Диалози с Питагор

Записано от Ана Зубкова

Под редакцията и с коментари на Владимир Антонов

 

 Питагор е един от Месиите, оказвали духовна помощ на въплътените хора в страните от басейна на Средиземно море. Неговата заслуга пред човечеството не е в математическите разработки, за които днес знаят всички ученици от горните класове, а в това, че Той е създал съвършена духовна Школа, принципите на организация в която трябва да служат за пример на всички следващи поколения, населяващи нашата планета.

В днешно време Питагор продължава своето Божествено служение в качеството на Свети Дух – представител на Твореца.

Публикуваните материали ще бъдат ценни както за онези, които възнамеряват да започнат да се самоусъвършенстват, така и за вече преминалите значителна част от духовния Път.

 

Предисловие от Константинос[1]

Радвайте се, читатели! Днес вие ще научите повече за дейността и Учението на Великия Питагор!

Две хиляди и петстотин години отделят времето на Неговото въплъщение на Земята от нашето съвремие. Той бил известен на целия античен свят като водещ философ, математик, създател на духовна Школа. Той е допринесъл за развитието на всички области на знанието и е създал Школа за израстването на човешките души, за тяхното усъвършенстване.

До вашите съвременници са стигнали много фрагменти от Неговите трудове и от легендите за неговия живот, които били преразказвани и преписвани в онези далечни времена.

Не съвсем безупречни описания на живота на Питагор са съставени от Порфирий или Диоген Лаертски и нещо повече – от техните последователи… Те събирали факти, слухове, легенди и догадки, записани от хора, които не познавали Питагор…

В най-чист вид до вашето време са достигнали „Златните стихове“ на Питагор, съхранени от Лизий.

… Да, за Питагор започнали да се създават легенди още приживе. Неговият обикновен живот бил покрит с ореола на тайната… Мнозина са го почитали като явилия се на Земята Аполон.

… Питагор се родил на остров Самос в Егейско море. Още преди раждането му неговите родители посетили храма на Аполон в Делфи, където им било дадено предсказание, че ще им се роди син, „който ще донесе благо на всички хора за всички времена“.

… Самият Питагор е разказвал малко за своето детство. Той говорил на своите ученици, че от ранните си години обичал да учи. И подчертавал важността на стремежа към знания и към познаване на Истината: защото те са главният двигател на душата по Пътя на усъвършенстването!

Отначало той се учил при много просветени за своето време хора: Хермодамант, Фередикт Сироски, Анаксимандра.

Питагор упоменавал като значими в своето духовно развитие посвещенията, получени от Него в младостта му от орфиците. Именно от тях Той получил знания за законите за истинската нравственост, в това число, за етиката на храненето, за огромните възможности на хармонията в изкуството да въздейства върху душата, за Твореца-Управник на цялото Мироздание, което не е разделено на култове към отделни „богове“.

Впоследствие Питагор пътешествал много из различни страни. Неговата сила на духа и обаянието му, стремежът към Истината и личната чистота били такива, че духовните Майстори лесно Го допускали до тайните, обикновено грижливо скривани от чужденците.

Той получил посвещения в много духовни традиции, включително в египетските, преминал обучение включително в Мемфис и Хелиопол и там дори получил сан на жрец.

Но Питагор надминал всички Свои учители, тъй като извън границите на конкретните религиозни традиции Той виждал Единното Божествено Начало и съумял да Го познае.

След това се оказал в Персия, която в онези времена властвала над много народи. Персийският двор тогава събирал философи, лекари, предсказатели, магове… Така постъпвали много владетели на различните страни по онова време, и управникът на персите се стремял да ги превъзхожда в това…

В която и страна да се окажел, Питагор обогатявал със своя опит мъдростта на другите народи.

След това Питагор създал Своята Школа в гръцкия град Кротон[2] в Южна Италия. И тази Школа прославила името Му във вековете!

Той събрал в едно мъдростта натрупана от човечеството към онова време, Божествените знания, получени от Него лично и свързал всичко това в стройна система, обхващаща всички области на живота и позволяваща на множество хора да се приближат до Съвършенството, като се запознават с Неговото Учение.

В тази Школа всеки можел да получи онези знания, за възприемането на които бил готов: започвайки от подрастващите, изучаващи първите стъпки в математиката и музиката и свършвайки с посвещенията на онези, които са познали висшите, Божествените състояния на душата. Всичко това било построено като хармонични степени за израстване: от чистия, праведния в делата, емоциите и мислите си човек до Божествения Човек!

В Школата се съединили в единен хармоничен съюз религия, наука и изкуство. Тук учениците имали възможност да получат разностранни познания по медицина, астрономия, геометрия, музика, също и знания за законите за пропорциите в архитектурата и ваятелството. Но главни били знанията за усъвършенстването на душата. И всичко служело именно на тази цел.

В онези времена умението за любуване и наслаждаване на красотата било естествено в гръцката култура. Това се проявявало и в почитането на философите, показващи красота на мисълта, и в любуването на красотата на човешкото тяло, например в спортните съзтезания, танците или прекрасните статуи, възхищавали се също от красотата на думите в стиховете на поетите, на хармонията в творенията на музикантите.

В тази атмосфера Питагор обяснявал на хората законите за създаване на хармония и красота, учил как чрез сънастройване, да се наслаждават от тяхното съзерцаване, помагал им да видят тяхната връзка с Божествените закони, учил на стремеж към Цялостност и Сливане с Изначалното.

Питагор обучавал и на закона за превъплъщенията на душите. Той говорил за множеството раждания, които има всяка душа по пътя към Съвършенството. Това, което очаква душата след смъртта на тялото не е тъжно съществуване в Аида[3], а ново раждане: ще се роди отново в ново тяло, за да продължи своето развитие.

Питагор давал знания и за великия Централен Огън – Слънцето на Бог: Твореца, Първоизточника на цялото Творение, управляващ всички процеси, протичащи в Мирозданието!

Питагор не признавал труда на робите и проповядвал за свобода и ненасилие на човек над човека и на човека над природата.

Той също обяснявал на хората защо е недопустимо и неугодно на Бог жертвоприношението на животни, което съществувало в традиционните вярвания и култове в много храмове.

