос. Всички ние сме хора и в нашата човещина сме свързани един с друг. Само чрез любов враговете в крайна сметка се превръщат в приятели.

Всички наши идеи, основани на страха, образуват сфера около Земята, така наречения астрален свят: черупка от мрак, която блокира светлината на душата и държи човечеството далеч от Източника. Но можем да пробием дупка в тази черупка. Как да направим това? Като допуснем отново светлината в нашия вътрешен свят и започнем да светим от там. И колкото повече отвори има, толкова повече се възстановява контактът между Източника и човечеството. Така че, станете самите вие такъв процеп за светлината, бъдете звезда на Земята.

Какво най-много ще ви помогне да се свържете отново с вашата божественост, какво най-много ще помогне на човека да се свърже отново с Източника? Често това е присъствието на някой, който вече е постигнал това, някой, когото усещате, който е свързан с неговата божествена същност, който е фокусиран върху вътрешната си светлина. Изпълнен с любов, изпълнен с контакт с Източника. Това е някой, който не съди, някой, който излъчва безусловна любов, някой, който може да каже: „Обичам всички, виждам страховете на всички, човечността, борбата, несигурността. Обръщам се към тях.” Такъв човек беше Христос, такъв човек беше Буда. Има много учители, които могат да погледнат другия с безусловна любов. Именно тези хора гарантират, че другите ще намерят отново пътя си. Опитайте се сами да бъдете такъв човек. Опитайте се да погледнете всеки човек с любов. Опитайте се да видите всеки човек. Опитайте се да видите изгубеното дете в другия. Така връщате другите към светлината. И не забравяйте стъпка първа: преоткрийте собствената си светлина, възстановете контакта със собствения си източник. Излъчвайте любов!

© Герит Гилен

29.10.2021

Превод Таня Темелкова