Вътрешният любовен поток

Предговор

Изглежда, че винаги търсим любовта и особено я искаме и очакваме от своите близки: като дете от родителите си, а по-късно в живота от партньора си. Често последното се оказва разочарование, което в много случаи води до ожесточени упреци. Разводите често са придружени от омраза и негодувание; хората се чувстват предадени. Партньорът не ни е дал любовта, за която сме смятали, че имаме право, а сега очевидно сме без любов.

Защо се нуждаем от тази любов от другия толкова силно? Дали защото не сме в състояние да си дадем любов? Очевидно не сме много добри в това, иначе много разводи биха били много по-малко драматични.

Всички ние имаме източник на любов в себе си, иначе не бихме могли да дадем любов. Но защо се чувстваме толкова необичани от самите себе си?

Какво блокира този източник и спира вътрешния поток на любовта? А какво е любовта изобщо?

В тази статия искам да отговоря на тези въпроси и ще започна с последния въпрос.

Какво е любовта изобщо?

В отговор на този въпрос бързо стигаме до едно определение: „чувство на дълбока привързаност към друго“. Там обаче има проблем: думата „привързаност“ е вид синоним на думата любов, така че това определение не ни е от полза, то е омагьосан кръг. Трудно е да определим нещо толкова основно като любовта, така че нека се опитаме да я опишем, като разгледаме нейните свойства.

Като начало любовта е безусловна. Условната любов не е истинска любов. Родител, който обича дете само ако детето отговаря на определени очаквания, всъщност не го обича. Ако наистина обичате някого, вие го приемате напълно, включително с всичките му недостатъци. Любовта е извън нашите представи за добро и зло.

Любовта е енергия, енергия, която дава нещо; веднага се чувствате по-добре, когато получите любов от някого. Любовта ви кара да се чувствате забелязани, спокойни и започвате да цъфтите.

Любовта също е обединяваща: ние се чувстваме свързани с тези, които обичаме.

Това означава, че любовта е даряваща и свързваща енергия, която казва „да“ както на светлината, така и на тъмнината; включва и двете. Любовта обединява неща, които са разбити, любовта лекува. Това е енергия, която обхваща всичко, лекува всичко, свързва всичко отново. Вселената изглежда е съставена от безкраен брой форми на живот, от уникални животи. Любовта е вътрешната връзка между всички тези животи, която ги прави всички като едно цяло.

Издига се над всички ограничения и прегради. Тези раздели са възможни само от времето и пространството и са създадени от нашите преценки; например добро и зло.

Така че любовта по същество е енергия, която надхвърля времето и пространството, доброто и злото: свързващата и лечебна енергия зад всички форми.

Мистиците често казват, че всичко е едно. Любовта е силата, която кара това да се случи. Това е реалността на единството зад всички форми; реалността, която обхваща и прониква всички тези форми. Това е най-високото поле на съзнанието, което е свързано отвътре с всичко, с източника.

В момента, в който кажем на друг: „Обичам те“, ние допускаме тази реалност обратно в сърцата си. След това се издигаме за момент до това ниво на единство и пускаме ограниченията, които сме си поставили. Времето и пространството, както и всички преценки за другия, след това изчезват за момент. Това прави любовта. Любовта ви кара отново да осъзнавате безкрайната и вечна реалност. Любовта е върховната, най-фундаментална реалност във Вселената, въпреки че това е в разрез с всички начини на мислене, които класифицират реалността в ограничения. В резултат на това много хора живеят в напрежение между това, което нашите мисли ни казват за себе си и реалността около нас, и това, което нашите сърца ни карат да се чувстваме по този въпрос: стени срещу единство; отделност спрямо свързаност.

Източникът на любовта в нас

Какво имам предвид под източника?

Когато говорим за понятието източник, често мислим за понятието произход. Например, ние сме създадени от Бог, така че това е нашият източник, нашият произход. Или Вселената е създадена от Големия взрив; това е източникът на всичко.

Този начин на мислене е проблематичен, защото след това поставяме източника извън себе си чрез огромно разделяне във времето. Това разделяне е мисловна конструкция: израз на убеждението, че сме отделени от източника.

Това убеждение е неправилно. Ние никога не сме отделени от източника.

Източникът е нещо, което съществува извън времето и пространството, тоест източникът е сега, източникът е тук. Източникът не е извън нас, а вътре в нас. Ние сме източникът на любовта, ние сме любовта.

Следователно да бъдем свързани с източника, да чувстваме любовта, каквато сме, трябва да бъде много естествено за нас. Това е да бъдеш това, което всъщност си, да чувстваш кой си в действителност; приемайки себе си напълно.

Така трябва да бъде. И така, къде са се объркали нещата? Между другото мислим за себе си. По всички мисловни конструкции, които ни отчуждават от източника.

Както мислим за реалността извън нас, така мислим и за себе си. Ако виждаме реалността извън нас като борба на „всички срещу всички“, това означава, че ние също сме в противоречие със себе си. Хората, които преценяват грубо другите, не обичат себе си.

Какво чувстваме към себе си?

Нека да разгледаме това. Как се отнасяте към самите себе си?

Смятате ли се за добър човек? Смятате ли се за достатъчно добър, за да имате право на любов?

Много хора не мислят така. Те се смятат за толкова лоши, че непрекъснато трябва да крият истинската си същност и мисли от другите. Те виждат другите като нормални, но те като че ли не са.

С други думи, ние смятаме, че любовта трябва да бъде само за добри хора, че любовта трябва да бъде спечелена. Това е грешка номер едно. Любовта е безусловна и самите хора, които се наричат лоши, се нуждаят най-много от любов. Това, което наричаме зло, произлиза от липсата на любов.