Обяснявал необходимостта именно от вегетарианско хранене. Той самият и Неговите ученици били строги вегетарианци.

Питагор винаги правел неизгладимо впечатление на хората. Неговите движения били плавни и спокойни. Речта му – бавна и пълна със сила. Състоянието на покой не Го напускало дори в ситуации, когато животът Му, делото Му, били подложени на опасност. Никаква ситуация не можела да Го извади от състоянието на хармония, защото Той бил единен с Висшата Хармония, която не се нарушава от проблемите на преходния свят.

Неговите изказвания вдъхновявали много хора! Той правел наглед невъзможното, обединявайки в едно стройно Учение и висшите духовни истини, и началните основи, които били достъпни и разбираеми за всеки човек.

Всичко започвало с етапите на обучение по нравствена чистота. Той обяснявал законите за взаимоотношенията на човека с другите хора, с природата, с Бог. Създал възможност за развитие на хората, намиращи се на различни степени на израстване. За някого това било развитие на интелекта чрез знанията по математика и логика, за другиго – усвояване на принципите на хармонията в музиката, живописта, танците, поезията…

Питагор прилагал нравствените закони и към държавното устройство, подчертавайки голямото значение на това за възпитаването на достойни граждани. Огромно било също влиянието Му върху политиците и властимащите… Много от нещата предложени от него се осъществявали на практика.

Той посветил живота си не на утопия, нереална мечта за прекрасно устройство на обществото, а създал в своята Школа реален образец за нравствен и хармоничен живот на хората.

Учениците в Школата на Питагор били подбирани много внимателно. Те преминавали през дълъг изпитателен срок: от една до няколко години. През това време кандитатите се запознавали с нравствените принципи и общи знания за устройството на Мирозданието. В публичните, открити за всички желаещи изказвания, отначало Питагор, а после и Неговите ученици говорели подробно за това.

След това за кандитатите за следващите степени на обучение се провеждало встъпително събеседване: сериозен изпит, на който се проверявало как учениците са усвоили основите…

Ново в Школата било и това, че в нея наред с мъжете се приемали и жени. За жените от онези времена било достъпно само домашното образование или възпитанието в някакъв храм. Но в Школата на Питагор те имали възможност да се учат наравно с мъжете.

В Школата не били забранени съпружеските съюзи между учениците.

Питагор обявявал грубите сексуални желания за порок, а фините и нежни взаимоотношения на обичащите се едни други хора наричал благословени от Бог. Самият Питагор бил женен и имал деца. Жена му и децата им били Негови ученици.

В Школата съществувало разделение на обучаващите се по групи (или по-точно, последователни степени): слушатели и познаващи.

Слушатели били онези, които попивали в себе си и се учили да претворяват във всекидневния живот и творческите нравствени правила, и мирогледа на питагорейците. На тази степен, в частност, се усвоявала вътрешната тишина. От психоенергийните упражнения се изучавали само прости практики за усвояване на умението за управление на своята емоционална сфера, а също за очистване на енергийните тела. Учениците от тази степен усвоявали онези начални прийоми, които разкривали духовното сърце и позволявали да се усети, да се почуства Светлината и Любовта на Бог. Много от тези ученици след това продължавали своята дейност извън пределите на Школата, внасяйки новия мироглед в живота на хората около тях.

Познаващите – това била следващата принципна степен: степен на сериозна медитативна работа на ниво буддхи-йога. Тези ученици били значително по-малко. Тези знания били вече езотерични, т.е. тайни, достъпни само за достойните за тях.

Съществувала още и трета много малка група ученици – Сияещи. Така наричали Онези, Които са достигнали Сливането с Божественото Съзнание и вече можели те самите да сияят: да излъчват Божествената Светлина, да даряват Божествените Знания от Първоизточника. Те били малко. Те помагали на Учителя във воденето на занятията, създавали нови общини на питагорейското братство.

… Душевната чистота нерядко предизвиквала завист в онези, които не искали да се преобразят, за да станат по-добри. Сред отхвърлените от Питагор кандидати имало един човек, който Го намразил и впоследствие ожесточил и възглавил хора, които подпалили сградата на Школата и убили Питагор и много от Неговите ученици…

Това събитие принудило останалите въплътени питагорейци да станат по-внимателни, да се стараят да бъдат по-незабелижими сред странични хора. Прякото обучение станало достъпно само за малцина. Но в продължение на векове светлината на тези знания продължавала да помага на търсещите.

… Знанията във висшите степени на Школата не се записвали или били записвани с помощта на тайни символи. Онези, които се издигали на достатъчна висота в развитието си, лесно възприемали наставленията и медитациите от Учителя без Неговото телесно присъствие – направо от Съзнание към съзнание.

Така Той обучавал онези, които не били до него, а после, след развъплъщението, и много поколения последователи.

Така Той продължава да помага на въплътените хора и сега.

И така – бъдете внимателни! И ще узнаете онова, на което учи Питагор, направо от Неговите уста, Устата на Божественото Съзнание:

 

* * *

Аз бих искал отново да започна да говоря с въплътените хора. И нека Моите беседи станат достъпни за тях!

Малко от това, което Аз говорих, писах, на което обучавах, се е съхранило и е достигнало до вашите съвременници. Ще повторя някои неща отново – за поколенията, които сега живеят на Земята. Ще наречем това „Диалози с Питагор“, защото това е част от отговорите на въпроси, на които Ми се е налаго да отговоря.

И така, да започваме, приятели! Прегръщам ви с Вълната на Живата Светлина, читатели Мои!

***

„Как си обучавал хората на нравственост? Какви основания има човек, за да води нравствен живот? И какво да смятаме за нравствено?“

Някога Аз написах „Трактат за нравствеността“… Там, в частност, говорих и повтарям отново: без нравственост знанията са опасни!

Да, мнозина предполагат, че няма причини за нравственост… Нали външно изглежда, че хората по еднакъв начин се веселят, страдат и умират: и онези, които се отдават на порока, и другите, които прекарват живота си в грижа за другите, в любов към всичко…

Но така изглежда само на повърхността, в ежедневната суета…

А основания за нравственост има!

