Поне веднъж се заслушай в сърцето си!

За да направиш или не, дадено нещо има много причини.

Мозъкът ти може да експлодира, докато пресмята всички плюсове и минуси.

Могат да минат дни, седмици или дори повече... Докато тази сметачна машина, която имаме в главите си излезе с точно становище.

Да не говорим колко точно всъщност е то. И колко точно можем да очакваме да бъде.

А ако решението ти трябва на момента? Ако нямаш време да премяташ всички пасиви и негативи? Ако от това зависи нещо по-голямо от теб?

Има един начин - който се оказва по-надежден, по-сигурен, по-качествен от всички мисловни процеси, които могат да потекат в нашите мозъчни клетки.

Има едно решение - което се взема на момента, с улеснена процедура и без забавяне.

И то винаги е правилно, винаги е адекватно на ситуацията, на нуждите, на положението ни.

Има един съветник, който е по-добър от всичко друго.

Защото ние имаме сърцето си. Питайки сърцето си ние не можем да сбъркаме. Не можем да се окажем излъгани, не можем да останем разочаровани от нашите собствени очаквания.

Решенията на сърцето са винаги бързи, импулсивни, точни и никога грешни.

Тежки? Тежки – Да..!

Но тази тежест е оправдана, тази тежест не идва изневиделица като нещо, за което мозъкът не е помислил.

Тази тежест е очакваната отговорност за направения избор.

Сърцето никога не прави лоши избори.

Защото в тях влага цялата чувствителност, на която е способно.

Защото идват от импулса да бъдем по-човечни, по-обични, по-искрени.

Защото тези избори ако и понякога да биват тежки, са нашите най-верни избори, най-правилни ориентири, най-точни указания.

Има и друго – ние можем да обвиним себе си, че не сме помислили достатъчно добре и не сме предвидили нещо.

Ала как да обвиним сърцето си, с неговата първична нужда да обича. С неговата неизменна потребност да бие в гърдите ни..

И да ни подканва да вършим чудеса.?!

Как да се разсърдим на себе си, че сме обичали?

Как да се обвиним, че сме рискували нещо, за да спечелим друго и да се научим да летим?!

Как можем да се троснем на себе си, че сме опитали да живеем така, както си мечтаем тайничко, обвити в синкавия мрак на самотните ни вечери?!

Имаме ли правото да се чувстваме обидени от нуждите на сърцето и душевността ни, когато те не се някакви капризи.

А са най-човешкото, най-прекрасното, най-вълшебното, което можем да пожелаем в живота си.

Питай сърцето си, скъпи приятелю.

Попитай този туптящ живот, който пренебрегваш!

Попитай го: „Какво да направя?”!

Попитай го: „Как да постъпя?”!

То знае и ще ти помогне. Ще ти отговори веднага.

И повярвай ми това ще бъде най-верния отговор.

Това ще бъде твоят отговор, твоето решение. Твоят истински път.

Но не забравяй! Гласът на сърцето е тъничък.

То никога, няма да седне да се надвиква с нахалния мозък.

С още по-нахалните мозъци на другите.

То шепне с гласът на утринните звезди.

То е скромно и не привлича вниманието ти.

Ти сам трябва да си спомниш за него.

Да се заслушаш в равномерния му туптеж...

И да разбереш уроците му.

Направи го веднъж!

Само веднъж вземи и се заслушай наистина в сърцето си.

И ти гарантирам, че никога повече няма да търсиш съветите на друг.

Защото сам ще се убедиш - че сърцето знае най-много и най-верните неща.

Че е компетентно по всякакви теми. Че винаги е на твоя страна. Че пести времето и нервите ти. Че е твоят най-верен приятел, съветник и помощник.

Научи се да се допитваш до сърцето си.

И ще видиш как ще се случи една промяна в живота ти.

Как ще започнеш да живееш много по-спокойно, уверено и щастливо.

Обичайки себе си и другите.

Вземайки чудесата, които ти предлага света.

И възползвайки се пълноценно от всеки миг.

УСПЕХ!

(От един много скъп приятел и помощник, който ми показа много начини как да стигна до вътрешния си свят.

А после ме заряза, на входа на лабиринта... И ми каза: "Върви"!

БЛАГОДАРЯ!)

От интернет