Не може ли всички онези зли мисли, които имате, всичко, от което се срамувате, да произтичат от липсата на любов?

Ако смятате, че нямате право да обичате, защото мислите ви понякога не са толкова приятни, въпреки че тези мисли са резултат от липсата на любов, тогава никога няма да стигнете там. Заключили сте се в мисловен кръг, който скрива вашето вътрешно слънце като тъмен облак.

Това е важно блокиране. Много лоши, ядосани и страховити мисли и чувства са възникнали в нас поради липса на любов. И тъй като ги имаме, не се смятаме за достойни за любов. По този начин ние се хващаме в капан в негативен кръг, в който не позволяваме на любовта да влезе и така губим връзката си с източника. Това се отразява в убеждението, че има огромна разлика във времето и пространството между източника и нашия свят.

Допуснете любовта

Как да излезем от този начин на реагиране? Като начало, като мислим различно за любовта; като виждаме любовта като нещо, което е безусловно. Истинската любов няма условия. Любовта, която поставя изисквания - „Обичам те толкова много, следователно трябва да ...“ - не е любов, а изнудване.

Любовта е не само безусловна, любовта наистина иска да тече на места, където е необходима. Точно както светлината копнее да просветли мрака, любовта копнее нежно да докосне и утеши всяка болка, всяка скръб, всеки гняв. Спрете да се сдържате. Премахнете блокажите между любовния източник във вас и детето във вас, което толкова копнее за любов.

Освободете се от мисълта, че нямате право да обичате. Всичко, което съществува, има право на любов. И любовта особено иска да тече към тъмните места във вас. Не се сдържайте повече.

Ключът е да спрете да мислите, че вие не сте източникът.

Как да направиш това? Това е много просто: приемете, че в момента сте източникът.

Кажете си: „Аз съм източникът, винаги съм бил този източник. Обичам себе си." Оставете тази мисъл в главата си за момент, въпреки че все още може да няма усещане. Това е първа стъпка.

След това се запитайте: „Коя част от мен сега се нуждае най-много от любов?“ Погледнете в себе си. Представете си, че някъде във вас се крие уплашен или ядосан човек, който смята, че няма право да обича, който може да мисли, че е лош, че е различен, че е откъснат и сам.

Тогава почувствайте колко силно този човек има нужда от любов; как в сърцето си желаете да обичате този човек.

Сега сте открили истината: вие сте любов, вие сте източникът .

Сега оставете любовта ви да се влее в тази изгубена част от вас самите. Прегърнете и му кажете меки, сладки думи: „Виждам те, ти си част от мен, принадлежим си, ние продължаваме заедно.“

Оставянето на вътрешната любов да се състои от три стъпки:

- Осъзнайте, че всичко във Вселената има право на любов, включително и вие, и бъдете готови да се отворите към любовта.

- Представете си, че вие сте източникът. Че не си беден, а богат, богат на любов.

- Тогава оставете любовта да тече от източника към онази най-загубена част във вас.

Когато правите това упражнение за първи път, може да не почувствате голяма любов. Но постепенно нещо ще се отвори във вас. Бавно ще започне да тече.

Вътрешният поток на любовта

Вътрешният поток на любовта е блокиран от мисли за недостойност, свързани с дълбоки вярвания, които ни казват, че сме отделени от източника. Помислете за старата вяра на грехопадението: Бог изгони човека от рая.

Човекът е сложно същество. В нас има част, която е отделена от източника: личността, която иска да живее в прекрасното приключение на живота, откриването на Вселената, но тя също е източникът. С единия крак заставаме в света на хиляди форми, с другия крак във вечния източник. Това са двете ни страни: полярността на нашето същество. Всичко, което съществува, има същата полярност; следователно можем да кажем, че всичко е едно.

Вътрешният поток на любовта възниква, когато напълно допуснем съзнанието на тези две страни в себе си и напълно се освободим от мислите, които ги разделят. Малкото човешко Аз в нас, нашата личност, след това се връща обратно в лъчистата любяща светлина на своето вътрешно слънце. Тъмните облаци, които блокират светлината, изчезват.

Моментът, в който личността започне отново да пропуска светлината, е моментът, когато любовта започне да тече. Този вътрешен поток осигурява връзка с външния поток на живота. Вече не сме затворени в ограничаващи мисли и се връщаме към живота. Позволяваме си отново да бъдем носени заедно с потока на живота и чувстваме, че любовта не е само в нас, но присъства навсякъде около нас.

И накрая, активирайте потока на любовта в света

Всички ние копнеем за свят с повече светлина, любов и хармония, но никога няма да постигнем това, ако продължаваме да вярваме и критикуваме лошите намерения на нашите ближни. Правейки това, ние създаваме само втвърдяване, борба и двойственост. Правейки това, ние създаваме ограничения въз основа на нашите преценки и гняв, в които се заключваме: прегради, които блокират както потока на живота, така и на любовта. Проектирайки собствената си тъмнина върху своите ближни, ние не виждаме тъмнината в себе си и част от нас остава лишена от потока на любовта.

Решението е да видим събратята си с очите на любовта.

Поглеждайки по този начин, можем да видим доброто, любовта в тях.

Поглеждайки по този начин, можем отново да осъзнаем, че никой не се ражда виновник, че има разлика между вярванията на човека и истинската му същност.

Поглеждайки по този начин, ние активираме доброто в друг.

Позволявайки на потока на любовта в себе си, ние също така започваме потока на любовта в света около нас.

Едва тогава ще бъде създадена новата Земя, светът, за който толкова копнеем.

Новата Земя в крайна сметка е отражение на новата Земя в нас самите: човешкото същество, което е създадено, когато напълно потопим личността си в светлината на нашата любов, светлината на източника, който сме.

© Герит Гилен

Превод от английски Таня Темелкова