… Има правила за поведение, които са различни при различните народи. Тези правила, закони и устои са измислени от хората. Между тях има и хубави, и лоши… Тяхното изпълнение се повелява от обществото от хора, които са ги приели. На човека или хората, които управляват тази държава е повелено да спазват тези правила…

Но има и друго!

Висшите Закони за чистота, любов, хармония не са измислени от човека! Те са заложени от Твореца в природата на Битието и Еволюцията – на цялото Творение! Това може да не е явно за хората поради „мъглата“ от техните предразсъдъци. Но любовта, хармонията и чистотата са направление за движението към Твореца! Обратното движение ражда дисхармония, болести, нещастия… Ние имаме право сами да избираме накъде да вървим…

Любовта е свойство на Цялото[4]! Всичко в Него е скрепено от Любовта! Всичко в Него живее в Единство! И това е Велик Закон за живота на всички същества!

И затова любовта, доброто – това е благо! Чрез деянията на любовта, доброто ние се движим към хармония, към Единство!

А злото е нарушение на хармонията! Злото е вреда, причинявана на Цялото, когато всичко се дели на „ваше“ и „мое“. В това разделение “мое“-то се стреми да бъде водещо и създава възможности за зло…

Злото поражда зло, доброто ражда добро… И само мъдрият различава кое е добро и кое – зло!

Нека Любовта да стане опора за нравственост във всеки –надеждна и проста опора за Единение с Цялото, за Сливане с Него!

***

Как успя да създадеш такава Школа и да направиш Твоето Учение толкова популярно? Как, без принуда, богатите се отказвали от богатството си, от живота си в разкош и са идвали при Теб като ученици! Как успя да направиш така, че много хора са се стремили да съблюдават законите за нравствен живот с цялото си сърце и искрено желайки това? И защо земните управници са се преклонявали пред Твоята мъдрост, искали са да следват Твоите съвети?

Съществува сила на душата! И ако тази сила е голяма, тогава човек има популярност сред другите хора. Те усърдно се стремят към него, слушат съветите му, следват примера му във всичко… И дори са готови просто да бъдат до него… Голямата беда обаче е, че техните кумири, притежавайки груба сила, не познават нравствените устои на Бог!...

А когато Творецът проявява Висшата Воля чрез някой човек, тогава тази Сила преобразява цялото пространство наоколо! Него са готови да го слушат, към Него, във велик стремеж, искат да се приближат всички добри души. Та нали висшето щастие позволява на душата да се докосне до тази Любов на Всевишния!

Да, имало е случай във всички векове, когато Светлината на Мъдростта, Любовта и Силата е била проявена в тялото на човека. И това е привличало душата повече, отколкото безсмислените игри, или пиянската веселба, или поклонението към низки „богове“…

Жалко само, че малка част от тълпите са оставали верни на Учението… Винаги има хиляди готови да слушат, разбралите същността са много по-малко, готовите да следват и изпълняват Учението изцяло са единици. Те са много, само ако се гледа през очите на Бог в безкрайната редица на вековете...

***

„Как да се откажем от празните желания? И как да управляваме желанията си?“

  • Хайде да разгледаме какво и защо е способен да желае човек?

Дали има смисъл той да потиска само своите лоши, вредни желания!

Дали човек може да желае също и Съвършенство, Мъдрост, Сливане с Цялото! И висшите цели – когато са желани – са способни да направляват и преобразяват целия му живот!  

И е много важно да се прави разлика: какво по духовния Път е полезно за нас, какво е излишно, само ни отвлича и какво изцяло ни влече назад?

Порочни са тези желания, които носят в себе си вреда на другите. Порочни са също желанията, които пречат на човека да стане по-добър, които го отдалечават от благата на Цялото!

Полезно за нас е да умеем да се въздържаме от глупави и ненавременни желания. Това укрепва волята и освобождава душата от поробващите желания. Смешно и унизително е човек да бъде пленник на каквото и да е желание – било то желание да яде, или да спи, или да излее обидата си върху някого!

Слушай, човеко! Бъди господар на своите желания! Не бъди презрян роб на низките страсти!

Много е важно човек да осъзнае какво в действителност трябва да желае!

Сега – за управляването на желанието.

Има воля – силата на развитата душа.

Обаче силата използвана за лоши неща е опасна!...

Кой управлява волята на човека? – той самият!

Със своята мисъл, с емоцията си той сам дава команда на силата си… И човек е способен да мисли, оценява и различава. И той е длъжен да направлява тази сила за благи дела!

Обаче, докато в човека са разделени и нехармонични неговите части: емоции, желания и мисли -  за него не е лесно да подчинява тази сила…

Необходимо е да се разбере главното: единствено сърдечната любов е способна да свързва в хармония и мислите, и постъпките, да уравновеси своите цели и желания! Любовта е способна да направи човека цялостен! И тогава силата му нараства много!

Когато и мислите, и емоциите, и волята - в единство – са насочени за благи дела, тогава за човек е лесно да управлява желанията си!

И тогава може да възпитава в себе си тази цялостност и хармоничност!

***

„Как вдъхновяваше учениците си за борба с техните несъвършенства?“

Аз не бях снизходителен към пороците на Моите ученици!

Често съм чувал да казват, че… всички ние сме хора, затова сме грешни…

Аз отговарях: „Да всички ние сме хора! И можем да станем подобни на Бог във всичко!“

Да, всички ние сме хора! И затова можем да проявим Божественото в себе си! Именно затова сме длъжни да живеем!

Ние сме хора! И в това се състои великата възможност за нас! Ние можем да погледнем зад границата на материалното Творение! Способни сме да разберем и реализираме своята Божествена Същност!

Животът на Земята в това тяло е кратък. И после може би ще е нужно да чакаме векове възможност да получим друго тяло, за да се променим, да се преобразим…

Бог е установил Законите на живота. Човекът е длъжен да ги изпълнява за благото на Цялото и заради самия себе си! Когато ученикът разбира всичко това, той е способен да различи доброто от злото в себе си. Тогава идва разбирането защо се смятат за пороци убийството, кражбата, лъжата, горделивостта, мързелът и много друго неща…

А когато човек, не в мислите и думите, а в делата си се стреми към преображение, той е способен да се утвърди в състоянията на любовта.

