Чиста свобода или юнашка смърт

откъс от "Комитата от Дряновския манастир"

исторически роман от Павлина Павлова

 

Новината за обесването на Васил Левски се разнесе като трагична загуба за българите, но не мина много време и започнаха да пристигат новини, че вместо от отчаяние, народът е обзет от нов революционен плам. Христо Иванов-Големия започнал да възстановява Търновския революционен комитет, идва неведнъж и в нашето село, оттам се познаваме. И не само той...

Най-много се радвахме, когато идваше отец Матей Преображенски, защото ни носеше брошури, вестници и новини от Влашко. Той обикновено водеше със себе си кон или муле, с преметнати върху гърба му козени дисаги, пълни с книги. Когато го питаха какви са тези книги, отвръщаше: "Църковни", пък те бяха бунтовнически, печатани във Влашко или в Цариград. Оставяше ни по някоя нова, а ние, от Голямо-Яларския революционен комитет, през два дни се събирахме в дома на поп Иван, за да ги четем - обикновено един четеше на глас, а останалите слушаха.

Та, отец Матей Преображенски веднъж ни донесе една тънка книжка - "Привременен закон за народните горски чети за 1867 година" от Георги Сава Раковски. Там пишеше, че начело на четата стои войводата с пръв помощник байрактарят. И че четници могат да станат само онези, които имат висок морал и хранят преданост към народното дело - само такива хора имаха право да положат клетва в тържествена обстановка, както направих и аз. А клетвата беше досущ като оная, която са полагали четниците на Филип Тотьо през месец май 1867 година:

"Кълнем се, Во имя Отца и Сина и Светого Духа. Амин. Заклевам се в душата си и пред Бога, че ще пролея кръвта си за милото си поробено отечество България; че ще бъда верен на другарите си до гроба; че ще се бия юнашки с враговете на народа си и няма да отстъпвам, докато дишам под небето; че няма да издавам никога, нищо и никого и при най-страшните мъки под слънцето; че се отричам от този свят и се обричам на смъртта и на мъки и страдания, които ще понасям търпеливо за благото на робинята наша майка България. Отричам се от жена, от деца и родители и се покорявам на войводата и на закона му. Ако наруша тази моя клетва, нека бъда насечен от ножовете, които са над главата ми и да бъда преследван и унищожен от другарите, гдето ме намерят по лицето на земята. С чисто сърце и от добра воля приемам това свято заклятие и целувам свещения кръст, светото Евангелие и ножа."

Жалко, че и отец Матей Преображенски не доживя до свободата. Какво ти - отиде си от ушебол млад, на 47, една година преди да беше избухнало Априлското въстание. Ала при неговия начин на живот, при непрестанните му митарства не само из българските земи, но и до Цариград, Йерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко, при вечното недохранване и студуване под открити небеса, друго не би могло и да се очаква.

Но кой да ти мисли за себе си в ония тревожни времена и бунтовни денонощия? Яд ме е само, че когато той и Васил Левски са минали заедно през нашето село през 1869-та, още бях малък, та не можах да се запозная с Левски. Но на погребението на отец Матей присъствах, всички от Голямо-Яларския революционен комитет отидохме в Ново село, за да го изпратим от построения с негови усилия Комитетски хан до малкото, обрасло с трева и бурени гробище. Смъртта на отец Матей Преображенски, изключен от Преображенския манастир заради бунтовната си дейност, беше тежък удар за нас. Никога няма да забравя забързаната му фигура, облечен с расо, отдавна изгубило цвета си, окъсано и с кални пръски. Капата му, някога черна, също беше пожълтяла от прах, дъждове и слънце. Тогава много се чудех на кърпените му калеври, но по-късно неведнъж ми се беше искало да са на моите крака, вместо мокрите ми цървули.

Беше висок, плещест мъжага, но без обичайното за повечето свещеници шкембе. Имаше малки мустаци и рядка кестенява брада. Благ човек, ако трябва да го изразя с една дума. Сега за делото, което се подхващаше, трябваха пари, много пари - за оръжие, за барут, за ушиване на четническите униформи... При включването си в комитета всеки нов член внасяше по 50 гроша, а после всеки месец - по два. Те, както и даренията, се записваха в кондиката - тефтер, който се водеше от Параскева Вълчева.

Но не бяха достатъчни. Това налагаше не само ние да дадем всичко, което имахме или бяхме заделяли "бели пари за черни дни", но и да продадем, да заложим ниви, дори къщите си. И всеки грош трябваше да се записва от нашата касиерка Параскева Вълчева в нарочния тефтер, защото, когато прогонехме душманите, всеки революционен комитет щеше да отговаря пред бъдещото българско свободно правителство: от кого колко пари е взел и за какво са били изхарчени.

Беше настъпил моментът, когато ние, членовете на революционните комитети, не се бояхме от никого. Как ни го каза Бачо Киро: "На нашето чело сега е написано с огнени букви: "Чиста свобода или юнашка смърт."

Текстът е изпратен от авторката Павлина Павлова

 

=======================

След като първото издание на романа беше разграбено, се наложи второ – то е с твърди корици, луксозно, издание на „Български бестселър – НМБКП“. Можете да закупите романа онлайн на тел. 0888508075 – чрез Еконт – с намаление и подарък поетична книга от авторката.

=======================