Аз бях безжалостен, когато някой съзнателно отглеждаше злото в себе си или не благоволеше да го забелязва, когато някой с гордост подхранваше укрепения в него порок! Аз бях прям и строг с учениците си. И с това помогнах на мнозина!

***

„Как обясняваше на хората необходимостта от чисто, вегетарианско хранене? Много рядко хората са готови да изпълняват този толкова прост принцип…“

  • Да започнем с това, че Аз предлагах на хората да се въздържат от убийство. Обяснявах, че животът е свещен! Та нали той е създаден от Бог и служи на Бог!

След това обяснявах чудното Единство на всичко, което съществува в Мирозданието!

Говорих също, че и животните, и всички други същества са създание на Твореца!

В техните тела живеят души! Те умеят да чувстват, и да се радват, и да страдат! И човекът не трябва напразно да причинява страдания на Божиите творения!

И човек не трябва да яде животинска плът! Това е несъвместимо с принципите на любовта и чистотата!

Сега да поговорим за чистотата.

Има чистота на тялото. Та нали тялото трябва да се поддържа здраво и чисто! Не си струва да повреждаш лодката, с която ще предприемеш пътуване до Дома на Отца по морето на живота!

Има също и чистота на душата. Чистотата на мислите, емоциите и постъпките на човека определя тази чистота!

А ако говорим за чистотата на тялото, то тя се постига двуяко: външно, а също и вътрешно.

Външата чистота е ясна на всички: желателно е сутрин след ставане и вечер преди лягане тялото да се измива, да се очисти телесният покров на душата от външната мръсотия.

Но има и друга чистота, която влиза в тялото с храната и напитките. Нали тялото живее и расте като преобразува храната, която му даваме.

И затова храната трябва да бъде чиста: свободна от енергиите на болката, насилието, жестокостта и алчността човешка.

Когато човек яде убито тяло, той приема в себе си смърт и болка…

А когато употребява чисти и събрани с любов плодове и семена, той укрепва в тялото си силата на живота!

Аз почитах неоспоримата и нравствената за живота чистота – употребата на чиста храна!

Ще кажа още и за чистотата на напитките.

Кой здравомислещ човек би се съгласил да пие това, което действа на ума като опиум? Кой доброволно се стреми от мъдрост към глупост? Нека да поразмисли онзи, който иска да си изясни законите за чистотата!

Ще кажа още и за чистотата на мисленето.

Има чистота на мислите. И това, макар и трудно, е възможно да се достигне. Нали, който няма порочни мисли, няма да върши порочни дела!

Но да се научиш да мислиш светло и чисто, е възможно само чрез развитието на сърдечната любов, познаването на нравствените основи!

Така стигаме до главния аспект на чистотата: това е чистотата на душата! И тази чистота ще се роди в умението да любиш! Чрез любовта тя расте и се стреми към Светлината на Висшата Чистота!

Нали само чистата душа е способна да види нематериалния Свят и да разбира и слуша Бог, да чувства изцяло Неговата Любов!

Следователно душата трябва да се пази чиста!

***

„Но как да преодолеем в себе си безволието и вялостта, мързела и унинието?“

Нека да намерим причината! За да укрепи волята си, човек трябва да има Цел, да търси стъпалата към Нея! В какво е смисълът на живота? – той трябва да разбере това! Нека да се стреми да познае хармонията със Създателя-Творец!

И една от първите крачки за укрепване на волята, доста елементарна, е тази: ти можеш да поддържаш енергичността на тялото си с гимнастика.

Втората крачка може да бъде хармонията между натоварването на ума и тялото; и това равновесие може да се намери по средата – в духовното сърце, където властва любовта. Любовта е способна да създава хармония във всичко! Ето това е – нека любовта те научи да преодоляваш и мързела и вялостта! И Бог ще започне да приветства твоята любов! После Той ще ти покаже как да Го опознаеш!

Имай усърдие, търпение и воля! Това ще бъде залог, че ще преодолееш целия Път, водещ към знанието за Светлината[5]. Нали той не може да бъде изминат за един ден. В своя устрем е способен да постигне много, този, който е готов всеки ден да се труди!

„Как да различим кога трябва да проявяваме упорство и кога - смирение?“

За да успява в светския живот, човек трябва да бъде уверен в себе си.

А за духовно израстване е необходима вяра във Висшето Божествено Водачество, което прави неприемливи самоувереността и себелюбието.

Неувереният и плахият човек няма да преодолее Пътя. Но и самоувереният горделивец ще се срине в бездната!

Равновесието и хармонията водят към умението да се различава: кога Висшата Воля изисква от нас смирение и кога – твърдост, увереност и решителност!

 

„Как да преодолеем страха?“

Страхът сам по себе си е нереален! Той е само плод на ума, който се е превърнал в емоция.

Ти премахни онзи, който вижда страшния образ и страхът ще се стопи!

Страхът произтича от заблудите. Причината за страха е отделността…[6]

Малкият и слабият се страхува от всичко! Той е като пяната върху вълните – трепери, трепти, вятърът я разпръсква, в прибоя се разбива…

Но човекът не е пяна на вълна: той е подобие на водата в прекрасния свят на Океана на Живота![7]

Той е частица от Цялото… Той може да се осъзнава не като вълна, роден от вятъра в Океана, а като неотделима и единосъща Част от Всички Води! И онзи, който се осъзнава като Част от Цялото, не се страхува повече: с него не може да се случи нещо, което не трябва да се случва!

Смел, щастлив и спокоен е онзи, който е познал същността – своята и на Океана![8]

Великият Океан е Този, Който съзижда и разрушава, Който изцяло управлява всичко!

Довери се на Бог! Той винаги те вижда! И Той те обича! Всичко, което идва в твоя живот ти е изпратено за твое благо, за да се научи душата ти на любов и мъдрост! Всичко това са уроци за теб от Бог! Цялото ти минало определя на какво трябва да се научиш в настоящето и в бъдещето! И всички ние сме длъжни да се стремим да преминем през тези уроци!

Успех постига онзи, който приема опита от правилните, но и от неправилните постъпки! И това знание ще позволи да се получи мъдрост в приемането на своята съдба, в безстрашието пред неуспехите!

Истинските нравствени устои помагат на човека да действа праведно и никога да не съжалява за това, което се е случило с него! Уроците, които поднася живота винаги са прекрасни, ако човек притежава сърдечна любов, нравствени устои и разум, достатъчен за обучение.

 

„Как да познаваме хармонията?“

Наблюдавай Цялото!

Учи се да обичаш!

И умът, и сърцето трябва да звучат в съзвучие с Твореца!

Запали светилника на сърцето си и тогава зрението на душата ще се отвори! Това зрение е способно да познава хармонията на Бог!

Учи се да обичаш всяко Негово проявление, а след това и Него – това е Моят съвет! Тогава всичко съществуващо ще ти отвърне с любов!

 

„Защо именно геометрията е била едно от направленията на Твоите трудове?“

Аз подарих на хората много други неща, но сега те помнят малко от тях…

Но, все пак, за геометрията – виж:

Точката, линията, всяка геометрична форма е условна. Когато знаем плоскостта, върху която рисуваме формите, то можем да погледнем и зад листа хартия и зад илюзията да видим Същността!

Единствено поглеждайки в онази Дълбочина на нематериалното, можем да познаем Светлината, Която съзижда, Която твори всички линии и обеми и се явява Основа на всяка точка и линия.

 

„Вярно ли е, че твоите ученици са давали обет за мълчание!“

Съвсем не е така! Но именно на първата степен те овладяваха тишината на душата, покоя на ума, чрез развиване на умението да живеят с духовното си сърце! Разбира се, тогава те преставаха да бърборят напразно и говореха само за Истината. Можеха по-дълго и мълчание да пазят…

… Нека поговорим за тишината, за онова велико безмълвие, в което умът мълчи, а душата чувства Бог!

Тази тишина се запълва с Любов!

Ти можеш да покориш своя ум! Ти можеш да го научиш на мълчание и тогава ще станеш господар на мислите, а не роб на онези, които ти внушават мисли!

Стани господар на своите мисли! Стани стопанин на своите думи!

Постигни контрол над емоциите, като ги обуздаеш чрез любовта!

Любовта е основата на всичко!

Приеми: ти си част от Цялото, което е скрепено с Любовта!

Всичко, което виждаш наоколо, е част от вселенското Тебе като твой потенциал![9]

И когато извършваш зло, ти вредиш на себе си! А когато вършиш Добро ти укрепваш Великото Единно!

Имай мъдростта да не причиняваш вреда на Живота на Цялото!

 

„Как да отглеждаме в себе си любовта? Как да се научим на любов-покой и любов-мъдрост – за разлика от страстите, които могат да управляват човека!“

Страстта не е любов! Страстта е желание, усилено многократно от емоцията на душата, която толкова иска да притежава предмета или човека, че всичко друго по нейния път няма значение.

Порочно е човек да се предава на страстите и да им позволява да го владеят! Страстта ще те извади от равновесие и покой! А щастието бързо ще се смени с нещастие, ако не превърнеш страстта в любов!

Твоята любов се ражда в прекрасен източник; наричаме го духовно сърце! Тук може да се образува важен съюз: Божественото прониква в човека, а човекът възприема Бог!

Любовта е основа, която позволява да устоиш, когато всичко наоколо внезапно започва да се руши и сякаш няма спасение от бедите!

Чрез Любовта ти се сливаш със Светлината и така се опознава другото измерение на битието, в което съществува единствено Единното Свято ‘Аз’!

Нека да поговорим и за нравствеността. Етиката – това е първото нещо, което душата трябва да усвои. Талантите и уменията са безсмислени и вредни, когато учат на безнравственост и дават лош пример!

Преди Аз много говорих за това, учейки за чистотата и в мислите, и в постъпките. Ето, например: да желаеш чуждото, да завиждаш, още повече, да крадеш – това е зло. Има „математика на любовта“, описваща закона за кармата: на този, който дарява нищо няма да му липсва, защото той е пред Окото на Бог – преумножава благото, правейки добро; а който краде сам се лишава от блага!

 

„Но по ваше време, и по наше също, хората често натрупват богатство чрез кражба, с постъпки, в които липсва съвест и чест; и наказанието не ги достига, и те се къпят в своето богатство и с лошия си пример служат за подражание на мнозина!“

Ето за това и създадох Школата, за да възславя чистотата на душата и да отглеждам любовта в хората! Ето затова ти диктувам тези редове! Защото това е много важно: да кажа за нравственото и безнравственото, да възпитавам стремеж в душите към любовта и светлината, към чистотата!

Аз направих много за това, правя го и сега. В продължение на векове за всеки човек, успял да съчетае чистотата и любовта, хармонията в словата и красотата в постъпките, се е носила славата като последовател на Моите Учения! Моите ученици са били познавани по нравствените постъпки и по чистотата на душите им!

… Но аз се отклоних от въпроса… Ти питаш: защо, къпейки се в разкош, крадците се смятат за щастливи и умножават злото?

Ето ви един пример: който яде твърде много, понякога се наслаждава на своята лакомия, но той вреди на душата и тялото си; и когато остарее, отекъл и болен, вкусва плодовете на своето ядене без мярка…

И следствието винаги неумолимо върви след това, което е било негова причина! Но, за да се види резултатът е необходимо време. Крадецът си е отнел възможността за Единение с Цялото, възможността за светлина, чистота, любов!... И Аз сега, веднага, виждам неговата беда; неговото прозрение предстои…

Земните блага лесно идват и лесно си отиват. Но истински ценното в живота на хората е това, което преминава заедно с душата в другия свят, което тя ще донесе със себе си в новото въплъщение!

 

„Лъжата пречи ли на движението на душата през живота?“

Не си позволявай да говориш неверни неща! Не си позволявай мисли, които изкривяват истината! Когато някой човек съзнателно говори неистини, той отделя себе си от Истината. А Истината има Божествено Виждане и Памет за всичко!

Разбери: за да постигнем Истината, ние трябва да вървим към Нея чрез придобиване на чистота, мъдрост и висока изтънченост! Всичко това е ясно за мислещата душа!

А когато порочната душа, обръщайки гръб на Светлината, съзнателно прави крачка към тъмата, за нея Светлината угасва! И възможността отново да се приближи към Светлината намалява за дълго време!

Когато човек лъже дори за дребни неща, това намалява за него възможността да влезе в Хармония с Всичко! Той затваря достъпа си до Истината! Всяка, дори най-малката, на пръв поглед, простъпка променя направлението на движение на душата, откъсва я Истината, от Светлината!

 

„Но нали се случва така, че истината може да причини вреда, когато е казана не навреме и не на място, или стане достъпна за човек със зла умисъл?“

Тогава пази мълчание! Когато виждаш, че произнесената истина не обещава добро и може да предизвика лоши събития за някого – пази чистотата с мълчание или избегни опасното стечение на обстоятелствата, като говориш истината, но за друго нещо.

Не лъжете нито себе си, нито хората и Божията помощ ще пребъдва с вас! И с времето вие ще успеете да Го опознаете и със живота си ще Му оказвате съдействие!

Има Бог! И Бог е Истината, Първопричината и Същността на всичко! Търси Истината в хармонията, в любовта и в чистотата – тогава ще стигнеш до познаването на Този, Който е създал този свят от Себе си и невидимо го е пронизал с Безкрайната си Душа!

Осъзнаването на себе си като частица от Цялото още не е Божественост, но е много важно стъпало в развитието на душата. Тук „аз“ вече не е център, а само частица, която със живота си се стреми към благото на Цялото!

И ти ще се научиш в нищо да не нарушаваш хармонията, когато наистина видиш, че Бог е самата Любов, че всички ние живеем в Бог, като в огромен Дом!

Да, цялата вселена е твой Дом, и тук сега тече Животът, Развитието на Вселенското Его!

Цялото Негово Творение е Единно и прекрасно! И предназначението на човека е да премине по всички стъпала на духовния Път и да познае и постигне Висшето Съзнание!

Човекът е способен да чувства цялото съществуване с душата си!

Любовта обединява! Тя свързва този, който обича с това, което обича!

Любовта ни обединява в едно със всички, които обичаме!

Ние можем да поберем целия свят в обятията на любовта!

Любовта е способна да расте, да се умножава, да става по-фина, да звучи като най-прекрасната музика, да се лее, подобно на река, да обгръща с покой чрез безмълвието на Дълбините!

И ако обичаме Него, Твореца на всичко, тогава се сливаме в Едно Цяло с Него! И там, в този безграничен Океан от Светлина, идва разбирането, че всичко се управлява изцяло от Неговата Любов!

 

„Има легенди за съдружието на питагорейците. Разкажи за дружбата!“

Има нещо важно в движението на душите през живота – прекрасните емоции на душата!

Като една от най-добрите сред тях Аз почитах любовта между хората, което, без егоизъм, обединява душите и помага по Пътя.

Велика дружба свързваше всички Мои ученици!

Аз се обръщах към тях с „Приятели Мои!“ И това създаваше поле, обединяващо всички в любовта!

Няма да бъде излишно сега да възкресим всичко онова, което поражда в душата хармония, любов, почит, сливане…

Нека всеки да чуе звученето тези думи, течащи към него като речен поток: „Приятели Мои!“ Ние можем да възкресим за всички хора на Земята тази нравствена основа, която ще помогне на всички да постигнат Любовта!

 

„Вярно ли е, че цялото имущество в Твоята Школа е било общо?“

Да! В Своята Школа Аз създадох образец на човешко общество! Тук всичко беше общо достояние за хората. И никой не притежаваше имущество, което да не му е било нужно тук в момента. И всеки можеше да вземе онова, от което се нуждаеше в момента.

Мислите на всеки бяха свободни от излишни грижи в материален план.

Тук учениците не изразходваха сили за получаване на лично богатство.

Но всеки проявяваше грижа и усърдие в създаването и поддържането на това, което беше общ дом и стопанство.

 

„Какво е нужно да правим, за да постигнем щастие в живота?“

Няма по-голямо щастие от сливането с Бог!

Всички други удоволствия, които може да изпита човек ще отминат… Всички наслаждения от преходния свят ще изчезнат! Те са като парченцето лед, което бързо се стопява, когато го вземеш в ръката си… Предметът на желанието престава да бъде желан, когато го получиш… Всички удоволствия не са вечни, те стават по-бедни от излишъка. Та нали това, което е станало навик, омръзнало ни е, не ни носи предишното удоволствие…

И единствено любовта, когато е чиста, ни дарява радост, и блаженство, и покой!

Така, ние познаваме святостта, чистотата на любовта, когато вървим по правилния Път!

Има щастие на мъдрия човек. То е в приемането и разбирането на това, което трябва да бъде! То е в умението да се наслаждаваш на Сливането с Бог при всякакво стечение на обстоятелствата! То, това щастие, е в приемането на Божествената Любов! И в живота за Него!

Тогава не можеш да се наситиш, когато пиеш от Вечния Източник!

И безкрайно щастлив е Този, Който постоянно осъзнава своето Единство с Цялото и живее за Него!

 

„Как да се справим със съмненията и нерешителността?“

Не се страхувай от съмненията! Само глупаците и самоуверените горделивци не се съмняват! Не пожелавам на никого да прилича на тях!

Нека съмнението да развива мъдрост!

Но не позволявай на съмнението да стане непреодолимо препятствие за действия!

Когато вътрешната хармония е постигната, на смяна на съмнението идва знание, което извира отвътре: от Дълбините на развитото духовно сърце.

 

„Как да се научим да се радваме?“

Радостта е много важна по духовния Път! По гръцки обичай, хората се поздравяват едни други с думата „хайре!“, което означава: „радвай се!“ На това – да даряват радост! - при среща, са били научавани най-добрите синове и дъщери на Елада! И това е мъдро!

Умението да се радваш идва с усвояването на умението да живееш в духовното сърце. И също – с разбиране смисъла на битието!

А за начало опитай да почувстваш в гърдите си усмивка. С устните на сърцето си дари на всички поздрава на своята любов:

Радвай се!

 

„Как обучаваше за развитието на душата, за множеството въплъщения?“

  • Да, Аз учих и на това, че със смъртта на тялото душата не умира, че не попада завинаги в задгробната страна Аидона… Но след някакво време, душата отново получава тяло, за да продължи своя Път към Съвършенството!

... Тъжен е пътят на онзи, който върви през живота, без да знае истинската цел… И ползата му тук е, че с това само получава житейски опит…

Смешни са легендите, в които се разказва, че съм се спускал в царството на мъртвите и съм освобождавал душите там… Не! Аз просто разказах на хората законите за живота на душите!

Аз само дадох знанието, че човекът-душа е свободен! И неговата съдба се строи във вечността! И тази вечност може да бъде напълнена с любов, нежност и светлина - или животът му ще бъде пълен със страдание и болка!

И човекът е способен да избира каква вечност иска да си създаде! След смъртта на тялото състоянието на душата му ще бъде такова, на каквото се е приучил по време на въплъщението!

А новото раждане е възможност посредством чист живот да променяш своята съдба. Ето това Аз ще нарека движение към Съвършенство!

 

„Какви упражнения за тялото препоръчваше на начинаещите?“

Тогава препоръчвах най-много плуването и бягането.

Аз не използвах в школата упражнения подобни на асаните на хатха-йога, макар че бях запознат с тях, тъй като в Египет беше прието нещо подобно.

Аз избрах по-прости гимнастически упражнения, присъщи на гръцката традиция. В много храмове се изпълняваха „Танци на екстаза“ и бяха част от гръцката култура по онова време. Аз само подчертах необходимостта от най-фини и прекрасни душевни състояния, които е възможно да се слеят с движенията на тялото.

Това съществува и при вас: пример за това е „спонтанният танц“.

Това даваше прекрасен ефект на преобразяване на тялото, а също и на душата! Главното беше сърцето да се изпълни с Бог, след това с Него се изпълваше и цялото тяло.

 

„Ти обясняваше ли на хората думите Бог, Богове?“

Аз често наричах Твореца-Създател Първопричина на съществуването, Велик Огън, Централно Слънце.

Обучавах също за Единството на Цялото: за Абсолюта, в Който всичко, което е създадено от Твореца е единно с Него. Вътре в Цялото се намира духовният Път! Нека да има устремяване към Първоизточника на всичко!

Когато Душата, достигайки Съвършенство и дарявайки на всички Любов-Светлина, се е сляла с Всевишния Източник и може така да сияе, - ние я наричаме също Божествена Душа, Бог!

И така, Богове са онези Души, Които са постигнали Сливане с Твореца и сега изхождат от  Него към въплътените хора.

… Мога да разкажа повече неща за Цялостността в Творението на Бог.

… Сега хората имат толкова много знания за ненужни неща!... И рядко ще срещнеш човек, който разбира Цялото, стреми се да го обхване… И оттук – несъвършена медицина, която се стреми да излекува тялото, без да знае пороците на душата… И оттук – несъвършена архитектура, когато архитектът мисли за удобството на тялото и забравя за красотата на Земята и хармонията в природата… И оттук – толкова много човешки мисли и сили са насочени за създаване на все повече и по-мощни средства за убийство… И войните на Земята стават страшни…

А Аз обучавах на това, че „съвършенството“ в умението да се сражаваш и убиваш само отразява извратеността в човешкото общество, в устройството на държавите!

Необходимо е разбирането за смисъла на човешкия живот и знанието за Цялото да се преподават в училищата, в институтите, да се описват в книгите, да намерят приложение в изкуствата! О, ако всеки човек се замислеше за задачите на Цялото, Животът на Земята би се преобразил много бързо!

Има Бог! И този Бог е Един! И това знание може да промени целия живот!

Него можем да го наречем Изначална Светлина, или Творяща Сила, или Творец… - това не е важно: нали работата не е в думите! Ние живеем за Него, макар че можем да знаем или да не знаем това!

 

И в заключение – четири упражнения, които препоръчвам на онези, които вече са изживели грубите пороци и са развили способност да живеят в състояние на любов, покой, хармония. Тези упражнения ще ви помогнат да прочувствате Единството на Цялото!

 

Първо упражнение – „Въздух“:

В ранно утро при хубаво време, на просторно място край морето или сред широко поле, вдишваме въздух с пълни гърди и издишваме…

Въздухът, който влиза в гърдите ни и този, който е около нас, е един и същ…

И всичко живо е способно да диша – диша в единно пространство въздуха на нашата планета Земя!

Вдишваме още веднъж и усещаме в гърдите си духовното сърце. Нека то да бъде прозрачно, чисто като въздуха, пронизано от светлина!

И нека любов да запълни това пространство – любов към всичко, което е близо да нас, и което е далече!

Нека любовта да се разширява!

Нека да бъде Прозрачна Светлина, Божествена, обичаща и прегръщаща всичко в Себе си – отвън и отвътре! Оставаме Слети с Нея!

Нека душата да бъде също жива светлина! Тя, сливайки се с Божията Светлина, става голяма!

Колкото по-далече стигаме, толкова по-силно усещаме Единството си с Цялото като любяща душа!

 

Второ упражнение – „Море“:

Можете да изпълните това упражнение, докато плувате и бавно се гмуркате.

Задържайки въздуха след вдишване, се обръщаме във водата с лице надолу. Отпускаме се… После, отваряйки очи, виждаме прозрачната чиста вода, пронизана от лъчите на Слънцето…

Съществува само прозрачното чисто море… И тялото, безтегловно и прозрачно, се е сляло с прозрачността и светлината…, и като че ли се е разтворило… Усещайте само морето, в което водата свързва всичко в едно…

След това може по същия начин да полежите във водата по гръб, любувайки се на безкрайното небе… Нека морето да гледа към небето… А небето да гледа към морето…

Промиваме цялото си тяло отвътре с прозрачни вълни светлина

След това излизаме на брега, вървим бавно, оставайки в съзнанието си слети с простора, морето и небето… като че ли сме зад края на Земята…

 

Трето упражнение – „Земя“:

Трябва да започвате това упражнение с изпитване на любов и благодарност към Земята, която ни храни, пои, отглежда и ни носи върху себе си…

Вървейки по повърхността на планетата, осъзнаваме нейните огромни размери… Пространството, което е пред очите ни е нищожно малко… Но нейната повърхност се простира и зад хоризонта – вляво, вдясно, напред, назад… И можем да почувстваме глъбините на Земята… Колко е дълбоко?...

Представяме си Земята като огромна душа! И в душата на Земята е всяка душа, която живее и расте тук… Подобно на цвеклото или дървото, което сме отгледали върху почвата, и всички ние – като души – живеем в единната грижа на Майката-Земя…

Да почувстваме всичко това! Да почувстваме с душата си нейната любов, и сила, и покой!

 

Четвърто упражнение – „Слънце“:

В ранно утро, на разсъмване, гледаме Слънцето. Изпълваме духовното си сърце със също такава чиста и нежна светлина!

Запомняме в душата си онова състояние на излъчване, с което Слънцето дарява светлина на всички животи…

Нека сега любовта в сърцето ни да сияе към всички, подобно на Слънцето!

И със слънчевото си сърце, сияещо с любов, живеем и даряваме на всички своите покой и любов! Също като Безкрайното Слънце - Първоизточникът на живота във вселената.

Творецът, подобно на Слънцето, излъчва от Себе си Своето Творение.

Неговата Любов пронизва всичко!

 

Коментари: Къде да търсим Бог?

Бог съществува не само на иконите и статуите, в древните книги и пророчества. Той реално присъства навсякъде и винаги, явявайки се постоянен Свидетел и Участник в живота на всеки от нас. Сега говоря за Бог в аспекта, преди всичко на Свети Дух (или по точно – на Свети Духове).

Нещо повече, ние, с душите и телата си, се явяваме частици от Бог в аспекта на Абсолюта.

Абсолютът е многомерен. Основната Негова Част, наричана също Изначално Съзнание, Бог-Отец, Аллах, Дао, Сърце на Абсолюта, - това е Творецът, съществуващ във висшата, най-фината мерност на пространството.

„Бог е Любов“ – тази фраза има отношение и към Твореца, и към Светия Дух, и към въплътените Представители на Твореца.

Светите Духове – това са невъплътените Представители на Твореца: в миналото – въплъщаващи се и позитивно еволюиращи хора, духовни подвижници, достигнали Единосъщие с Него, и сега - излизащи от Него с цел да помагат на въплътените същества.

Пътят на достигането до Твореца в Неговата Обител и Сливането с Него, е Път на самостоятелно развитие в качеството ни на духовно сърце и самоусъвършенстването ни като съзнание чрез методите, в това число, на психическото саморегулиране, изкуството и екопсихологията (изброеното влиза в състава на научно направление, наречено методология за духовно усъвършенстване).

Абсолютът еволюира. Този процес се осъществява за сметка на развитието на създаваните от Твореца индивидуални души. Развивайки се позитивно, душите постигат Съвършенство и се вливат в Твореца, в Неговата Обител, като по този начин Го обогатяват.

Но, използвайки предоставената от Бог „свободна воля“ (т.е. свобода за вземане на етично значими решения, свобода за избор на свой път: към Твореца или в противоположна на Него посока), много души избират пътя на огрубяването си чрез порочни постъпки и съпътстващите ги емоции и изпадат във „външната тъма“, т.е. в ада.

По такъв начин всеки от нас, въплътените хора живеещи на Земята, има възможност да си избира бъдещо място за обитаване в една или друга пространствена мерност, включително Обителта на Твореца, рая, - или пък ада.

Веднъж Питагор се изразил за това по изящен начин така: „Любовта ражда бебета, състоящи се от Светлина! Душите, които са открили тази Светлина, радват Небесния Отец и постепенно стават Едно! с Него.“ Тук всеки има над какво да се замисли…

Тези, които са постигнали Сливане с Твореца в Неговата Обител получават възможност да се развиват вече в границите на Цялото, т.е., Абсолюта, имайки за своя основа вечната Единосъщност с Твореца.

Смисълът на нашите въплъщения е да реализираме това – или напълно, или поне да се постараем да преминем максимално голям участък от Пътя към тази наша обща Цел.

И в заключение – още една мъдра алегория на Питагор. В отговор на въпрос на един от учениците си: „Какво е необходимо, за да не губим усещането за щастие в живота?“ Той отговорил така: „Слънцето на щастието изгрява от вътрешния небосвод!

На читателя сега вече би трябвало да му е ясно, че тук става дума за принципната значимост не само на работата за духовното усъвършенстване, но дори и просто за нормалното съществуване в това тяло – развитие на себе си в качеството на духовно сърце.

 

Превод Темелко Темелков

 

 

[1] Константинос – един от учениците на Питагор, достигнал Божественост и успешно продължил Неговото дело в онези давни времена.

[2] Градът е основан от Мискелос, син на Алемон, на гроба на героя Кротон през 8 век пр.н.е. от изселили се ахейски гърци и е част от Магна Греция. Магна Греция е името на част от древна Южна Италия, която е колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр. Хр. (Уикипедия) – бел.пр.

[3] Приказно царство на мъртвите.

[4] Под Цяло Питагор подразбира Бог в аспекта на Абсолют.

[5] Светлината – Бог в аспектите на Твореца и Светия дух. Именно така Те се възприемат от развитото в достатъчна степен съзнание. Тази Светлина може да се види също така като проявление на въплътеното Божествено Съзнание.

[6] Т.е., Питагор съветва в такива ситуации да се преминава към медитативно възприемане на себе си като неделима част от Цялото. Това умение се постига с тренировки в рамките на буддхи-йога.

[7] Става дума именно за живота на Съзнанията, развити чрез методите на буддхи-йога.

[8] Океанът на Вселенското Съзнание.

[9] С тази фраза Питагор говори за пълнотата на Сливането с Абсолюта.